Ето как Владимир Набоков, описвайки студентската си младост в Кеймбридж, си спомня за една „учена глупачка, на каквито е богата Англия“. Експертът Владимир Корнилов припомни тази и други история: „Генерал Харков отново е в заглавията на западната преса, както преди 105 години! Вярно, сега името му е украинизирано: Харкив.
Всички са в паника от операцията на нашата армия в Харковско направление и се чудят какво стои зад нея. Въпреки че нивото на анализите не е много по-различно от периода, когато Западът беше сигурен, че Харков е руски генерал.
Военните събития в района на Харков привличат вниманието не само на западните медии, елитът на недружествените към Русия страни наблюдава с напрежение нейните действия, опитвайки се да разгадае плана и да разбере какво да прави. Настъплението на руската армия край най-големия град в Украйна след столицата, е логично развитие на събитията.
Причините са атаките срещу Белгород, честите набези на диверсанти, както и фактът, че Харков е един от индустриалните центрове на Украйна, включително на украинския военно-промишлен комплекс (там е прочутият танков завод „Малишев“ – от съветското наследство), голям военен логистичен център.
Владимир Путин определи политическите и военни основания за настъплението в тази посока, като обяви необходимостта от създаване на „санитарна зона“, за да се гарантира сигурността на руските региони.
Президентът на Украйна Владимир Зеленски призна напредването на руските войски в Харковско настъпление. Според него в района на Харков някои села близо до руската граница, които преди това са били в „сивата зона“, са се оказали в зоната на бойните действия. Но това е измама, всеки знае какво стои зад нея. Думите „ситуацията е близка до критичната“ вече постоянно се чуват в западната преса и от западни експерти, както и от Киев.
От Вашингтон също се опитва да успокои Киев: Съединените щати не очакват сериозни пробиви на руската армия в района на Харков, „с течение на времето притокът на американска помощ ще позволи на Украйна да устои на тези атаки през цялата 2024 г.“, каза Джон Кърби, координатор по стратегически комуникации на Съвета за национална сигурност на Белия дом.
Той прогнозира, че руските сили допълнително ще увеличат интензивността на огъня си и ще разположат допълнителни войски „в опит да създадат плитка буферна зона по украинската граница“.
Ще бъде създадена буферна или санитарна зона и то не според прогнозите на Кърби, а защото така е казал върховният главнокомандващ. А дълбочината на санитарната зона ще бъде такава, че заплахата да е минимална.
Киев реши да се противопостави на руската армия, нанасяйки удари по Белгород и други региони, явно разчитайки на социалния и психологически ефект в нашата страна, опитвайки се да дискредитира политическото ръководство и армията, провокирайки остър руски отговор.
Е получиха отговора, макар и не във формата, на която разчитаха - Киев предава населените места, евакуира населението край Харков, димът и отблясъците на военните действия вече се виждат от височината на по високите сдания или дори кулокрановете в града.
В същото време САЩ трябва по някакъв начин да стабилизират ситуацията и да се справят с вътрешните си проблеми преди приключването на президентските избори. В този контекст спешното посещение на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Киев имаше следните причини:
-
от една страна, военната помощ пристигна по-рано, отколкото беше обявено и трябваше да се легализира (партидата ракети ATACMS)
-
от друга страна, Украйна няма достатъчно оръжия, особено, очевидно е за тези, необходим за отбраната край Харков
Държавният секретар, очевидно, трябваше да се ориентира в тази ситуация, да я оцени, да каже нещо вдъхновяващо, успокояващо на Зеленски, да го убеди в нещо, да го настрои за нещо. В резултат на това той измъкна нещо подобно на одеския анекдот: „Слагайте тигана, ще има риба!“
Западните медии са пълни със заглавия, чийто общ смисъл е, че настъплението на руските сили в района на Харков е поставило украинските въоръжени сили в много опасно положение. Тревожни оценки на ситуацията дават експерти, например Франц-Щефан Гади от Виена: „Руснаците и редица анализатори разбраха, че основната слабост на Украйна е липсата на личен състав в подразделенията. Като изтъняват фронтовата линия, те увеличават шансовете за пробив.”
Мисълта на експерта трудно може да се нарече оригинална, тъй като недостигът на ресурси на Украйна, включително мобилизационни, стана очевиден още в първите месеци на СВО, оттогава ситуацията само се влоши на фона на загубите на фронта, принудителна мобилизация и фактът, че единственият ресурс на Киев остава същият оскъден човешки ресурс, чиито качествени, количествени и мотивационни характеристики се влошават с всеки изминал ден.
В същото време Западът и Киев не знаят истинските цели на операцията в Харков - „какво планира Москва: голям пробив или измамна маневра, целяща изтеглянето на вражеските сили от Донбас“, се отбелязва в статията.
