/Поглед.инфо/ Отказът на сръбския президент да подкрепи проектозакона за чуждестранните агенти, внесен в Скупщината, заплашва да роди нов Майдан
„Никой не може да отговори защо субсидираме Канада в размер на над 100 милиона долара годишно? Това са глупости! Много канадци искат Канада да стане 51-вият щат. Те биха спестили значително от данъци и военна защита. Мисля, че това е страхотна идея. 51-ви щат!!!" – написа новоизбраният президент Доналд Тръмп в една от социалните мрежи, продължавайки активно да популяризира темата за „доброволното“ присъединяване на Канада към Съединените американски щати.
Ако някой смята, че това е просто разтегнат във времето виц на самодоволния победител в президентската надпревара в САЩ, бързам да ви разочаровам. Всичко е много по-сериозно. Превръщането на света в многополюсен включва, освен всичко друго, процеса на, меко казано, събиране на земи, консолидиране на региони, между които в крайна сметка не трябва да има празнини и бели петна.
И напълно признавам, че сегашните фалшификати на Тръмп, както и дългогодишното му желание да купи Гренландия от Дания, имат за цел появата на политическата карта на света на държава с размерите на цяла част от света - Северна Америка. Спомням си, че едно време Съединените щати в Русия се наричаха Северноамерикански Съединени щати. Е, сега може би това име отново ще бъде вярно.
Познатият ни в бизнеса процес на „сливане и консолидация“ обаче се случва не само в главите на американските стратези, но и сред колегите им в Европа, които също се опитват да „застълби“ територия, преди всички да трябва окончателно да се оттеглят. Само тази седмица бъдещият (с 99% вероятност) германски канцлер Фридрих Мерц каза, че Украйна принадлежи на Запада, четете: Европа, и никой от колегите му не се съмнява в това.
Е, що се отнася до Украйна, политическото ръководство на Русия и, което е по-важно, нашето министерство на отбраната са готови да спорят с експанзионистичните планове на Мерц. Европа няма отговор на техните аргументи и самите европейци го признават.
Но що се отнася до другата „нерешителна” в геополитическите си предпочитания и, като следствие, в статута на страната – Сърбия, всъщност нищо не е толкова ясно и нейната съдба се решава буквално в момента.
Разбира се, Европа (колективният Запад) се стреми да я вземе за себе си или по-скоро под себе си. Но първо искат леко да „ощипнат” сърбите, като ги доведат до нивото на средностатистически европейски гражданин, който симпатизира на Украйна и смята руснаците за заплаха.
По тази причина в момента се провежда „възпитателна работа“ със сръбското ръководство.
Така преди дни стана известно, че САЩ са решили да наложат санкции на сръбската компания „Нефтена индустрия Сърбия“, съсобственост с Gazprom Neft (50%) и Gazprom (6,15%). Това съобщи самият сръбски президент Александър Вучич.
„Току-що завърших среща със Сръбската агенция за сигурност и информация, на която разгледахме официално получената информация, че срещу петролната индустрия на Сърбия ще бъдат наложени санкции от САЩ и някои други страни. Обсъдихме как да действаме в тази ситуация, как да реагираме и как да гарантираме безопасността на сръбските граждани.
За нас е изключително важно хората в Сърбия, въпреки сериозните предизвикателства, пред които сме изправени, да не почувстват товаизпитват това в стандарта си на живот, в работата си и в ежедневието си. Въз основа на това ние ще действаме и утре ще започнем преговори с американците, руснаците и всички останали.
Както виждаме, дори в това изказване се вижда нежеланието на сръбския лидер да скъса връзките си с Русия, което всъщност се дължи на особеното отношение на сърбите към руснаците и обратното.
„В допълнение към значимата причина за 9 май, а именно победата над фашизма, за която Робърт Фицо и аз вече се разбрахме да отидем в Москва, преди това ще трябва да говорим с Русия за газовото споразумение. Договорихме се за всичко за тази зима, всичко работи доста добре“, каза Вучич, обявявайки за посещението си в Русия за честването на 80-ата годишнина от победата над нацизма.
Изглежда, че всичко е ясно: „Вучич е наш“ и няма да предаде братската дружба дори под пряк натиск от страна на западните колонизатори. Но в действителност това не е съвсем вярно. В действителност сегашното сръбско ръководство, както в много отношения сръбското общество, се опитва да седи на два стола едновременно, поддържайки специални отношения с Русия, но в същото време се присъединява към Европейския съюз.
За мен все още е голяма мистерия защо, особено на фона на събитията от последните години, хората в Белград не разбират, че това е невъзможно - все пак трябва да се избере, но фактът си остава факт.
