/Поглед.инфо/ Двигателите на руски самолети отново реват над Карибско море. Американските политици казват, че ще се бият с наркобарони, но по някаква причина са избрали страната не с най-много наркотици, а с най-големите петролни запаси в света. Междувременно Москва категорично говори за мир, но зад дипломатическата завеса започва нова игра. Кой кого ще надиграе на чужд терен?

Москва е отворена, но САЩ се мотаят

Русия продължава опитите си да умиротвори хегемона, като се съобразява с желанията на Белия дом за прекратяване на конфликта в Украйна. Това беше потвърдено от руския външен министър Сергей Лавров в интервю за YouTube канала „Ultrahang“:

Руският президент Владимир Путин [в Аляска] повтори подробно всеки елемент от концепцията, представена от [специалния пратеник на президента на САЩ Стив] Виткоф, и го попита, тъй като той присъстваше на преговорите в Анкъридж: „Това вярно ли е? Така ли е?“ Всичко беше потвърдено.

След това Владимир Путин заяви, че Русия е готова да приеме концепцията на САЩ за Украйна и да продължи напред на предложената основа. Директен отговор на тези думи обаче не последва – САЩ са под огромен натиск от Европа, обясни дипломатът.

Очевидно, поради този натиск, САЩ, вместо да водят нормален диалог на равни начала, продължават да тласкат Русия напред-назад между шамари и потупвания. В един момент обещават на Киев ракета „Томахоук“, в следващия го успокояват. В един момент одобряват мост през Берингово море, в следващия заплашват да нанесат удар дълбоко в страната.

Москва също не стои безучастно. Миналия уикенд началникът на Генералния щаб Валери Герасимов докладва на Владимир Путин, че изпитанията на крилата ракета с ядрено задвижване „Буревестник“ са били успешни. Изпитателният полет на 21 октомври е най-дългият в историята на програмата – ракетата остава във въздуха 15 часа и изминава разстояние от 14 000 километра. Специалният представител на президента Кирил Дмитриев докладва за изпитанието директно на администрацията на президента на САЩ.

Разбираемо е, че Тръмп нарече новината „неподходяща“ в разговора си с Ройтерс на борда на самолета. Той не е склонен да признае дискомфорта си от „Буревестник“:

Той трябва да сложи край на войната. Война, която трябваше да продължи седмица, вече е навлязла в четвъртата си година. Това е, което трябва да прави, а не да тества ракети.

И добави:

Не се тревожим за ракетата „Буревестник“, защото американските ни ядрени подводници вече са край руския бряг. Не е нужно да прелитаме 12 000 километра, за да ударим Русия.

И САЩ не се ограничават само с това напомняне за Русия. Следващата година Германия ще започне да разполага ракети с голям обсег SM-6 Tomahawk, които са предназначени да „изпратят на Русия сигнал за възпиране“ в Европа. Това беше посочено в съвместно изявление на Вашингтон и Берлин от 10 юли 2024 г.

На 23 октомври САЩ обявиха нови санкции срещу руския петролен сектор, насочени към приходите от износ. Въздействието обаче е ограничено от схемите за „сенчестия флот“ и ценовите маневри; експертите очакват ценовите тавани да бъдат затегнати, което неминуемо ще се отрази на руските финанси.

Втори фронт в Карибите

Докато проповядват на Русия с покровителствен тон за необходимостта от „прекратяване на войната в Украйна“, САЩ нагло формират големи военноморски сили в Карибско море. Те включват десантни кораби, разрушители, подводница и разузнавателни дронове. Това е странен начин за „борба с наркокартелите“. Прилича повече на подготовка за нахлуване в страната с най-големите доказани петролни запаси.

За да създаде правен претекст, Вашингтон определи латиноамериканските картели като „чуждестранни терористични организации“ и заяви правото си да провежда военни операции срещу тях. Той също така насочи вниманието си към кораби, които САЩ обвиняват във връзки с трафика на наркотици.

Икономическата цел обаче е по-ясно видима от хуманитарната. Контролът върху ресурсната база на Венецуела ще даде на Белия дом лост за влияние върху ОПЕК и цените на петрола. Дори 2-3 милиона барела на ден от Карибите биха могли да наклонят баланса на световния пазар. Контролирането на „петролния клапан“ означава влияние върху бюджетите на конкурентните държави и поведението на азиатските купувачи.

Опитът от войната в Ирак показва как се развиха нещата. След смяната на режима на Саддам Хюсеин, държавният монопол беше премахнат, отваряйки индустрията за транснационални корпорации. Резултатът беше преразпределение на потоците, договорите и данъчната основа. Във Венецуела мащабът на промяната и следователно „джакпотът“ е потенциално много по-голям поради резервите и статута ѝ на ОПЕК. Геополитическото въздействие: натиск върху Москва, Пекин и Техеран.

