Тодор Живков в Белград - сам сред вълци

/Поглед.инфо/ Кръсте Цървенковски към Тодор Живков: „В Благоевградски окръг имаше три преброявания на населението. В първите две преброявания се изясни, че те са македонци. В последното обаче се получи съвсем друго.“

Тодор Живков: „Може би ние имаме по-голямо основание от вас да поставяме подобен въпрос. Какво става, казвам, във Вардарска Македония - сегашната територия на Македония, с няколкотостотин хиляди българи, които се даваха до Втората световна война от всички статистики - и сръбска, и югославска, и турска, и гръцка, и българска. Какво стана с тия българи, къде изчезнаха те, та сега няма нито един?[…]”

Подготви Христо Георгиев

На връщане от Деветия конгрес на Унгарската социалистическа работническа партия през 1966 г. Тодор Живков не устоява на настоятелната покана наЙ. Б. Тито да му гостува в Белград. Макар да усеща, че той ще се опита да го сюрпризира с нещо особено неприятно. И то се случва. Тито повдига отново македонския въпрос, ноне той се изправя срещу Живков, а върлият македонист, народният герой на Югославия Кръсте Цървенковски (1921 - 2001), а той отстрани им гледа сеира. Кой каквито и убеждения да има, четейки по-долу в какъв спор влиза Тодор Живков със своите домакини, ще му стане драго от неговите познания и аргументи; от непоколебимостта и красноречието му. Той просто се гаври със “специалиста по македонския въпрос” Кръсте, който предварително си е написал това, което ще каже на Живков.Абългарският държавник направо втрещява Тито и неговите сподвижници с контрааргументите си. Бил уж неграмотен селянин от Правец...ВсъщностЖивков се оказва много вътре в толкова сложнататемаза Македония. Макар да не се е готвил специално за този лют спор и без нито един от съветниците му по история да е до него.

Но това, което се случва, не е редно да се преразказва, добре е всеки, който се интересува от темата, сам да се запознае с дискусията и сам да си изгради мнение.

Особено на фона на днешната нарочна вражда и търкания с нас, които предизвиква Северна Македония. Затова сега ви предлагаме частичка от сборника с документи “Сталин, Тито, Димитров, македонският въпрос и федерацията” на автора и съставителя Цочо Билярски, един от най-големите познавачи на Македония. За отбелязване е, че той е автор и съставител на близо 500 заглавия, което си е една смайващацифра. Роденият край Троянския манастир, в с. Орешака, историк Цочо Билярски е отдал живота си на Македония, както малцина историци са го правилидосега.

Из стенографски протокол от Декемврийския пленум на ЦК на БКП с информация на Т. Живков за разговорите му с Й. Б. Тито по време на ІХ конгрес на УСРП за отношенията с Югославия и по македонския въпрос

София, 12 декември 1966 г.

(Открит в 9 ч.)

Предс[едателят] Тодор Живков: Другари, откривам заседанието на Централния комитет на партията.

Политбюро предлага следния дневен ред:

[...] 2. Информация за участието на делегацията на ЦК на БКП на Деветия конгрес на У[нгарската]С[оциалистическа]Р[аботническа]П[артия] и за водените разговори с Й.Б.Тито.

Има ли някакви съображения по дневния ред? - Няма. Моля членовете на ЦК да гласуват с вдигане на ръка. Против? - Няма, Въздържали се? - Няма. Приема се. [..]

Тодор Живков: [...]Другарят Тито помоли най-напред аз да направя изказване. Той се позова и на това, че ние сме гости и пр., и пр. Аз се съгласих и направих пръв изказване. В какво се състоеше изказването ми?

Информирах накратко за работата на нашия конгрес. След това изказах впечатление за работата на унгарския конгрес, разбира се, в положителен аспект, не това, което тук на вас казах. След това се спрях на българо-югославските отношения и сътрудничество, като дадох оценка, че се развиват добре. Подчертах, че след срещите, които станаха през последните години между ръководещите деятели на нашата партия и държава и тяхната партия и държава и особено след посещението на др. Тито в България нашите отношения все повече се разширяват и в областта на икономиката, и в областта на културното и научно-техническото сътрудничество и т.н.[...]

От самия факт, че в разговорите беше привлечен Цървенковски, за нас беше ясно, че основният проблем на нашите разговори ще бъде македонският въпрос. Ето защо аз, след като изложих тия неща, се спрях на някои недружелюбни факти, които се проявяват в Югославия по отношение на България и които ни тревожат.

