/Поглед.инфо/ Владимир Путин обяви номинацията си за изборите през 2018 г. и очевидно това означава, че той ще остане на власт поне до 2024 г., пише The Guardian. В същото време някои експерти са склонни да вярват, че путинизмът като система може да продължи да съществува, което означава, че преди всичко Западът трябва да възпира Русия. Други твърдят, че руските работи не вървят на добре и скоро руснаците ще бъдат привлечени към Европа.
Владимир Путин обяви номинацията си за нов мандат и тъй като няма сериозни съперници, Русия има още шест години от управлението си пред него, пише журналистката от The Guardian Natalie Nugeiden. Въпреки това, според нея, все още е необходимо да се мисли - "Накъде отива Русия и какво да се прави с нея!?".
До 1991 г. никой не можеше да си представи, че Съветският съюз ще се разпадне, така че днес никой не си представлява края на епохата на Путин, пише журналистката. Както на Запад, така и в Русия, като цяло те вярват, че Путин може да издържи дълго време. "Той раздухва пламъците на военния национализъм, за да засили властта си в страната и да укрепи престижа на Русия на световната сцена". Засега това работи, но колко дълго, пита авторката на статията.
Въпреки това, продължава тя, противоречивата информация за ситуацията в Русия идваше още по времето на Борис Елцин. И днес експертите са разделени в два лагера. Много от тях вярват, че Русия може да продължи дълго време като конфронтационна ревизионистична власт, която търси отмъщение за минали унижения. "Путин няма друг избор", отбелязва журналистката, след протестите на 2011-2012 г., той трябваше да намери нов източник на легитимност за себе си. И нерешителността на Запада в сирийската криза го убеди, че Съединените щати ще търпят анексирането на Крим.
Русия сега е във война в Сирия и Украйна, твърди авторката на статията, и това е нова норма, а не нещо преходно. Руското общество поглъща агресивния национализъм и антизападните настроения, Русия не се интересува от разрешаването на конфликти и смята използването на сила за ключов инструмент за постигането на целите на външната политика. Провалите в икономиката на Путин се компенсират, като се повишава международния престиж на страната. "Путин е в добра форма. Той ще издържи за дълго време", - заключава Natalie Nugeiden.
От друга страна, по-малка част от експертите посочват, че всичко това е краткотрайно. Путин е на власт, колкото и Брежнев. Хипотетично, след новия си мандат и преходен период, като например президентстване на Медведев през 2030 г., той отново ще може да се кандидатира, но тогава ще бъде на 77 години. "Управлението на старците" в Русия вече мина отдавна и не приключи с нищо добро, отбелязва авторката на статията. Путин е изправен пред същите икономически проблеми, с които се бори Брежнев: цените на петрола се запазват на ниско ниво, руските олигарси стават все по-малко и конкуренцията между управляващия елит се засилва. Младите таланти емигрират и Китай диша във врата на Русия. Национализмът ще се изчерпи и путинизмът ще остане остарял, прогнозират тези експерти.
Отговорът на въпроса какво да правим с Русия зависи от това кой от възгледите се предпочита. Ако путинизмът ще живее в сегашната си форма, е важно да го възпираме, пише авторката на статията. Западните сили трябва да гарантират, че Русия няма шанс да води успешна война в Европа. Днес Москва разчита на факта, че ще бъде в нейна полза отслабването на световния ред, изграден върху принципите на ООН.
Ако, напротив, путинизмът се приближи към своя край, тогава човек трябва да се подготви за промени в Русия. Ако всички бяха подготвени за разпадането на Съветския съюз, много грешки биха могли да бъдат избегнати. Например, ако на постсъветска Русия бяха и помогнали с нов план Маршал, то това не би позволило тя да се плъзга към авторитаризма, казва Natalie Nugeiden. За да получи по-голяма модернизация и стабилност, Русия неизбежно ще се обърне към Европа, а след това тя ще трябва да предложи план за по-тесни връзки с предварителни условия, в които биха се включили клаузи за пълно изтегляне на войските и от територията на Украйна, Грузия и Молдова, предполагат експертите.
Ако се придържаме към първата концепция, тогава Путин е само лицето на руската система на власт, а не нейното въплъщение. В този случай системата може да го замени с някой друг, но няма да се промени в дълбочина. И затова не е необходимо да се зацикля върху Путин, защото в този случай се губи същността на курса, по който върви Русия. "Може би руснаците мечтаят за стандартите на живот на Запада, но те наистина не се интересуват от демокрация или от сътрудничество с Европа".
В случай, че се окаже вярна втората концепция, в края на епохата на Путин в Русия ще настъпят радикални промени. Привържениците на тази теория смятат, че руснаците се чувстват много по-близо до Европа, отколкото до Китай, и искат да живеят в нормално общество, а не в "Оруеловска параноя".
Въпреки това, отбелязва журналистката, първата концепция е много по-реалистична, а втората дава основание за надежда. Така че, Путин направи своето изявление относно номинацията си на изборите в Нижни Новгород, където носителят на Нобелова награда и дисидент Андрей Сахаров живя, след като Брежнев го арестува през 1980. Десет години по-късно Русия преживя такива промени, които никой не считаше за възможни, пише журналистката от The Guardian Natalie Nugeiden.