/Поглед.инфо/ Никога не съм крил русофилските си чувства, споделя Тома - син на осъдения на смърт от Народния съд на 1 февруари 1945 г. Никола Василев, депутат в 24-то и 25-то Народно събрание
Нищо не е публикувано досега за котлето и чиниите, първите им притежатели отдавна не са между живите, а техните потомци ревниво са ги пазели от лоши очи. И така, докато сега, през декември на 2024 г., не ми ги връчиха с тайната надежда да направя така, че те да стигнат до очите на повече хора.
Когато генерал Гурко освобождава София на 4 януари 1878 г., войните му не остават в ледените палатки, защото българските скромни домове и хората отварят широко сърцата си пред тях. Въпреки военния недоимък, те правят и невъзможното, за да посрещнат подобаващо чаканите от векове гости. А те, трогнати от гостоприемството, по стара руска традиция им оставят по нещо за спомен.
Вместо да преразказвам, нека ви предложа част от записания разказ на Дона Чонова за срещите й с Елисавета Славчева (Ели), внучка на дядо Петко, на чиято съпруга през 1878 г. руски воини подаряват това поочукано, но напълно запазено медно котле, което тя ревниво пази цял живот. Дона е пишещ човек и колекционерка на старинни предмети, най-вече съдове, съпруга на починалия през 2011 г. поет и военен историк Чони Чонев:
“След минутка Ели влезе с хартиен пакет. Остави го на стола, сложи в чашите пакетчета чай, наля горещата вода, взе пакета и ме покани да си правя чая.
- Ти знаеш - започна предпазливо - чела си, че когато войските на ген. Гурко влизат в София(Боже, сега пък какво ще чуя …) … как хората ги посрещат … нали?
-Ох, Ели, какво се опитваш да ми кажеш сега? Или …
-Да ти покажа … - пъхна ръка в пакета.Нещо издрънча, тя наведе пакета и извади едно средно голямо котле.
-Разгледай го. В оня ден, за който говорим, трогнати от посрещането на населението, хората на ген. Гурко започват да подаряват вещите си. И това котле попада в ръцете на моята баба.
- Боже! …
- Да, това е светиня! За съжаление, тогава времето е било такова, хората са били различни и нашето семейство го е употребявало.
- Ели, ти да не би да си решила да го продаваш!?
Тя се смути.
- Ами, не зная какво да го правя. Дълго време се страхувах да не влезе някой да ме обере. Сега като вече се познаваме, реших да ти го покажа. Признавам си, че ми е много неудобно, объркана съм, но ми предстои операция на окото, лещата струва 700 лв., не искам да притеснявам Диди…
- Разбирам, Ели. И двете знаем къде и в какво време живеем. Ти няма да го продаваш, а аз няма да го купувам. Ще ми го дадеш, а аз ще ти помогна за лещата. Никой няма да знае какво има у мен. Ще започна да търся начин и подходящи хора да се погрижат за него.
Гледах го – съвсем обикновено, дори не го намирах красиво. Цялата му повърхност беше в трапчинки, като че ли изчуквано с чукче. Не бях виждала такова и си помислих, че е донесено от Русия.
- Обещавам ти Ели, ако е руско, да се върне в Русия, ако е наше, да отиде в музей. Но затова би трябвало да се подложи на експертиза. Няма да умра, докато не го предам в добри ръце. Обещавам ти! Боже, само като си помисли човек …
- Варили са си чай в него. Може да са топили сняг. В такава зима, откъде вода …
Това беше най-трудната среща в цялото ми общуваме с Ели. Много, много тежък момент, но тя най-после си беше отдъхнала.
Прибрах го вкъщи в моя гардероб в една торба с прежди. Винаги имах едно наум за него.
Една вечер бях у Митко Ганев и той беше щастлив да ми покаже най-страхотния подарък, който беше получил в живота си – книга-албум за живота на генерал Скобелев.