Между впрочем, преди да заминем за Унгария, аз имах разговор с посланика на Югославия в София др. Маркович по същия въпрос. Повод за разговора беше кампанията, която се води в Югославия във връзка със срещата на делегациите на техния писателски съюз в Македония и нашия писателски съюз. Както знаете, в скопския печат - след това се пренесе в белградския и в печата на някои други републики на Югославия - се започна кампания на недружелюбие към нашата страна. Безспорно, тук се изхождаше от срещата на двете делегации, но ясно беше, че това, което стана там, не можеше да не ни разтревожи, И по тоя повод аз разговарях с Маркович, като го помолих да предаде нашата тревога на др. Тито и да се спре тази противобългарска кампания, измислена от начало до край с користни цели.

Аз наново развих на срещата основните положения, които изложих пред Маркович, като се обосновах, че това е преднамерена кампания, която се провежда в скопския печат от Съюза на писателите в Македония и от Писателския съюз в Югославия. Подчертах, че не бихме се тревожили, ако това се провеждаше само в Скопие и в скопския печат, но то се пренесе и в югославския печат, югославските народи се информират по един неправилен начин. Освен това неправилно се информира и заблуждава международното обществено мнение. Че всичко това е преднамерено, говори и обстоятелството, че в цялата тая работа за срещата на двете делегации на писателските съюзи е замесено името на председателя на Съюза на българските писатели др. Георги Джагаров в смисъл, че разговорите са водени между двете делегации и др. Джагаров ги е приел в порядък на протоколна среща. А той няма нищо общо с този въпрос. И „Защо - казвам - трябваше да се замесва името на председателя на Съюза на българските писатели? Очевидно с единствената цел да се провокира Съюзът на българските писатели и да се създава недружелюбна обстановка и настроение срещу Народна република България.“

Примерно такъв беше разговорът.

В заключение казах - както и друг път сме изтъквали и сме единни с др. Тито, - че македонският въпрос е едно историческо наследство и за тях, и за нас, и трябва да се проявява максимална търпимост, разумност, за да не даваме възможност някои прояви у тях, и у нас да стават причина за тровене на отношенията между двете страни, за създаване трудности в разведряването на обстановката на Балканския полуостров, да не даваме материал на реакционните кръгове на Запад да атакуват и нас, и Югославия, нашата дружба и сътрудничество, да използват това против нашата линия на международната арена.

След въпросите за Македония аз се спрях на въпроса за Виетнам.[...]

След моето изказване взема думата др. Тито. Аз ще ви прочета какво той каза, така както е записано от моя сътрудник др. Михаил Бобанов, който присъства на срещата и записва. Той стенография не знае, но основните работи е записал.

Др. Тито каза:[...]„Що се касае до двустранното ни сътрудничество, аз съм съгласен с казаното от др. Т. Живков. Струва ми се, че причини за неговото задържане има и в двете страни. Но очевидно причините са преди всичко в органите, които трябва да осъществяват това сътрудничество. Ние не сме толкова високо развити страни, че да нямаме нужда от коопериране, още повече, че кооперирането ще доведе до по-ефективно производство. Очевидно ние трябва да дадем указания в това отношение на съответните наши органи.

Що се касае до Македония, вярно е, че това е въпрос на Македония, но мисля, че той е и югославски въпрос, по който ние имаме право да кажем дали сме съгласни или не сме съгласни. Но по този въпрос има думата др. Цървенковски, който е специалист“ (Оживление).

Веднага след др. Тито думата взе др. Цървенковски. Неговото изказване беше предварително написано, чете го, слушахме го. Същественото, което той каза, по бележките на др. Бобанов, е следното:

„Откровеността, с която др. Тодор Живков постави въпроса, още повече ме окуражава да говоря така, както се говори между комунисти и приятели.

Какво се случи през последните две-три години?

Последните срещи между другарите Тито и Живков спомогнаха за подобряване на нашите отношения. Разбира се, това излиза извън рамките на отношенията между ръководствата и навлиза в отношенията между хората.

Като македонци, ние безрезервно, с облекчение и симпатии приемаме такива отношения. Особено ни зарадва и това, че между другарите Тито и Живков в София се повдигна и македонският въпрос. Резултатите от тези разговори бяха разгледани на едно съвещание на ЦК на СЮК в Македония и приветствувани от нас. В резултат на това се осъществиха редица мероприятия - имам предвид посещението на др. Живко Живков в Македония и на др. Минчев в България.“ Минчев е председател на техния Министерски съвет.

„Започна икономическо сътрудничество между Македония и България в рамките на сътрудничест-вото между Югославия и България. Започна и известно коопериране в производството.

Ние топло приехме положителното отношение на българската държава и на др. Тодор Живков към нас.

