/Поглед.инфо/ Америка се стреми да изземе инициативата от Китай

На 2 декември президентът на САЩ в оставка Джо Байдън пристигна в Африка, с което отбеляза първото посещение на Черния континент на хазяина на Белия дом от 2015 г. насам. Първата спирка беше малката островна държава Кабо Верде, където американският лидер похвали продължаващото сътрудничество между САЩ и тази страна по въпросите на сигурността и също така благодари за подкрепата на Украйна.

В същия ден Байдън отлетя за Луанда, столицата на страната, която първоначално след обявяването на независимостта се наричаше Народна република Ангола. Джо Байдън даде обещание да посети Африка още през 2022 г. на среща на върха с лидерите на страните от континента.

Американският президент планираше да посети Ангола два пъти - през октомври 2023 г. и октомври 2024 г., но първото посещение беше отложено поради влошаващата се ситуация в Близкия изток, второто заради урагана Милтън в САЩ, което обаче не му попречи от посещение в Германия.

Както виждаме, днес ситуацията в Близкия изток е несравнимо по-остра, но Сънливият Джо намери за възможно да направи пътуване до Африка, така че това посещение е значимо.

Руското медийно отразяване на посещението беше оскъдно и много публикации се състезаваха помежду си кой може най-саркастично да осмее 82-годишния Байдън. Старият Джо всъщност им даде няколко причини да го направят, като нарече Ангола град, заспа на срещата на върха и почти се спъна в килима. Появи се и мнение, че пътуването на Байдън изобщо не е информационен повод - остават му броени дни в Овалния кабинет и това е последното му задгранично пътуване като президент.

Междувременно почестите и другите „събития“, които съпътстваха престоя на Байдън в Ангола, ясно показват, че те не приветстваха президента, а демонстрираха публично преклонение пред Америка. По начина, по който беше посрещнат американският лидер, никой никога не е срещан в Ангола.

US Air Force One беше придружен от 12 (дванадесет) бойни самолета и хеликоптера, за гостите беше осигурен цял голям хотел (предварително инспектиран няколко пъти от служители на разузнаването), в столицата беше обявен почивен ден във всички държавни и дори лечебни заведения, жителите бяха посъветвани да не излизат на улицата и да си стоят у дома.

Властите на Бенгела успяха да въведат и съвсем нова точка в дипломатическия протокол - няколко пътя и улици бяха блокирани по време на посещението, цялата уличната търговия и дори погребенията бяха забранени!

Бенгела не се споменава случайно: именно в тази провинция се намира пристанището Лобито, където президентът на САЩ проведе Трансафриканската среща на върха с участието на президентите на Ангола, Замбия и Демократична република Конго (ДРК) , както и вицепрезидентът на Танзания. На срещата на върха Байдън обяви повече от милиард долара хуманитарна помощ за африканците, принудени да напуснат домовете си.

Основната тема в дневния ред обаче беше развитието на мегапроекта на САЩ и Европейския съюз за реконструкция на 1300-километров железопътен маршрут от богатите на ресурси ДРК и Замбия до анголското пристанище Лобито с перспектива по-нататъшна доставка на Запад по море на най-важните (включително за военно-промишления комплекс) минерали, предимно мед и кобалт, ключови компоненти за батерии и друга електроника.

Проектът стартира през 2023 г., като инвестициите вече надхвърлят 3 милиарда долара. Освен това американските власти обявиха ново финансиране за първата фаза на проекта чрез Финансовата корпорация за развитие в размер на 600 милиона долара за програми за слънчева енергия и телекомуникации.

Втората фаза на проекта включва още и разширяването на коридора Lobito през Замбия и свързването му директно с танзанийското пристанище Дар ес Салаам в Индийския океан. Завършването на цялата работа е планирано за 2030 г.

От геополитическа гледна точка този инфраструктурен проект не е нищо повече от опит за съпротива и, ако е възможно, изтласкване на Китай от Ангола и съседните страни, които първи оцениха стратегическите перспективи и започнаха да инвестират в Централна Африка от 70-те години на миналия век. Така през 1975 г. китайците построиха железопътна линия с дължина 1860 км от замбийско-конгоанския меден пояс до пристанището Дар ес Салам в Танзания на Индийския океан (проект TAZARA). В момента Пекин, който получава анголски петрол, замбийска мед и конгоански кобалт през тази мрежа през последните години, обяви разширяването на железопътната линия Танзания-Замбия.