Това беше моментът! Без да се замисля казах, че у мен има една вещ, която пазя вече 20 години. Той е първият, освен сина ми, с когото го споделям. Нужен ми е само един, внимателно избран човек от многото хора, които той познава, за да ми помогне. Митко беше категоричен: „Мисля, че единственият човек, който ще направи всичко възможно, за да ти помогне, е Христо Георгиев. Сега ще му позвъня!“
Голямата неизвестна загадка - защо на 1 февруари 1945 г. е разстрелян и един от най-големите русофили на България
Отдавна се познавам с Томчо, както го наричат приятелите му. Вече е над 80-годишен. Знаех, че е колекционер, по едно време беше портиер на пропуска на Централния държавен архив. Сядахме от време време на приказки при Цочо Билярски и Ива Бурилкова. Направи ми поразително впечатление неговото русофилство, както и доброто му отношение към левите хора и комунистите в България, които не обвиняваше за трагичната съдба на баща си. Цочо и Ива ми казаха, че неговият баща е разстрелян на 1 февруари 1945 г. след присъда на Народния съд. Бил е депутат в 24-то и 25-то Народно събрание. Тома по-скоробеше склонен да обвини неговите приятели и другари в политиката за участта му. Но ви предлагам да прочетете част от удивително интервю на Юлия Кулинска с него, публикувано на 24 октомври 2014 г. във вестник “Дума”. Ето го:
“Тома Андонов:
Всеки българин трябва да носи Русия в сърцето си
Наш дълг е да възпитаваме у младите любов и признателност към нашата освободителка, заяви
Тома Василев - Андонов
представителят на фондация "Героите на България"
Тома Василев - Андонов. (снимките в публикацията са от личния му архив)
Тома Андонов е роден в София, но до 10-годишната си възраст живее в Трън. […] "Живях при баба ми. Леля ми и съпругът й бяха учители в Глоговица. Те основаха през 1936 г. първото православно дружество в Трънско. В училището в Глаговица тогава учеха 200 ученици. Сега няма училище, защото няма и хора. Трън ми е в сърцето и ще си отида от този свят с любовта си към него", казва Андонов. По-късно той завършва техническо училище. Почти целия си трудов път прекарва като служител в Централния кооперативен съюз, където работи 28 години.
Тома Андонов ни посреща в жилището си на китната софийска ул. "Симеон". Домът му ухае на кафе, на ванилия и на... пасторален уют. Впечатлява с мебелите в стил "барок", белите дантелени покривки и малките изящни скулптурки. И с многото книги и картини. Почти целите стени са запълнени с платна на известни майстори. Стопанинът споделя с болка, че преди десетина години картини на Иван Мърквичка, Сирак Скитник, Илия Бешков, Дечко Узунов, Васил Стоилов, Александър Божинов, Николай Райнов и други известни български художници са били част от ценната колекция. Много от тях са събирани от бащата на Андонов - Никола Василев, търговец и депутат, осъден на смърт от Народния съд през 1945 г. Част от картините са продадени, за да може семейството да плати образованието на своите деца.
"Не търся мъст, защото разбирам, че безвластието ражда в повечето случаи несправедливост
- Г-н Андонов, човешката история се дели на две - на политическите превратности и на стремежа на човешкия дух. Имате странна и необичайна съдба. Разкажете повече за вашия баща.
- Баща ми Никола Василев е бил депутат в 24-то и 25-то народно събрание от групата на социалдемократите. Той е роден 1894 г. в град Трън. Завършил е основно образование в Първа мъжка гимназия. Баща му, моят дядо, е бил собственик на първата търговска фирма "Знеполе" в Трън и е търгувал с Чехия. След завършването на средното си образование баща ми учи медицина в Белгия, където изкарва четири курса, а по-късно отива в Брюксел да учи право при известния белгийски професор Пикард. Но избухва Първата световна война и дядо ми го призовава да се върне и да участва във войската за защита на България. Първи братовчед на баща ми е Владо Тричков, деец на БКП и БРП(к) и участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война.