Македонска нация съществува, независимо дали някой я признава или не. И тя намира своето потвърждение в лицето на македонската държава. Това се признава не само политически, но и научно. Македонски книги са преведени на много езици. Ние приветстваме усилията на др. Т. Живков и на партийното и държавното ръководство на Народна република България да възпират някои тенденции, а доколкото е възможно и напълно да ги обуздават. Аз ценя безпокойството на др. Живков, изразено тук, относно някои прояви напоследък.

Но трябва да кажа, че след срещата на др. Тито с др. Живков е имало десет пъти повече писания по този въпрос в България, отколкото в Македония. Ние имаме определена съпротива в част от нашата интелигенция. Даже някои ни обвиняват, че продаваме националните интереси. Но по въпросите, по които не може да не се пише, все пак и у нас се появява по някоя статия

Тези дискусии обаче не водят до нищо. Ние в Македония като политическо ръководство не сме толкова обезпокоени дали някой ще ни признае. Авторитетно признание ще даде международната научна общественост, публицистика и история. Но тъй като историята е свързана с политиката, трябва да се търси това, което ни свързва, а не това, което ни разделя.

Що се касае до последния случай с писателите, аз по-другояче съм информиран. Не бива, разбира се да се навлиза в детайли. Писателите наистина са емоционални хора и при една чашка ракия всичко могат да кажат. (Оживление). Аз разбирам др. Тодор Живков, [който] е взел защитата на Джагаров, защото той е председател на Съюза на българските писатели. Независимо от това Джагаров има и писани работи, които потвърждават това, което в случая е говорил.

Що се отнася до писаното у нас, то не всичко е съгласувано с нас.

Що се касае до Коле Чашуле, той може и да е говорил нещо повече. Аз в изказването си засегнах този въпрос и попитах, защо са пратили именно него, като знаят, че е един от най-заклетите противобългари у тях.

„Но има и друго нещо - продължи др. Цървенковски. Касае се за македонците в България.“ Ето тук той изплю камъчето. „В Благоевградски окръг имаше три преброявания на населението. В първите две преброявания се изясни, че те са македонци. В последното обаче се получи съвсем друго.“ (Оживление).

Ние поддържаме двата принципа на СЮК. Първо, че малцинствата трябва да бъдат мостове за проникване на културата и за свързване на народите, а не ябълка на раздора. И второ, че поставянето на въпроса за малцинствата не означава, че се поставя въпросът за изменение на границите, защото ние гледаме реално на нещата и знаем колко е опасно сега в Европа да се поставя въпросът за изменение на границите. Още повече, че ние като комунисти очакваме не това, а изчезване на границите, И ние се надяваме, че това няма да е толковадалече.“ (Оживление).

Аз му отговорих, че няма да бъде и така близко.

„Въпросът за националността в Благоевградски окръг - продължи Цървенковски - много занимава нашата общественост. Откровено искам да кажа и за статията на Кръстьо Тричков във в. „Кооперативно село“ през м. март т.г. В нея той говори за границите.

Накрая за Венко Марковски, Той написа много нещо, което направо е вредно за нас. Аз не съм против, че му се печатат някои книги. Една част от неговото творчество принадлежи на българската култура. Но явно е, че със своите писания и своето поведение той не спомага за подобряване на нашите отношения.

Смятам, че по въпросите, свързани с политиката, трябва да се отива на открити диалози. И двете страни досега са проявявали добра воля, това трябва да се прави и занапред, а да не стигаме до нежелателни неща.

Има, разбира се, и добри общи прояви. Ето например на конгреса по балканистика - мисля, че добре се получи.

Но има някои въпроси и неща, с които в България не се съобразяват достатъчно. Ето например въпросът за Климент Охридски.

Накрая искам да кажа, че нашата република като част от федерацията няма друга политика, освен политиката на СФРЮ.“

Другарят Бобанов вероятно е пропуснал: Цървенковски спомена, че по въпроса за Благоевград ние публично не говорим за Македонска народна република, за македонски език и за македонска националност.

Това е изказването на др. Цървенковски.

След изказването на Цървенковски аз бях принуден втори път да взема думата. Подчертах, че в неговото изказване прозирам желание действително да се намери разумно и правилно решение на тия въпроси и т.н.

Трябва да кажем, че има голяма разлика между Колишевски и Цървенковски. Колишевски е един ограничен човек като интелект, много примитивен и голям сектант. Цървенковски, чувствува се това, желае да имаме отношения на дружба и сътрудничество, разбира се, от техни позиции.