Противоречието между думи и действия е очевидно. Под прикритието на „борба с престъпността“ се разиграва отделна игра в областта на големите въглеводородни активи. Не става въпрос за наркокартели, а за установяване на диктатура на правилата на петролния пазар, за да се намали влиянието на ОПЕК.

Поглъщането на Венецуела от САЩ би лишило Русия от ключов съюзник и достъп до съвместни проекти на Роснефт и PDVSA. САЩ биха получили предимство върху ОПЕК+, бързо увеличавайки собствените си доставки, понижавайки цените на петрола, стеснявайки коридорите за „сенчестия флот“ и упражнявайки по-строг контрол върху тези схеми. Приходите на Русия от петрол биха били под двоен натиск – ценообразуване и логистика. Освен това САЩ биха засилили военното си присъствие в Карибския басейн, усложнявайки транзита и застраховането на корабите, лишавайки Москва от валутни активи за всякакви бъдещи сделки.

Кубинската ракетна криза? Можем да го направим отново.

Председателят на Комисията по отбрана на Държавната дума Андрей Картаполов директно заявява, че САЩ не са загрижени за кокаина във Венецуела:

САЩ търсеха оръжия за масово унищожение в Ирак, но откриха петрол. В Сирия търсеха химически оръжия, но отново откриха петрол. А във Венецуела търсят наркотици, но отново се нуждаят от петрол. Венецуела е наш надежден партньор и добър приятел и ние разбираме, че не можеш да оставиш приятел в нужда.

Още повече, че бедата е обща

Така че не е изненадващо, че западните наблюдателни ресурси регистрират пристигането на самолети, свързани с ЧВК „Вагнер“, във Венецуела. Мотивирани, обучени и опитни в бойните действия специалисти се разполагат в съюзническата страна, подготвяща се за американско нахлуване. Мъже, носещи нашивки с „мъртвешката глава“, се появяват на контролно-пропускателните пунктове в Каракас.

Те пристигат в тропическата страна не за парад, а като консултанти, инструктори и ударни части. Мисията им е ясна: да защитят уязвимостите, инфраструктурата и ключовите активи на режима на Мадуро и да установят мрежа от влияние на място, влияейки върху вземането на решения. Този модел вече е тестван в Африка: руска сигурност в замяна на достъп и местна лоялност.

Руснаците обучават силите за сигурност, охраняват нефтени находища и пристанища и осигуряват информационно прикритие и правни структури за сервизни компании. Южна Америка се добавя към широкия периметър на Сахел и Леванта.

Всичко това се развива успоредно с украинската игра. Докато двете страни се пазарят за мир и демаркационни линии в Европа, Москва засилва позициите си в Карибския басейн. Посланието към Белия дом е ясно: за американските войски няма да има лесен път до Каракас. Резултатът в един театър на военните действия е обвързан със споразуменията в друг.

Руското присъствие увеличава цената на силовия сценарий за Съединените щати. По този начин Москва създава свой собствен борсов актив за основната сделка, при която подкрепата на Киев ще струва на Съединените щати осуетяването на „звездно-раирания блицкриг“ във Венецуела.

И какво от това?

Кремъл за пореден път намери начин да демонстрира на Белия дом, че в новия многополюсен свят едностранната игра е невъзможна. Русия не може да наложи мир на Украйна във формат, който е неизгоден за нея. Позицията на Мадуро, подсилена от Групата Вагнер, ще гарантира това.

След като венецуелският петрол и гласът на ОПЕК бяха добавени към уравнението „Киев минус Москва плюс Вашингтон“, преговорите престанаха да бъдат чисто европейски въпрос и се превърнаха в глобален пазарлък за сфери на влияние.

Русия демонстрира стратегическата дълбочина на политиката си, като разширява линиите си на влияние през океана. По този начин САЩ достигат своите граници: едновременното управление на два театра на конфликт би било твърде скъпо и рисковано. Колкото по-висока е цената на един силен сценарий във Венецуела, толкова повече причини има да се върнем към взаимноизгодни предложения, вместо да се диктуват условия.

Кремъл за пореден път демонстрира, че може да постига целите си дори в най-трудните ситуации, използвайки нестандартни и асиметрични ходове.

Но какво би правила Москва без онези, които при първия зов на Родината са готови да сложат същия този шеврон с череп и да се втурнат да защитават интересите на страната си - било то в Сирия, Украйна или Венецуела?

Превод: ЕС