След завръщането си в България баща ми завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Става подпредседател на Българо-съветската камара, а по-късно е избран за председател на Българо-съветския търговски съюз. През онова време българо-съветските организации са с определено народен облик. Те са граждански по своето естество, примери са за "народна дипломация". Баща ми посещава два пъти Съветска Русия. Единия път като член на делегация и втория път - като председател на официална българска правителствена делегация.
Идват събитията на 9 септември 1944 година, безвластието е факт, в резултат на което за баща ми настъпват "интересни" времена. По това време той е в Трън, където получава най-нелепото обвинение - че е възпрепятствал българо-руските търговски отношения. Баща ми тръгва към София. От арест го спасява най-младият партизанин в Трънския партизански отряд Воин Кятов. По-късно го приютява министърът на външните работи в кабинета на Кимон Георгиев Петко Стайнов. Той го прикрива в продължение на 40 дни, докато се създадат нормални условия баща ми да бъде съден от законна власт. Това не се случва, татко е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 1 февруари 1945 година. С решение на Върховния съд от 26 август 1996 година присъдите на депутатите от 25-то НС са отменени и убитите са реабилитирани.
- Независимо от несправедливото отношение към баща ви, вие не сте изпълнени с мъст и сте запазили в сърцето си любовта към Русия.
- Да, така е. Баща ми беше отявлен русофил. За него всичко, произведено в Съветския съюз, беше най-доброто и най-качественото. Ние винаги сме били с пиетет към нашата освободителка. Така съм възпитаван и по-късно - в любов и признателност към нашата освободителка. Не търся мъст, защото разбирам, че безвластието ражда в повечето случаи несправедливост. Обичам руския народ, руската култура, руските книги, с които съм израснал. Особено харесвам Достоевски с неговия трагизъм и героизъм.
- Вие сте един от приятелите на Русия, който е взел дейно участие в инициативите за изграждане на паметниците на ген. Гурко и на опълченеца...
- Никога не съм крил русофилските си чувства.[…]
Ще продължа да помагам за укрепване на руско-българските отношения с усещането за памет към баща ми. Пак ще повторя, че той беше русофил и виден стопански представител на Царство България и работеше за търговските връзки и за търговски съюз с Русия, които бяха и могат да бъдат само от полза на малка България.
- В последните години се появиха доста скептици за отношенията между България и Русия.
- България трябва да бъде завинаги признателна на руския народ. Любовта към братята руси е жизнена необходимост за всички българи, защото тя е заложена в нас, в нашите гени. Те са дошли, за да спасят родината ни от нашествениците и са пролели своята кръв за създаването на третата българска държава. Затова съм особено възмутен от т.нар. български политици като Соломон Паси и Лъчезар Тошев, които цинично оплюват православието и любовта ни към Русия. С потрес чух от трибуната на НС да се настоява за преместването на паметника на Цар Освободител от площада пред парламента. Не разбирам и тези, които воюват с паметниците, цапайки ги с боя. Явно дотам им стига геройството... Освен това те трябва да разберат, че Русия не е СССР. Докато СССР беше интернационален, Русия е национална. Но е световна сила. Това е толкова ясно и точно и не се нуждае от коментар.
- Как ще коментирате сегашната ситуация в България и в Украйна?
- Като човек с елементарно чувство за справедливост признавам, че преди 1989 година комунистите индустриализираха страната ни, възродиха селското стопанство и търговия, направиха живота ни по-добър и спокоен. Сегашните милионери не паднаха от небето. Те си разделиха националното богатство, а то не е било малко, щом имаме толкова богати хора. Сегашните т.нар. демократи съсипаха селското ни стопанство. Не е тайна, че българинът беше привързан към животните и земята си и трудно се раздели с тях. Но управляващите тогава направиха огромна крачка напред, като уедриха земята, за да може тя да се обработва по модерен начин. Ликвидираха неграмотността, а сега 60 на сто от младите хора са неграмотни. Примери колкото щеш. Стига да имаш очи да видиш и сърце да усетиш истината.