След тия няколко общи думи, които казах за Цървенковски и за неговите оценки, аз поставих въпроса за Благоевградски окръг така: „Може би ние имаме по-голямо основание от вас да поставяме подобен въпрос. Какво става - казвам, във Вардарска Македония, сегашната територия на Македония, с няколкотостотин хиляди българи, които се даваха до Втората световна война от всички статистики - и сръбска, и югославска, и турска, и гръцка, и българска. Какво стана с тия българи, къде изчезнаха те, та сега няма нито един? Вероятно вие ще отговорите, че у тях след Втората световна война се е формирало македонско съзнание в резултат на много исторически фактори. Защо вие да не допуснете, че у населението в Благоевградски окръг, което няколко десетки години живее с българския народ, с една историческа съдба, заедно изграждат социалистическото общество, се е формирало българско съзнание? Още повече, че у нас преброяването стана на съвършено доброволни начала.“ Когато му поставих въпроса какво стана с българите във Вардарска Македония, къде изчезнаха, той млъкна и повече не повдигна този въпрос.

След това казах: „Ние с вас, македонските ръководители, трябва да се разберем по един кардинален въпрос. Вие искате да повтаряме в България всички ваши измишльотини и фалшификации. Ако не ги повтаряме, ако кажем обективната истина, това, според вас, е насочено против македонската държава. Как може така?“

Запитах го „Другарю Цървенковски, може ли българската история без Отец Паисий. Отец Паисий от горе до долу, във всичките си фибри е македонски българин. Някои наши историци искат да докажат, че той е роден в Самоков. Нищо подобно. Той е роден в Банско. Може ли нашата история без Отец Паисий?“ Той отговори: „Не може.“

„Може ли нашият народ и нашата история без Климент Охридски, книжовника на нашата държава?“ „Не може.“

Може ли нашата партия и нашият народ без Димитър Благоев - основоположника на БКП, който също е македонец? Същият отговор: „Не може.“

„Дайте да се разберем - казвам - с вас за тая ваша измишльотина, че през средните векове е съществувала македонска народност, която след това, през времето на цар Самуил е прераснала в македонска нация и македонска държава. За ваше сведение, през средните векове не е съществувала нито българска, нито сръбска, нито друга нация на Балканския полуостров. Те много по-късно се формират. Вие какво искате? Нека бъдем логични. Ако приемем вашата установка, вашата концепция, ние трябва да признаем, че голямото болшинство от живеещото сега в България население, като изключим турци, евреи, арменци, са македонци. Може би ще бъде по-добре и ние да се обявим за македонци, вие сте македонци, да не се дразним, да живеем дружно, а при комунизма ще се оправим.

Вие, македонските ръководители, трябва много добре да разберете, че ние, българите няма да се откажем от нашата история. Мене 50 пъти да ме обесят, аз от историята на моя народ и моята партия никога няма да се откажа.“

Създаде се такава обстановка: ние водим диспут, Тито стои спокойно, някои от техните другари се подсмихват. Защо се подсмихват, не зная. Може би затуй, че македонците постоянно обвиняват Белград, че не защищава техните интереси.

След тоя диспут, така да се каже, Цървенковски прибра писания си доклад и всичко друго, каквото имаше и дискусията се прекрати.

Аз казвам главното, другари. След това подчертах, че само една разумна политика може да обезпечи правилно отношение по тези въпроси и да не се създават поводи за дрязги и за тровене на атмосферата. „Това е - казах - и във ваш, и в наш интерес, в интерес на общото сътрудничество между двете страни, на укрепването на мира на Балканите. Вие нищо няма да спечелите от всичко това, което правите. Опитът показа, че досега нищо не спечелихте от противобългарската пропаганда, и в бъдеще няма да спечелите нищо.“

Разговорът беше доста ясен и откровен.

Ето какво заяви Тито:

„Тези разговори са полезни. Те показват, че са нужни по-често такива срещи и то не непременно в София или в Белград. Може и по-близко до границата. Особено полезно е, когато те са свързани с лов.“ (Оживление).

Може би Тито спомена за лов, понеже аз казах на Цървенковски: „Слушайте, дайте да се разберем - по такива въпроси можем да се разберем за 10 минути - защо водите такава кампания. Може да дойдете на лов в България или аз да дойда към Скопие, ще се срещнем официално и неофициално и за 10 минути ще се разберем.“

Другарят Тито продължи:

„Това, разбира се, не отменя предвиденото държавно посещение на др. Тодор Живков в Югославия. Бих искал да кажа, че и занапред не можем да гарантираме, че няма да се случват такива прояви, за които тук ставаше дума. А очевидно и у нас, и у вас има хора, които можем да наречем националисти. Но главното е да не се драматизират нещата, а да се проявява търпение и добра воля.“

Както виждате, Тито застана на позициите, на които стоим ние.

