/Поглед.инфо/ Реакцията на посланието на Владимир Путин е любопитна сама по себе си. Освен конкурса за наименованията на новите видове руско оръжие, обявено от президента, може да се обяви още един, за измисляне на причини защо Путин именно сега е решил да разкаже за пробива на отечествената отбрана и за предсказване на последствията, до които речта ще доведе. Ето ги основните митове за посланието на Путин. И тяхното разобличаване.

Първият, а по-точно нулев мит – в посланието нямаше нищо важно, освен военната част.

Удивително! В речта си Путин цял час говори за конкретни изменения и точни показатели, които трябва да се достигнат в икономиката и социалната сфера, т.е. в живота на хората. От жилищното строителство до борбата срещу рака, от пътищата до образованието. И ако не бе втората част от посланието, медийно затъмнила цялото останало съдържание, щяхме да обсъждаме именно това, което Путин каза в първата половина от речта си.

То и ще се обсъжда – започвайки от следващата седмица в парламента в регионите, от специалисти и активисти. А след това ще стане основа за целеполагането на новото правителство, което Путин ще заръча да се оформи през май, след встъпването си в новия президентски мандат. Разбираемо е, че сега всички са съсредоточени върху оръжейната част – но от това програмната част на речта не става по-незначима.

Ако ще говорим за военната съставна на посланието на Путин, то в реакцията спрямо нея може да се видят няколко бързо изградени мита – част от които пускат съзнателно, с цел президентът на де дискредитира, част от която се предизвика от искрени заблуждения. Да разбием тези митове. Защо Путин разказва за новото оръжие и до какво ще доведе това.

Първи мит: Оръжието не е истинско. „Това е чиста проба блъф, при това имащ вътрешнополитическо значение, защото скоро има избори и Путин трябва да покаже какъв е як пред електората, ето я и темата на мнимия пробив в областта на въоръжението - цели се пробуждане на гордост сред хората от страната им“.

Разпространена сред либерално-опозиционната среда гледна точка. Основният проблем за привържениците на тази „версия“ не се крие в това, че не искат да вярват в реалността на обнародваните оръжия. Путин изобщо не е мислил в предизборни категории, а именно в това се опитват да го упрекнат:

„Това е чиста проба политическа реклама и като всяка друга реклама основното нещо в нея е ударението. Преди шест години това бяха 11-те социални указа на Путин. Днес това са седемте военни указа на Путин“

Освен, че 11-те указа бяха приети след изборите от 2012 г. – така и сега обнародваната информация за новите видове оръжия никак няма да повлияе върху резултатите от изборите през 2018 г. Путин и без това има огромен рейтинг, не е нужно да се доказва неговата грижа за армията и нейното превъоръжаване, а умението при необходимост да се говори твърдо със задокеанските „партньори“ никой и не поставя под съмнение.

Някои от привържениците на първия мит, за които всичко е неистинско, лесно преминават към втория.

Втори мит: Оръжието е истинско и това е лошо, защото с него започва страшна надпревара във въоръжението, заради която Русия ще трябва да стяга колана.

„Остава загадка как държавата едновременно може да поема върху себе си нови социални задължения и да се спуска в надпревара във въоръжението. Нарастването на разходите за отбрана, очевидно, нищо добро не вещае за социалния блок. Образът на страната, която ще победи всички, но не е съвсем ясно какво ще яде, едва ли е привлекателен образ на бъдещето“.

Т.е. Путин, който през всичките последни години, предупреждавайки отбранителната индустрия, че пикът на военните поръчки от страна на държавата ще бъде скоро преодолян и трябва да мисли как правилно да натоварва производствените си мощности, си противоречи сам. И съзнателно провокира Запада за надпревара във въоръжението – за да може с леко сърце да отдели нови трилиони рубли за военно-промишления комплекс. Разбира се, той е милитарист „оръдия, а не масло“ и всичко останало – тук дори и да се възразява е сложно.

Посоченото от Путин оръжие всъщност не е скъпо. Но разработката му и производството вече са заложени във военния бюджет. Масовото им производство напълно може да стане за сметката на преразпределение в самите пера на бюджета за превъоръжаване на армията – още повече, че част от нововъведенията ще започнат да се произвеждат масово едва през следващото десетилетие. А и допълнителен източник на средствата за производство на новото оръжие ще станат доходите от нарастващите продажби на „старото“ – т.е. комплексите С-400, за които вече има прилична опашка чуждестранни клиенти.