През последното десетилетие китайски компании са инвестирали около 12 милиарда долара само в Ангола, които са отишли за изграждане на канали, железопътни линии и друга инфраструктура. Между другото, в момента Луанда дължи на Пекин повече от всяка друга африканска страна - почти 25 милиарда долара.

Заслужава да се отбележи, че анголските власти многократно подчертават, че се стремят да работят с всеки партньор, който може да допринесе за стимулиране на икономическия растеж. „Китай стана видим само защото западните страни не обърнаха много внимание на Африка“, каза наскоро министърът на транспорта на Ангола Рикардо де Абреу.

Президентът на Замбия Хакаинде Хичилема, обсъждайки замбийската част от проекта Лобито с Байдън, каза: „Този коридор е от жизненоважно значение за отварянето на нашите страни, за отварянето на нашите региони, на континента и, всъщност, на световната икономика.“

Няма съмнение, че новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп ще бъде склонен да подкрепи железопътния проект и ще продължи политиката си за разширяване на достъпа до критични минерални ресурси, както и гарантиране на американските интереси - алтруизмът очевидно не е неговата силна страна (както и на САЩ като цяло).

В същото време е очевидно, че Луанда се е преориентирала към Вашингтон. Показателно е, че през септември тази година президентът на Ангола Ж. Лоуренсо пропусна срещата на върха на Форума за китайско-африканско сътрудничество в Пекин, изпращайки на свое място ръководителя на външното министерство, и направи същото миналата година по отношение на Срещата на върха Русия-Африка.

В същото време базираният във Вашингтон Корпоративен съвет за Африка вече обяви, че срещата на върха САЩ-Африка през 2025 г. ще се проведе в Луанда.

На 4 декември, говорейки на форума на ВТБ „Русия зове!“, руският президент Владимир Путин обяви създаването на фонд за развитие на сътрудничеството между Русия и Африка.

„Всички говорят само за едно – да изградим взаимноизгодно сътрудничество. Ние ще направим това. Ще създадем нови инструменти: взехме решение да създадем специален фонд за развитие на нашето сътрудничество с африканските страни.

Убеден съм, че ще увеличим усилията си както на двустранна основа, така и по отношение на работата с различни африкански асоциации. Сигурен съм, че резултатът ще бъде много добър“, каза руският президент Владимир Путин.

В същия ден ръководителят на ВТБ А. Костин обяви закриването на клона в Ангола: „Затваряме го, отнемат лиценза. Това е доброволно-принудително предаване на лиценз - там всичко е замразено . Операциите на клона бяха парализирани от 2022 г. след санкции и това беше единствената банка на групата в Африка.

На 28 ноември, тоест в навечерието на пристигането на Байдън, правителството на Ангола одобри продажбата на дела на руската минна група Alrosa (41%) в държавната компания Catoca. Причината е същата - страх от вторични западни санкции и трудности, възникнали при продажбата на анголските диаманти и в отношенията между акционерите.

Фактът, че Alrosa след десетилетия на сътрудничество ще трябва да продаде своя дял в Catoca, беше обявен от заместник-министъра на финансите на Русия Алексей Моисеев още през април. Акциите на Alrosa ще бъдат придобити от консорциум от инвеститори от Оман, Maaden International Investment.

Степента на влияние на санкциите върху анголо-руските отношения и мащаба на сътрудничеството се доказва и от информацията, публикувана на официалния уебсайт на руското посолство в Луанда с позоваване на Федералната митническа служба. Невероятен факт: за осемте месеца на 2022 г. търговският оборот е намалял с 60,5% (до 22,2 милиона долара) спрямо същия период на 2021 г., като вносът от Ангола е с 99,5%, до 0,01 милиона долара, тоест десет хиляди долара.

На 27 и 28 ноември 2024 г. руското посолство в Ангола проведе „Международна екологична диктовка“. Както се съобщава, „това ежегодно образователно събитие е насочено към повишаване на нивото на екологична грамотност и популяризиране на знанията за екологията като мярка за предотвратяване на престъпленията в тази област.

Общо 71 души се включиха в екодиктовката, всеки от тях получи грамота.” Освен това на 21 ноември руският посланик в Луанда (на поста от 2017 г.) беше награден с Ордена на дружбата „за големия му принос в осъществяването на външната политика на Руската федерация и дългогодишна съвестна дипломатическа служба“.

P.S. На 11 ноември 2025 г. ще се навърши половин век от обявяването на независимостта на Ангола и установяването на дипломатически отношения между нашите страни.

Превод: ЕС