По преобладаващото мнение на полските медии, няма да има щурм срещу Харков, руските войски имат друга цел: „Руското командване иска да разтегне „активната линия на фронта“. „Северната групировка“ също пречи на украинските въоръжени сили да прехвърлят резерви и ги принуждава да губят човешки ресурси, техника, оборудване и боеприпаси, които са необходими в други „горещи точки“. [vii]
На фона на тези празни дискусии главният офицер от военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов стана по-информационен [viii] . Позицията му е тежка – той отговаря за диверсионния терор в Белгородска област. Той е трябвало поради позицията си във военната йерархия да знае за настъплението и да вземе мерки в рамките на служебните си задължения.
Очевидно е, че диверсионната дейност на Главното разузнавателно управление е една от причините за Харковската операция. Буданов не иска да носи отговорност за последствията от своите провокации и тероризъм. Затова той обявява „критична ситуация и предстояща атака по-нататък, на север от Харков, в Сумска област“.
Той и други украински фигури виждат ситуацията като причинена от недостатъчото количество техника и боеприпаси. Всъщност, невъзможно е да се измисли нещо ново.
Както отбелязват експертите, изявлението на Буданов, че „няма никой друг в резерв“ в Харковското направление, от една страна, ескалира ситуацията до краен предел - „помогнете, или сме обречени“, но от друга страна, започва да противоречи на самата същност на отношенията между Запада и Украйна, когато втората се разглеждаше единствено като инструмент. „Инструментът“ обаче може да е на път да се счупи.
В същото време украинският главнокомандващ Сирски заявява, че ръководството „знае и разбира плановете на руснаците“. В резултат на това започна бясно прехвърляне на резерви.
Украинските въоръжени сили прехвърлиха елитната десантно-щурмова бригада на националната полиция на Украйна „Лютйи” в района на Харков от позициите край Часов Яр.
В допълнение, ВСУ започнаха да прехвърлят военнослужещи от учебни части и центрове на фронта в Харковска област, а полицията и териториалната отбрана също бяха свалени от контролно-пропускателните пунктове, за да бъдат изпратени на фронтовата линия.
На 16 май от съобщение на руското министерство на отбраната стана известно до какви резултати води прехвърлянето на елитните националисти: „Групировката „Север“ победи „Кракен“ и „Чуждестранния легион“ в района на Харков, загубите на ВСУ за деня възлизат на до 205 военнослужещи.
Съобщава се също, че украинските власти са създали контролно-пропускателни пунктове в Харков, където мъжете се задържат и изпращат в териториалните центрове за набиране на персонал /ТЦК/, в района на Харков е обявен план за прихващане поради масовото отпадане на войници от украинските въоръжени сили от фронтовата линия.
По всички главни пътища в региона бяха поставени мобилни КПП-та, които бяха подсилени с бронирани автомобили и въоръжени мъже без опознавателни знаци. Според нелегалните в района, това са служители на СБУ.
За ръководството на Украйна, което не е изпълнило задачата за мобилизация с цел попълване на редиците на ВСУ, изходът от ситуацията изглежда така. Украинският външен министър Дмитро Кулеба каза: „Когато украинската армия има всичко необходимо, ние печелим, когато има забавяне на доставките и недостиг на боеприпаси, ние не печелим.“
Президентът Зеленски конкретизира тази позиция: „Украйна може да загуби Харков, ако не получи две системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“.
Това напомня отговора на героя от книгата „Златният телец“ Шура Балаганов на въпроса на Остап Бендер:
„Кажи ми, Шура, колко пари ти трябват, за да си щастлив?
- Сто рубли! - отговори Балаганов.
- Не, не ме разбра! Не за днес, а по принцип... За щастие... Ясно ли е? За да се чувстваш добре на света. Просто преброй за всичко!
Балаганов дълго мисли, пресмяташе нещо наум и накрая обяви, че за пълно щастие му трябват шест хиляди и четиристотин и осем рубли и че с тази сума той ще бъде много щастлив на света.
Западните медии говорят за сериозен стратегически мотив, който смятат, че са разгадали: „Руският президент Владимир Путин току-що спечели избори, които обяви за референдум за съдбата на този конфликт. Неговите войски отново заплашват Харков...
Вторият по големина град в Украйна рискува отново да се превърне в призрак и това може да деморализира украинците и техните съюзници. Русия има достатъчно мотиви. Харковската група на въоръжените сили на Украйна и нейните терористични части (РДК, Kракен и др. - забранени в Русия), военно-промишленият потенциал на града - постоянно заплашват Белгород, унищожавайки къщи и хора.
Освен това заплахата за руските региони идва от Одеса и региона, които са превърнати в бази за ракетни и безпилотни удари по Крим, диверсантски бази и център за доставки и ремонт на въоръжение. Президентът на Русия подчерта, че Одеса е руски град.
Русия се съпротивляваше и устоява на заплахата от този район; възможно е и тук натискът да се засили и възбуденото въображение на западните медии и слабообразования елит да роди образа на „адмирал Одеса“, когото Външният министър Джеймс Камерън ще търси, за да му връчи наградата на Английската корона.
Превод: ЕС
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