Често пъти съм си задавал въпроса защо е свещена българската земя. Тя е такава не само заради пролятата кръв в нейна защита, защото руските, българските и героите от други страни, които са се опълчили срещу поробителите ни, не са го правили, за да станат герои. Земята ни е свещена, защото в нея заедно с героите са погребани нашите предци и те заедно са станали част от нея.
Светът върви в много опасна посока. Събитията в Украйна са престъпление към човечеството. За никого вече не е тайна, че те са провокирани от отвъд океана. Самият зам. държавен секретар на САЩ призна, че страната й е дала 5 млрд. долара, за да подпомогне украинците. Така ли се дават пари за нищо!? Тази война трябва да спре и да се намерят дипломатически начини за решаване.”
Нека всеки сам си направи заключенията
от това, според мен, потресаващо интервю. Тома не обвинява Червената армия и българските комунисти за трагичната участ на баща си, защото погледът му наднича отвъд елементарните усещания и търси истината. И още през преломната 2014 г. той подкрепя Русия за навлизането й в Украйна.
В един момент от гостуването ми в дома му Томчо стана, бръкна под масата и извади две цветни керамични чинии. Ето ги:
Баща му ги донася от Съветския съюз след първото си посещение в него през август 1939 г. Подарили са му ги или си ги е купил от Всесоюзная сельско - хазяйственная выставка. Годината 1939 г. е изписана и върху двете чинии. Никола Василев е в Москва с българска парламентарна организация, където им дава прием самият Молотов. Той е невероятно развълнуван от реакцията на българските депутати, които посрещат с френетични възгласи, с ура и да живее Съветския съюз, неговото поздравление към тяхот името на Сталин и увереността му, че Добруджа ще бъде българска. А по онова време Германия още се назландисва чии да са тези земи. Ето линк за тази среща:
https://duma.bg/molotov-dobrudzha-budet-bolgarskoy!-n137838
В началото на 1940 г. Никола Василев е отново в Съветския съюз, член е на правителствена делегация, която подготвя икономическия договор между двете страни, за който може без преувеличение да се каже, че вдига българската икономика на крака. Ето линк към словото на министър Добри Божилов, с което той убеждава българския парламент да гласува единодушно договора:
https://duma.bg/neizvestno-sssr-spasyava-ikonomikata-ni-prez-1940-g-n232312?go=terms&p=cookies
Голяма е ролята на “отявления” русофил Никола Василев за приемането му, той публикува десетки свои възторжени материали в българската преса.
Идва и трагичната за неего есен на 1944 г. Когато всички очакват, че ще заеме водещо място като един от ръководителите на българската икономика, той е арестуван и изправен пред Народния съд и с нелепо обвинение, “че е възпрепятствал българо-руските търговски отношения”. Всъщност е точно обратното. Макар че такова обвинение липсва в мотивите на съда за смъртната му присъда, от които доста намирисва на клевети. Вижте по-долу само. Какво се е случило в ония смутни времена, за да се стигне до тоя трагичен обрат в живота му, колкото и да се рових в документите, не можах да науча. Ще изтъкна няколко аргумента, които обаче вместо да прояснят случилото се, още повече го замъгляват. Защо е осъден на смърт, когато:
Негов първи братовчед е легендарният партизански командир Владо Тричков, член на главния щаб на НОВА. Командир на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Загива на 4 юни 1944 г. в бой с полицията.
В Народния съд се явяват двама свидетели, чиито твърдения би трябвало да свалят от него обвиненията без каквото и да е колебание. Защото те са министри в отечественофронтовското правителство - Петко Стайнов и Димо Казасов, който му е и кум.
Предположението на Томчо са, че това се дължи на натиск върху съда от страна на английски и американски членове на Съюзната контролна комисия в България.