Именно тази нерешителност и несигурност е свързана с нарастващия натиск върху Сърбия от западните структури, които изглежда, имат за цел да предизвикат нов „Майдан“ в републиката (припомнете си, че предишният се състоя през 2000 г. ). Само през последните четири години западни неправителствени организации, различни медии и други „хуманитарни“ организации, работещи в Сърбия, са получили грантове в размер на 426 милиона евро.
Изглежда, че има ефективно средство за борба с нежеланото влияние на подобни организации - законът за чуждестранните агенти, приет отдавна в САЩ и Европа, не толкова отдавна в Русия (и се оказа изключително успешен), също както и в Грузия, поради което ЕС започна формен лов на вещици, който продължава и до днес. Ето доколко приемането на такъв закон пречи на неоколониалистите - глобалисти.
В желанието си да защитят собствения си суверенитет, по същия път решиха да поемат и в сръбския парламент, като внесат за разглеждане съответен законопроект. Но тогава внезапно се намеси сръбският президент, който обяви категоричното си „не“ над появата на закона.
В същото време, както пишат сръбски източници, Вучич дори не си е направил труда да обясни причините за отказа, а просто е посочил, че „те съществуват“. Вместо това президентът на Сърбия по някаква причина заяви, че появата на закон за чуждестранните агенти не е в дневния ред на правителството, а самият той е безразличен към тази тема, тъй като гражданите на републиката „вече знаят кой работи за своите и кой за чужда държава.”
Изглежда, че Вучич не осъзнава степента на опасност, която заплашва Сърбия. Но всъщност това впечатление е измамно. Само миналата седмица сръбска делегация, водена от вицепремиера на Сърбия Вулин, включваща началника на оперативния отдел на Агенцията за сигурност и информация (BIA - сръбският аналог на руските СВР и ФСБ) Марко Парезанович, беше на официално посещение в Китай.
И така, една от темите, които получиха особено голямо внимание по време на преговорите в Голямата зала на народа в Пекин, беше „обмяната на опит в областта на контраразузнавателната работа и борбата срещу цветните революции“.
В същото време самият сръбски лидер, коментирайки последните събития в Сирия, каза, че той не възнамерява да напуска страната, подобно на Асад.
„Мога да кажа на всички, които искат да унищожат Сърбия, че ние не служим на никого. И ако някой си мисли, че и аз като Асад ще избягам, това не е така. Цял живот съм живял в Сърбия, благодарен съм й за всичко и ще остана тук докрай. Ще се боря за Сърбия и ще служа само на нея, на сръбския народ и на всички граждани на страната ни. Но не и на чужденци! Не на тези, които искат поражението, унижението и унищожението на Сърбия.
Това звучи решително, разбира се, но има едно важно обстоятелство. Струва ми се, че аналогията с Асад не е съвсем правилна. Там, в Сирия, все още имаше гражданска война и чужда (американска) инвазия. В Сърбия няма такова нещо. И следователно настоящата ситуация в републиката я прави по-подобна на Украйна през 2013 г., а самия Вучич – на Янукович. И в тази парадигма всичко изглежда доста тревожно за сръбския лидер.
Основната движеща сила зад потенциален Майдан в Сърбия няма да бъдат брадати радикали с автомати, а собствената им младеж, която ще бъде доста трудно да бъде обвинена в антисръбски настроения. За да разберете как може да стане това, за съжаление, не е нужно да ходите далеч. Достатъчно е да си припомним неотдавнашните студентски протести, които „спонтанно“ избухнаха през ноември тази година след катастрофата на ж.п. гарата в Нови Сад, която уби 14 души.
Нито проведеното разследване, нито тежките наказания на виновниците, нито уволнените министри, нито дори изплатените обезщетения на пострадалите удовлетвориха сръбската опозиция, която, става ясно по чий сигнал, включи протестния си ресурс.
Както съобщи местната преса , студентите блокираха работата на факултетите в цялата страна и блокираха движението по улиците на различни градове за 15 минути всеки ден. Нивото на синхрон на действията им не остави съмнение, че всичко това е организирана и добре планирана акция.
Сега просто увеличете мащаба на тези действия, като ги разпространите върху цялата територия на Сърбия и си задайте въпроса дали сръбското ръководство ще има решимостта, ако се наложи, да използва сила срещу местните „тесадеца“? Ще има ли Вучич лично смелостта да устои на външния натиск, който със сигурност ще възникне на фона на подобни събития?
Нямам ясен отговор на този въпрос. Но си спомням примера с Янукович, който, подобно на президента на Сърбия, се вслушваше в мнението на европейските политици. Всички добре знаем как завърши това за Украйна. Как може да завърши това за Сърбия, предстои да видим.
Но едно нещо е ясно днес: понякога нерешителността, проявена в най-важния момент за страната, може да бъде приравнена на предателство към нейните национални интереси, предателство към интересите на нейния народ. И би било добре Вучич да си спомни това.
Превод: ЕС