/Поглед.инфо/ Русия има намерение да създаде “независим интернет”, от който, в случай на глобални прекъсвания, могат да се възползват страните от БРИКС, пише Defense One. И въпреки всичко, както отбелязва интеренет-изданието, собствен интеренет е необходим на Москва не толкова заради собствената й сигурност, колкото за осигуряване на тила си за “настъпателни кибероперации”.
Руското правителство има намерение да създаде “независим интернет”, от който ще могат да се възползват страните от БРИКС “в случай на световни прекъсвания”, пише Defense One.
В частност Москва се кани да създаде алтернатива на глобалната система за имена на домейни (DNS), благодарение на която браузерите на компютрите и смартфоните могат да се свързват с интернет-сървърите и другите комппютри.
Но, въпреки че в Русия заявяват, че така страната се опитва да обезпечи националаната си сигурност, истинската причина за такова решение могат да бъдат “собствените планове на Москва по настъпателни кибероперации”, отбелязва Defense One.
Съветът за сигурност на Русия обсъжда идеята за собствен интернет през октомври, завявайки, че “за Русия са сериозна заплаха нарастналите възможности на западните страни за водене на настъпателни операции в информационното пространство и готовността за тяхното използване”. Президентът на Русия Владимир Путин нареди да се разработи алетрнативна DNS към месец август 2018 година.
“Защо те се занимават с това?” - пита се интернет-списанието.
В продължение на дълго време Русия и Китай се стремиха националните им правителства да получат повече контрол както над DNS, така и над мрежата като цяло в рамките на Международния съюз за телекомуникации към ООН (МСТК).
Както Русия, така и Китай се мотивират с потребностите на националната сигурност. Но, ако контролът над DNS бъде предаден на МСТК, “на диктатурите” ще им бъде много по-просто да проследяват дисидентите и да контролират информационното пространство в страните си.
И като резултат ще се стигне например до това, че западните технологични компании ще бъдат принудени да запазват данните си в тези страни и, следователно, ще се окажат замесени в “програмите за наблюдаване на гражданите”.
През 2014 година САЩ, както се казва в статията, постъпиха мъдро, обявявайки, че предават контрола над DNS не недържавен международен орган – Корпорация за управление на имената на домейните и IP-адресите (ICANN)
“Сега, когато Китай казва: “Ние искаме да вземаме учстие в управлението на интернет”, САЩ може да каже: “Не. Интернет трябва да бъде лишен от държавност”. Сега САЩ се намира в значително по-печеливша позция, отколкото по-рано”, - счита един от основателите на компанията Cloudflare Матю Принс.
Според официалния представител на Кремъл Дмитрий Песков, стремежът на Русия към създаване на собствена DNS се обяснява с необходимостта да се противостои на възможно външно влияние.
“Известно е кой е главния администратор на глобалния интернет. И във връзка с тази тяхна непресказуемост ние трябва да мислим как да обезпечим националната си сигурност”, - отбеляза по този повод Песков.
Русия, отбелязва Defense One, може би има още една причина за създаване на своя DNS. “Ако имаш собствен резервен интернет, който те свързва с ключовите ти търговски партньори, ти можеш да правиш пробиви на опонентите си с най-малък риск да поставиш под удар собствената си държава”, - обяснява списанието.
“В това, че Русия посочва нарастналия потенциал на Запада за провеждане на атаки в информационнот пространство има голяма ирония”, - счита технологът Питер Сингер.
Подобна инициатива на Русия се появи след като през 2016 година Москва пусна затворен сегмент за предаване на данни – нещо като военен интернет за размяна на свръхсекретна информация.
“Русия все повече и повече полага усилия както в програмното, така и в техническото осигуряване на своите военни, създавайки свои родни мичкрочипове, смартфони, ноутбуци, а сега и затворен интернет за своите Въоръжени сили. С това се занимават правителството и Министеството на отбраната, които се стремят да намалят зависимостта от вноса на високотенологични изделия” - отбеляза по този повод аналитикът Сам Бендет.
Превод: Магдалена Желязкова