/Поглед.инфо/ Смяна на „Испанския срам“ с „Румънски срам“

Предварително обявената дата в Румъния за втория тур на президентските избори на 15 декември, след скандалната отмяна на предишния „неправилен вот“, не беше спазена. Първоначално властите казаха, че е по-реалистично те да се проведат в началото на следващата година.

Последната информация за времето се върти около март 2025 г., с пълно повторение на изборния цикъл. Този път явно се планира да се отсеят нежеланите кандидати от самото начало. Привидно стабилната държава явно навлиза в турбулентен период.

Напоследък има такова доста популярно понятие като „испански срам“. Това означава да се чувствате много неудобно, много смутени заради действията на други хора. Испанците са първите, които описват тази емоция и измислят термин за нея: „vergüenza ajena“.

Например мнозина на Запад го изпитват, когато наблюдават поведението на киевския режим и неговия лидер Зеленски, но дори „засрамени и смутени“ продължават да го подкрепят. Но сега, като от лаборатория, на сцената се появи нов феномен - "румънският срам". Това е когато възрастните лъжат, падайки до наивната простота на малки деца и се преструват, че самите те вярват в тази набързо скалъпена лъжа.

Просто е невъзможно да се опише по друг начин какво се случва с президентските избори в „демократична“ Румъния, която току-що потвърди това почетно звание, като официално се присъедини към Шенген. Аргументите за касиране на резултатите от първия тур там са толкова наивни, че човек се чуди.

Внезапно победилият десен кандидат Калин Джорджеску, който сякаш изразяваше „проруски“ симпатии, уж „манипулативно“ доминираше социалната мрежа TikTok. На практика освен това няма нищо друго. Правителствените издания пишат : „Шах и мат, Русия! Конституционният съд отмени президентските избори“.

В същото време никой дори не се опита да изчисли до каква степен (всъщност до дупка) министър-председателят Марсел Чолаку и либералката Елена Ласкони доминират в националните медии, включително радиото и телевизията, и освен това в къде-къде по-мощната американска мрежа на МЕТА, в сравнение с тази на TikTok.

В крайна сметка става дума за възможността опозиционният кандидат все пак да може да заяви позицията си, а не да се намесва в изборния процес, следи от която все пак не бяха открити, въпреки най-щателното разследване от съответните органи.

Всъщност Джорджеску беше обвинен в „деликт на речта“, тоест обвинение, че има собствени възгледи в пълно съответствие с вече класическия роман „1984“ на Джордж Оруел. Упълномощени сами да определят кое е свобода и кое несвобода, висшите европейски власти като ОССЕ и Европейския парламент се преструваха, че Букурещ прави всичко според закона, точно както направиха преди това по отношение на Кишинев и Санду, която уж спечели там . Това е „румънски срам“.

Всъщност всичко се свежда до факта, че след първия тур на изборите социологическите проучвания показват, че на втория тур Джорджеску все пак побеждава уверено либерала Ласкони в съотношение приблизително 58% към 42%. Първоначално обявеното прегласуване предизвика възмущение в обществото и доведе до повишаване на подкрепата за първия до 65%.

След това беше скалъпена цялата тази нелепа епопея с TikTok, достойна за някакъв анимационен филм. Президентът на Румъния Клаус Йоханис с най-сериозно и трагично изражение заявява, че само два дни преди Конституционният съд да вземе решение, той внезапно получил надеждна „секретна информация“, че злите руснаци ще „подкопаят националната сигурност на страната” с помощта на споменатия TikTok.

За бога, защо се крие, че някой е отварял акаунти там? Всеки начинаещ „сисадмин“ може да определи това. „Секретността“ очевидно се крие във факта, че в този случай не е необходимо да се представят доказателства, така да се каже, в името на „защитата на източника“.

Администрацията на TikTok проведе собствено разследване на обвиненията и откри цели 3 (!) подозрителни акаунта, свързани с румънските избори. Един от тях наистина водеше кампания в полза на Джорджеску и имаше 17 хиляди абонати (половин капка в цяла кофа).

Вторият обаче се изказва в полза на съвсем различен кандидат - бившия заместник-генерален секретар на НАТО Мирча Джоана, а третият току-що започна работа, но скоро бе закрит, така че ориентацията му остана неясна. Изглежда, че би било по-лесно просто да затворят първия акаунт и с това да сложат край на въпроса. Но не, трябваше да разбъркат всички карти.

Букурещ също възложи на Global Witness, британска компания, специализирана в анализ на социални медии, да проведе независимо разследване. Тя установи , че преди втория тур на румънските избори, който така и не се състоя, в TikTok за ограничен период от време всъщност 85% от материалите са в полза на Джорджеску, а 15% са в полза на Ласкони.