И нещо за което изобщо не се говори и пише. Ако трябва да се определят като подвиг подписите на 43-та депутати под подписката на Димитър Пешев, защо се забравя, че повечето от тях ги оттеглят под натиска на правителството и никой не споменава тримата депутати, които не се подчиняват. Нека си спомним техните имена: д-р Николай П. Николаев, д-р Никола Василев и д-р Филип Махмудиев. И това ако не е достойно за благосклонно внимание от страна на Народния съд, то какво е!
Снимка - архив на Тома Андонов
Компанията на Никола Василев:
Седнали - отляво надясно:
Димитър Вълев - министър на търговията
Стойчо Мошанов - министър на финансите
Ген. Никола Хаджипетков - началник Щаба на войската
Никола Ив. Василев - депутат
Димитър Пешев - подпредседател на Народното събрание
Прави: (отляво надясно):
Асен Голюбов - директор на полицията
Д-р Петър Кьосеиванов - председател на Народното събрание
Писмено свидетелско показание на проф. Петко Стайнов за подсъдимия Никола Иванов Василев.
София, [25 ноем. 1944 г.]
II състав
Именувам се Петко Стоянов Стайнов, от гр. София, 54 годишен, по занятие професор в Университета, женен, неосъждан.
Познавам Никола Василев от около 20 години. Зная, че беше широк социалист и после мина с Казасов към Звено. Остана и докрай в тясна връзка с тия среди. В Народното събрание се занимаваше главно със стопански въпроси и не взимаше участие в острите политически спорове. Пред мен не се е очертавал като фашист, нито като германофил. Напротив, говореше ми често с възхищение за американците, с които като търговец на минерални масла е бил в най-близки връзки, главно с представителите на Стандарт Ойл. И сега, напоследък, като идва в София известния заслужил приятел на България г. Уокър, ме пита специално за него.
Знам, че ходи в Русия и като се върна разправяше интересни работи за тая страна, като искаше да обясни колко тя е напреднала в стопанско отношение и от какво голямо значение може да бъде за нас едно искрено установяване на близки търговски отношения с тази страна. За да постигне това той стана и председател на съветско-българската търговска камара.
По събитията в Трънско ми е говорил, че е бил злепоставен от някой пред Славчо и дори е бил осъждан на смърт от него. Но че всичко е било изгладено вече и че той търси да успокои този край с мекост, заради това много се грижеше да подържа меки връзки с разни политически среди в Трън и да обслужва населението с издействуването на наряди за храни, продукти. В това отношение беше много активен.
[подпис]
ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 81, л. 169
Допълнителна pro memoria (писмено изложение) на подсъдимия Никола Иванов Василев.
София, 31 ян. 1945 г.
II състав
Към показанията, дадени по-рано за Никола Василев, народен представител от 25-то народно събрание, имам чест да добавя и следното:
[...] Вярно е, че Никола Василев ми е говорил след завръщането си от Русия с топли чувства и без предубеждение за онова, което се върши и твори в Съветския съюз. У него след ходенето му в Русия нямаше онова предубеждение, което се забелязва у мнозина, които не познават съветите. И той открито разправяше за добрите неща, които е видял там.
Никола Василев, при разговор с него, за становището на Народното събрание за обявяването на войната, ми обясняваше, че той като близък на западните покрайнини, лично бил чул от Филова, че от това решение зависела съдбата на западните покрайнини, които иначе щели да си останат сръбски.
Прибягвал съм понякога до Никола Василев като правителствен народен представител да ми помага в някои ходатайства за спасяване на подгонени мои хора. Той наистина ми даде съдействие за запазване на подгонения кмет на Казанлък, Попдимитров, като говори на Габровски за него.
[подпис]
ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 81, л. 234
Протокол от 23-то заседание на Втори състав на Народния съд в София с разпит на свидетеля Димо Казасов[…]
София, 18 ян. 1945 г.
