Не в това пустословие, а, както се казва в известната немска поговорка, в друго е зарито кучето. Германия в момента никога след войната не е била толкова негостоприемна, но не за емигрантите, а за собствените си граждани. Бръкнаха не в душата, а директно в стомаха на немския бюргер, който и не помисляше, че ще дойде време да се тревожи за работата си, за потреблението на ток, за наема, за бензина и въобще ще почне да мисли за маса други неща, а не за предвечерната си бира.
В края на тази знаменателна година и в навечерието на следващата, която изглежда ще е свръх знаменателна, в родния ни ЕС са решили в чест на настъпващите коледни празници да проведат реплика на световно известното от близкото минало авторали „Гонка за Янки Зафир“. Надпреварата обаче не е с коли. При колите в Европа както знаем възникнаха доста неприятни събития. Надпреварата е кой и с какво за супер кратко време ще успее максимално да натовари каруцата на Украйна. Какво ли не измислиха. Вече не се говори за пари, те си вървят на обилен поток без прекъсване, срамливо прикривани със смокиновото обяснение, че са за хуманитарна подкрепа.
Другата писта за надпреварата са словесните изригвания. Тук участниците нямат ограничения. Освен при вестителките на злите новини Щрак-Цимерман и фон дер Лайен при първите лидери на водещите страни от съюза също взеха да се забелязват признаците на болестта на Гьобелс. Нарича се тя словесна диария и основния й признак е в това да се повтарят до втръсване едни и същи далеч от реалността послания. Шолц, например, постоянни все за мир говори, а мисли само за Таурус, Макрон през равни интервали ту праща войски, ту ядрени ракети, Байдън когато се сети, все се изтървава за по нещо и после бърза да бръкне за по още някой милиард, забравил, че вече е в оставка. Да не говорим за британецът, той твърди без да го питат, че вече е изпратил свои топсекретни формирования в помощ на ракетните упражнения на Зеленски. Мяра нямат, или по-точно, до сакралната дата няма да мирясат.
Появи се обаче и друга състезателна писта – надпреварата със санкциите. И тук нашата неуморна активистка фон дер Лайен не отстъпва първенството за сега. Що фирми, що личности юридически и физически бяха дамгосани току преди дни. Сякаш от Брюксел си имат работа с физически увредени еврограждани, които с ограничените си възможности не се досещат, че това е театър на абсурда, извинете, на текущите печалби. Казано по орбански просто, продължава играта на перманентна замяна на едни фирми с други несанкционирани с цел бизнесът с горива да върви. И политическия покер – също. Иначе всеки, който си е поръчал газта си я получава, а този, който всъщност я продава през каквито и да е посредници пак си взема парите.
Независимо от всичкото в надпреварата се оказа, че темпът на състезанието не удовлетворява участниците. Повече от естествено е, че с наближаването на финала през януари напрежението нараства. И ето че се пръкна ново условие за състезателите – десет годишен договор с Украйна. Мен ако бяха запитали щях да им предложа да е сто годишен. Въпреки че и стогодишни войни все някога са свършвали. Но както казва хаджията от филма „Хитър Петър“ „От боллук глава не боли…“ Знае се, че този десетгодишен договор ще е с опция до 20 януари, но превъртялата от предстоящото върхушка в Брюксел мира няма. Само се заекнахме, че смятаме да се наредим до миротворците в ЕС и господин Рюте пристигна с бързия влак.
В момента е в зародиш и още една луда идея – да се изпрати европейски „миротворчески“ корпус в Украйна. Съвсем „случайно“ ще е подбран от германски, френски и полски сили. Няма как и ние да не се присъединим за участие. Иначе евроатлантическите активисти у нас сън няма да видят. Що да не стане и това? Поне като сме тръгнали наопаки, да караме до край. Извинете, не до край, а до първия ковчег. Тогава ще излязат пак майки на улиците, но не тъгувайки за жертвите по пътищата, а за онези, които са на сметката на политиците ни. Белким тогава вече да прогледнем. И да не се надяваме на Орбан да дойде и да ни отвори очите. Той си гледа неговата работа, а ние трябва да си свършим нашата. Ако ни стиска!