Но проучването не се задълбочава във факта, че това може да отразява само предпочитанията на самите потребители и абонатите на мрежата, които ги публикуват повторно. Отстраняването на човек от избори въз основа на повишени симпатии към него е същото като обявяването за неправилно спечелил лицето, получило мнозинството от гласовете.

Между другото, това се случва и на американски избори. Подобна ситуация с TikTok беше отбелязана от споменатата британска компания също и по време на парламентарните избори в Ирландия през май 2024 г. Но никой там дори не помисли да анулира резултатите си поради това.

Осъзнавайки неубедителността на представените аргументи, румънските власти възнамеряват да се отърват от Джорджеску и неговите сътрудници чрез фабрикуване на наказателни дела. За целта им трябваше отсрочка от няколко месеца, през които се надяват да ги „регистрират“. Започват претърсвания и изземвания на документи както от самия него, така и от поддръжниците му. Десетки от тях са задържани.

Пресата тръби , че шефът на фирмата, охраняваща Джорджеску, е имал „оръжие” (вероятно има лиценз), „голяма сума пари” (е, той не работи безплатно), а самият той „ръководи група от наемници в Конго“.

Един от лидерите на кампанията на неуспешния победител във втория тур, Евгений Сечила, беше „задържан, докато се опитваше да пътува до Чад“, а румънски бивши членове на Френския чуждестранен легион, както се твърди, планирали, по инициатива на Джорджеску, да „започат бунтове в Букурещ.” Е, не са го направили, ама кой знае... Чудя се каква друга вълнуваща история ще разкажат властите за него.

Не всичко обаче е толкова просто. Джорджеску печели влиятелни покровители. Особено като десен политик той печели симпатиите на членовете на обкръжението на избрания президент на САЩ Д. Тръмп, които виждат в опитите за отстраняване на първия „произвол на левицата и либералите“.

След встъпването в длъжност на последния на 20 януари евентуалните му изявления относно законността на действията, предприети срещу Джорджеску, ще бъдат трудни за пренебрегване от Букурещ. Важно е също така, че той симпатизира на унгарския премиер Виктор Орбан, който се превърна в един от най-влиятелните политици в Европа на базата на тесните си връзки с новия ръководител на Белия дом.

Освен това, дори ако Букурещ прояви постоянство в репресиите по отношение на Джорджеску, друга опасност може да дебне сегашното ръководство на страната на изборите през март. Вместо изместения размирник, на преден план може да излезе друг десен политик - лидерът на националистическата партия Алианс за румънско единство (АУР) 38-годишният Джордже Симион.

Някога те вървяха рамо до рамо с Джорджеску, но след това, в резултат на някои лични разногласия, той напусна партията и отиде на избори сам. Въпреки това на касираните избори преди втория тур Симион напълно подкрепи бившия си съпартиец и вече има право да очаква реципрочност от него.

Лидерът на AUR /БСР/ (на парламентарните избори на 1 декември партията остана втора с 18% от гласовете, което е два пъти повече от предишните) е по-малко институционално уязвима, има собствен информационен ресурс и не се опитва да оспорва НАТО и ЕС, което го защитава и от тази страна.

Той е много по-критичен към Русия от Джорджеску, но обещава да се ръководи предимно от националните интереси във всичко, включително и по отношение на Украйна. И предлага отстраняване от активната й подкрепа, която той обещава да спре. На Симион беше забранено да влиза в Украйна за „систематична антиукраинска дейност“, както и в Молдова, която той нарече „изкуствена държава“. Подобно на Джорджеску, Симион не изключва промяна на границите на Украйна в "различни насоки" в близко бъдеще. Освен това е открито про-Тръмп.

Прави впечатление, че в западните анализи в навечерието на президентските избори в Румъния, на които Джорджеску напълно отсъстваше, именно Симион беше смятан за най-нежелания от Запада кандидат за власт в страната. На отменения първи тур той стана четвърти (14% от гласовете).

Едно просто събиране на техните гласове показва, че той все още е фаворит в мартенското волеизявление на румънския народ. Противниците вероятно ще се опитат да се отърват от него, но никак няма да им е лесно да го направят.

Ако Симион победи, не е необходимо да се очаква радикална промяна във външната политика на страната, въпреки че някои конструктивни корекции в нея са доста вероятни. Той може да започне и съдебно разследване на сегашните незаконосъобразности с изборите, както и манипулирането на делата срещу Джорджеску и тогава самите му преследвачи може да имат големи проблеми.

Превод: ЕС