II състав
Разпит на свидетеля министър Димо Казасов
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Чий свидетел е?
АДВ.М.СТОЕНЧЕВ: На Никола Василев и на Кендеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Бяхте ли в групата, която даде тържествено обещание?
СВИД.Д.КАЗАСОВ: Не бях.
- Сега тогава ще дадете тържествено обещание пред съда. (Свидетелят дава тържествено обещание, че ще каже истината).
АДВ. М. СТОЕНЧЕВ: Познава ли народният представител Никола Василев, трънски народен представител, и от кога?
СВИД.Д.КАЗАСОВ: Познавам го повече от 20 години.
- Какви са били неговите политически разбирания и как го познава?
- Аз го познавам от партията. Беше социал-демократ. След туй беше в политическия кръг “Звено”.
- Бил ли е той пръв председател при образуването на югославяно-българското дружество?
- Да. На 1933 г. за пръв път се взема инициативата да се образува българо-югославско дружество. Заседанието стана в залата на Славянското дружество и се председателствуваше от г-н Никола Василев.
- Какви бяха разбиранията на Никола Василев за отношенията между нас и Югославия?
НАР. ОБВ. В.ДИМЧЕВ: В коя година?
АДВ.СТОЕНЧЕВ: Миналата и сега.
- За от 1941 г. насам питайте.
- Туй е в 1941 и 1942 г.
СВИД.Д.КАЗАСОВ: Всякога Никола Василев е бил за близки приятелски връзки с Югославия.
АДВ.СТОЕНЧЕВ: По въпроса за обществената сила, която Дочо Христов е искал да образува, имали ли сте разговор с Никола Василев и как се е изказал той пред Вас по тоя въпрос?
- С Никола Василев съм имал разговор, понеже аз съм му кум[...] Пред мен Никола Василевсе е изказвал много остро и отрицателно както за обществената сила, така и за политиката на Добри Божилов като е квалифицирал поведението и качествата на Добри Божилов с думи, които аз се чувствам стеснен да повторя.
- Какво е било становището му за обявяване война на Англия и Америка и какви са били неговите връзки с Америка - ако знаете?
- Никола Василев от дълги години е представител на Стандард ойл компани и в качеството си на такъв е имал тесни връзки с Америка и с американските среди в Цариград, където е централният представител на Стандард ойл компани. Неговите връзки с Англия и Америка са били положителни.[...]
- А знаете ли отношението му към антикомунистическия пакт?
-Да. Той се е отнасял отрицателно. Той беше председател, ако се не лъжа, на Българо-съветската търговска камара и в качеството си на такъв присъства в една търговска делегация. Връщайки се от Русия, естествено, аз споделих с него впечатленията му за виденото и чутото от него и съм длъжен да призная, че това, което чух, беше само положително за това, което е констатирал, което е имал възможност да види и да почувствува, в разговорите с търговските среди и с търговските представители на Съветския съюз.
- Остана ли верен той на своето разбиране и след обявяване война на Англия и Америка, както и при обтягането на отношенията с Русия?
- Да. Към Русия той всякога е бил положителен въобще.[...]
ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 54, л. 2122-2139
Мотиви към присъдата на народните представители от ХХV ОНС, поставена от Втори състав на Народния съд в София
София [1945 г.]
Втори състав
[…] 53. Никола Иванов Василев е гласувал и одобрил всичко. Проявил интерес към появилите се чети в трънския край като лично се обаждал по телефона в Дирекцията на полицията, за да се информира по нападенията, извършени от партизаните; ходил при министрите на външните работи и войната, а така също и в Дирекцията на полицията, за да иска помощ. Говорил е, че формираните бойни групи за преследване на партизаните в Трънския край са се оказали бездейни и е изказвал упреците пред тогавашните отговорни места и лица. Публично е одобрявал и възхвалявал външната и вътрешната политика на правителството.
ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 43, л. 14 - 88
* Черно на бял