Нито един от присъствуващите там югославяни не подкрепи Цървенковски в каквато и да било степен в бурната дискусия между мен и него. Между впрочем Цървенковски нищо повече не казваше, освен: „Не може, не може, не може.“

Иван Пръмов: Той се смути много.

Тодор Живков: Да, той се смути. Беше с голямо самочувствие, но се смути. Македонците след случая с Ранкович и другите са на положение.

Ето какво каза Петър Стамболич: „Нашите проблеми между двете страни и по-специално с Македония не бива да се изнасят на югославско или на световно равнище.“

Искаше да каже, че не бива да се занимават югославските народи и общественото мнение.

Другари, това е, което стана на тази среща.

След това отидохме на обяд. Срещата мина, по наша оценка, много добре. Смятам, че югославските другари бяха, може да се каже, в отлично настроение. Тито имаше много повдигнато настроение. И по време на обеда, и когато ни изпращаха, се създаде весела атмосфера, всички общо се шегувахме. Ние оценяваме, че срещата мина много добре и е полезна.

Аз няма да развивам сега въпроса за Македония, за нашите отношения, тъй като в Политбюро се договорихме една група другари да помислят по някои въпроси във връзка с нашето по-нататъшно всестранно сътрудничество с Югославия, в т.ч. и по македонския въпрос. Когато въпросите се подготвят, ще ги обсъдим на заседание на Централния комитет на нашата партия.

Искам обаче да кажа само следното: разговорът, който се проведе в Югославия, не бива в тая форма да бъде постоянен разговор между нас и тях, а трябва да проявяваме и разум, и такт, да бъдем внимателни. Такъв разговор беше необходим. След всичко, което стана още приживе на Георги Димитров, а и след това, такъв разговор беше необходим. Но ние не бива да даваме поводи и да разгаряме изкуствено този въпрос, тъй като това няма да бъде в наша полза.

На един от пленумите на Централния комитет на нашата партия ние говорихме по този въпрос, но понеже сега е нов Централен комитет и много нови другари има, аз искам да повторя някои неща.

Линията, която Централният комитет на партията възприе по македонския въпрос, беше утвърдена на един пленум преди две, три години, когато се върна нашата делегация от конгреса на Германската единна социалистическа партия. Тогава също имахме среща и разговаряхме по македонския въпрос. След това на заседание на Централния комитет обсъдихме тия въпроси и се формира нашата линия. Събитията, животът потвърдиха правилността на линията на нашия Централен комитет.

Какви са резултатите? Резултатите, аз бих казал, са исторически.

Да вземем Благоевградски окръг. Стана преброяване. В резултат на правилно провежданата линия населението свободно изяви своята българска националност.

Само 0,4% се писаха македонци. Виждате какъв голям успех. Именно това дразни скопските ръководители. Те и в бъдеще ще пишат такива материали. Може би след тази среща ще ги ограничат, но това не е малък въпрос за тях.

На второ място, процесът на асимилация в Македонската република, във Вардарска Македония, спря. Напротив, започна обратен процес. Дето се казва, заговори кръвта на това население.

Ето всичко това изолира управляващата върхушка в Македония, която подхожда по насилствен начин към националността на това население.

Това, което каза Цървенковски - че подобряването на отношенията с Югославия, в т.ч. и с Македонската република, вече е отишло извън границите на държавите и на партийните отношения, е действителен факт. Настъпи бързо сближение между народите, което също оказва благотворно влияние. Всяко друго действие, което изкуствено би разгаряло тия работи, ще създаде пречки в тоя естествен и закономерен процес. Нещо повече, това може да навреди, да затормози, да доведе и до някои нежелателни резултати в нашето сътрудничество с Федеративна република Югославия. Ние не сме заинтересовани и като държава, и като страна да създаваме каквито и да е трудности в нашето сътрудничество с Югославия. Този въпрос има и международно значение, но особено значение има за нашата политика на Балканите. Трябва всички, които работят по тези въпроси, начело са на организации и институти и имат пряко отношение към провеждането на нашата политика по отношение на Югославия, в т.ч. и към Народна република Македония, да бъдат много внимателни и да държат сметка за тия неща.[...]

ЦДА, ф. 1 Б, оп. 34, а. е. 49, л. 1, 69-82. Оригинал. Машинопис. Публ. в Македонският въпрос в българо-югославските отношения 1950-1967. Документален сборник. София, 2009, с. 320-326.

* Черно на бяло