И основното – супероръжието прави лидер в постоянно течащата надпревара, т.е как да се догонва и колко ще се харчи ще бъде тема за размисъл за американците. А при тях едва сега започва многотрилионната програма за замяна на стратегическото ракетно-атомно оръжие. Така че новите разходи за отбрана на САЩ са така и така заложени, независимо от изненадата на Путин.

Впрочем, има „версия“, че за САЩ няма никакви нови проблеми. Да, третият мит отново ни връща към отрицанието на очевидното – оръжия няма, има блъф, единствено целите му са външнополитически:

„Стратегическият блъф на Путин сега е ключов инструмент за руската външна политика, действаща на принципа „да се каже е по-важно, отколкото да бъде“. Това работи за руския вътрешнополитически комплекс, създавайки илюзията, че страната се връща в кръга на „свръхдържавите“ с пълен ядрен паритет или дори с преимущество над САЩ. Но това не е нищо повече от илюзия, радваща руската публика, плашеща западната публика и не впечатляваща хората, вземащи решенията в САЩ“

Т.е. Путин открито блъфира: няма оръжие и иска просто да изплаши Америка, за да я застави да се съобразява с Русия, да започне преговори, да се откаже от еднополюсен свят. И всички игнорират това, не го забелязват. А той върви ва-банк.

„Кремъл хвърли на масата своя последен коз – напомнянето за ядрения потенциал на съветската свръхдържава, който, според думите на Путин, не само не е ръждясал за последните години, но и забележимо е обновен и засилен. Част от западния елит трябва да види в това отчаян опит за пазарене. Но ще се намерят такива, които ще приемат предизвикателството“.

Като доказателство за заплахите на Путин се цитират думите му, че в началото на ХХ век не искат да слушат Русия, а сега с помощта на оръжието-чудо Путин ще ги застави да се съобразяват с него. За да се върне в клуба на "златния милиард" или "да окопае" за Русия зона на жизненоважни интереси, в която САЩ няма да се месят. Това е начинът, по който нашите западники "реконструират" плановете на Путин, а след това започват да спорят дали Западът ще повярва в блъфа на Путин или ще го разкъса, засилвайки в отговор натиска си спрямо Русия.

Тази „теория“ е интересна единствено за разбиране на цялата несамостоятелност в мисленето на нашите западники – следствие на която е и тяхната представа за Путин като едновременно мразещ Запада човек и като завиждащ на Запада. Такъв човек, разбира се, е способен на всякаква лъжа и затова Путин измисля супероръжието.

В руската история наистина има случаи на стратегически блъф - например, в началото на 60-те Хрушчов използва факта, че САЩ не са знаят броя на нашите ракети, нито за броя на атомното оръжие в ръцете ни. Оказва се, че техните оценки, както се изяснява по-късно са силно преувеличени – т.е. нашето сериозно изоставане е тайна за тях. А Хрушчов в същото време води доста агресивна външна политика, понякога на ръба - както беше с нашата доставка на ядрени бойни глави в Куба. Но в крайна сметка той постигна своето: в замяна на оттеглянето на нашите ракети, САЩ прибраха ракетите си от Турция.

Въпреки това, блъфирайки, Хрушчов има в ръцете си истински карти – у войските ни в Куба има тактическо ядрено оръжие, за успешното разполагане на което американците също не знаят. Затова и дори такъв авантюристичен (по-късно го свалят именно заради волунтаризъм) лидер като Хрушчов, всъщност изобщо не блъфира с празна ръка.

А Владимир Путин няма нужда да залъгва – разработката на супероръжието се води под негов надзор повече от 15 години. Ако е решил да обявява за него именно сега, значи готовността му се намира минимално на удовлетворително равнище. Да плаши американците с несъществуващо оръжие, не е просто глупаво, а и съвсем не е в стила на Путин.

Нещо повече, човек, който преди деветнадесет години е станал върховен главнокомандващ, има малко по-различно отношение към времето, той чувства своята отговорност за бъдещето на страната си не в краткосрочен план, а в дългосрочна перспектива, измерена в десетилетия. И той не хвърля думи на вятъра - особено когато става дума за такова забележително нещо като свръхзвуковото ядрено ракетно оръжие.

Превод: Поглед.инфо