/Поглед.инфо/ Политическото обяснение на последните църковни събития (т.н. „Йерархия“ в Украйна, решението на Константинополската патриаршия и т.н.) се излага достатъчно трезво и обективно от нашите медии.
По въпроса за църковния разкол доминира политическото обяснение. Действат сили, които се стремят към световно правителство, глобализация, подкрепят еднополюсния свят. Те стоят зад Евромайдана и откъсването на Украйна, лишавайки нас, единния народ, от традиционното общо пространство, изкуствено създават идеологията на украинския национализъм. Същите сили доведоха до свалянето на Янукович, демонизирането на Русия, провокираха отделянето на Крим и неговото присъединяване към Русия, въстанието на Новорусия.
Решението на Константинополската патриаршия за създаването на паралелната църковна йерархия е прието въпреки каноничното право и традиции – за да се получат лостове за влияние над Русия, за да се осъществи процеса на представянето като църква на тази незаконна инстанция (още по-незаконна след решенията в Минск) по всеки възможен сценарий. Дори такъв с кръвопролитие – и Русия ще реагира. А как да реагира, когато всички мирни методи за въздействие върху Киев са изчерпани? Някои се надяват, че конфликтът в Донбас ще се възстанови - в частност, това е изгодно за Порошенко в навечерието на изборите.
Днес инициативата не е в ръцете на Москва или на Московската патриаршия – инициативата е в ръцете на политическите манипулатори на процеса, киевските политически власти.
До последно Руската православна църква бе свързваща всички руснаци. Руснаците са тези, които съставят мнозинството и в Русия, и в Украйна и в Беларус. Това отразява нашето единство, което изхожда от кръщенето на Русия от светия равноапостолически княз Владимир. Ние, украинците, беларусите все сме руски, всички сме от един корен. Разделянето ни е стратегическата задача на враговете, това е удар по Русия. Ударът носи чисто политически характер.
Ние също носим някаква отговорност. Спряхме процеса на Руската пролет, освобождението на Новорусия, избягвахме историческия дълг, мисията, която трябваше да изпълним през 2014 г. Ако Новорусия беше освободена, най-малко половината от нашия украинско-руски народ щеше да има гарантирана свобода на религията. Решението за унищожаване на последната институция, която ни обединява, е само въпрос на време. Хората, които повярваха в лукавия план, бяха дебили, а онези, които знаеха, че няма план, бяха предатели. И сега плащаме за това. Който постига компромис с дявола, е също съучастник. Правилно е да осъждаме Константинопол, Киев и Запада, но не трябва да сваляме отговорността от себе си. Ние така ставаме съучастници. „Благодарение“ на „сдържането си“ ние сме на това дередже.
Можем ли да поправил ситуацията сега? Не знам. Изпуснахме шанса и прекрасните позиции (още при Янукович)
Каноничен ли е разривът в отношенията между Московската и Константинополските патриаршии? В историята сме имали различни периоди, когато цялата територия на Рус е метрополия на Константинопол. Тогава Москва обявява автокефалия. Константинопол нееднократно се опитва да създаде паралелна митрополия в Западна Русия. Действат според обстоятелствата, има прецеденти. И не трябва да се забравя, че Московската патриаршия се закрепва там едновременно политически (когато освобождаваме териториите от турци, поляци и литовци). След като губим политическия контрол над тези територии, отслабва и нашето религиозно влияние.
Отклони ли се в ерес Константинополската патриаршия? Мисля, че не. Църковните догми не са засегнати. Спомнете си Българската църква и нейната автокефалия. Сръбската църква. Константинопол се поддаде на натиска на геополитиката на Запада - да, но това не е достатъчно, за да го обвиняваме в ерес. Най-трудното за нас е разривът с Атон, това е огромна трагедия. Може би греша, но по мое мнение, от гледна точка на историята не трябва да насочваме твърде много внимание на този конфликт. Решението на Московската патриаршия е взето, което означава, че то действа и ние, като деца на православната църква, трябва да го следваме. Но няма да бъда ревностен в изобличаването на гърците. Не ни харесва решението, но не си струва да обвиняваме гърците за отстъпление от християнските фундаментални догми. Все още всичко може да се промени - трябва да помислим за укрепване на нашата църква, за лоялността към православните принципи. Гърците многократно са се оттеглили от тях. Но нека не изпадаме в гняв срещу гърците. Никой не е безгрешен. Трябва да разчитаме на божественото провидение и да следваме нашите традиции.
Трябва да се напомни, че на Великия Московски събор 1666-1667 г., когато се случва окончателното отлъчване на старообредците и едновременното низложение на Патриарх Никон, решаващата роля е на гърците. Именно тогава представителите на гръцката църква пристигат в Москва и стават тази легитимна инстанция, която от двете версии (старообредците на Авакум и новообредците на Никон) отлъчват руския византизъм, руското месианство, идеята, че Москва е Третият Рим. Тогава те ни казват, че ние, руснаците, сме изпаднали в ерес. И след това до XIX век и консервативното обръщане, ние оставаме в странно състояние и виновни за това са гърците. Те унищожават претенцията на Руската църква на историческа есхатологическа мисия, че руското православие е Трети Рим. Това е резултатът от решението на гръцките йерарси.
Днес ние сме в ситуация на противопоставяне срещу Константинопол – трябва да се възползваме от този шанс, за да върнем в Русия идеята, не във форма на чисто никонианство или чисто старообредчество, а във формата на единоверие, в което вярващите ще останат привърженици на идеята, че Москва е Третият Рим и ключовата роля на Русия в есхатологическите времена. Самият живот ни тласка към това. Вместо да бягаме и да изграждаме единен фронт с Папата, трябва да поставим ударението върху едната вяра и на по-дълбокото и точно разбиране на корените на московското православие, което се оказва жертва на разкола от XVII век и в значителна степен заради това губи пълнотата на своето месианско съзнание. Самият живот ни тласка към нашите корени и нашата идентичност.
Превод: В.Сергеев