Как Алиев изчисли в Грузия "ушите на Макрон"

/Поглед.инфо/ Президентът на Азербайджан Илхам Алиев смята, че френският президент Еманюел Макрон стои зад събитията в Грузия. Опитите за сваляне на правителството от страна на прозападната опозиция в Тбилиси пропаднаха, но още не са приключили - предстои окончателен решителен щурм за новогодишните празници. Каква е ролята на Макрон във всичко това?

„Виждате ли отново, ушите на Макрон стърчат. Човекът не може да си седи в собствената страна, определено трябва да влезе в Грузия. Трудно е да се спори с тази реплика на президента на Азербайджан Илхам Алиев по време на интервю за ВГТРК. Виждаме. Наистина стърчат.

Именно Макрон в Грузия сега е основният играч от Запада. Американците имат „смяна на караула“ – просто нямат време за това, а Европейският съюз не знае какво да прави. Брюкселската бюрокрация дори не може да реши кой да бъде смятан за президент през следващата година: Михаил Кавелашвили или Саломе Зурабишвили. Официалните коментари по този въпрос са неясни.

Кавелашвили (между другото, руски футболен шампион през 1995 г.) беше избран за президент от грузинския парламент и трябва да положи клетва на 29 декември. Но той е член на партията Грузинска мечта, която спечели парламентарните избори през октомври. Европейският съюз смята, че Грузинската мечта е „лоша“ партия, следователно изборите, на които спечели, също са лоши, дори ако специализираната структура на ОССЕ (т.нар. БДИПЧ), която беше наблюдател на тези избори, смята друго.

Общо взето е нещо от поредицата „Чувствам го в сърцето си, но не мога да го докажа“.

Сегашният президент Зурабишвили е съгласна с Брюксел във всичко. Това е неговият „надежден човек“, но в несигурно положение. Президентът на Грузия има оскъдни правомощия, но дори и те изтичат на 29 декември. Зурабишвили обаче вече многократно е заявявала, че отказва да напусне поста си, защото - вижте по-горе: победителят в изборите е лош, а значи и изборите също са лоши.

„Лошите победители“ от парламента обещават да премахнат насила „мадам вредност“ (буквално обещават ) от президентския дворец, така че на Грузия се обещава богат политически живот за новогодишните празници.

Проблемът, разбира се, не е спорът за правомощията на Зурабишвили - там няма какво да се спори: колкото и "лоши" да са изборите и победителят в тях, това няма да увеличи броя на дните на поста на грузинския президент след шестте години, установени със закон. Следователно от властта, дори много номинална, тя все пак ще трябва да се откаже.

Извеждането на старицата от двореца обаче ще стане причина за губещите да организират „фестивал на неподчинението“ - друг протестен митинг в Тбилиси с фойерверки, стрелба по полицията и допълнителен грузински привкус.

Европейският съюз определено подкрепя протестиращите шумно и най-вероятно финансово, но като че ли по учебници скалъпеният „масов протест” няма достатъчна подкрепа, следователно не е достатъчно масов и недостатъчно силен.

Опитът за революция явно се изчерпва и студът почти сигурно ще го довърши. Последната видима причина бунтовниците и Западът да направят сериозен опит да щурмуват позициите на Грузинската мечта е изгонването на Зурабишвили. Това е слаба карта, но ще се опитат да я изиграят - просто защото нямат други.

И тъкмо тогава иззад Кавказкия хребет се появиха „стърчащите уши“ на Еманюел Макрон.

Френският президент се опитва да бъде навсякъде едновременно, като Фигаро. Това се налага не само от неговия характер, но и от външнополитическите амбиции на Петата република. Ако от бъркотиите в която и да е част на света се появи пукнатинка в Париж, рано или късно Макрон ще изскочи от нея, за да разшири пукнатината до размера на прозорец.

В грузинския случай е трудно да не се забележи „прозорецът“: Зурабишвили е родена във Франция по времето на Сталин и е работила във френското външно министерство по времето на Брежнев и става грузински гражданин едва през 21 век. Такива хора е позволено да наричаме не просто чужди агенти, а чужденци.

Със сигурност Макрон има влияние върху Зурабишвили и от тази позиция той влезе в пазарлъци с Тбилиси: просто се опитва да продаде спокойното пенсиониране на старата дама. И иска да получи нещо, което може да бъде представено като компромис с Тбилиси и малка политическа победа лично за Макрон.

В същото време французинът показа познаване на региона, като веднага се обади на когото трябва: не на премиера, а на основателя на управляващата партия и формално обикновен депутат Бидзина Иванишвили, който в зависимост от степента на симпатии към него е наричан или „кръстникът“ на властта, или нейният „сив кардинал“, най-влиятелният (и най-богатият) човек в Грузия.

За какво са говорили не се знае със сигурност. Въпреки егоцентризма си, Макрон трябва да разбере, че „революцията“ в Грузия „не можа да излети в небесата“ и ЕС сега няма много лостове за влияние. Брюксел планираше да изнудва Тбилиси с европейската интеграция, но Грузинска мечта от своя страна реши сама да замрази този въпрос до 2028 г., давайки възможност на Брюксел да се охлади.

Французинът поиска малко и най-вече за себе си, в случай че се погледне рационално и адекватно на ситуацията. Неговият приятел Владимир Зеленски обаче демонстрира как човек може да изглежда неадекватно. Гледайки на грузинските събития като максималист.

„За съжаление, контролираната от Русия мафия в Грузия работи, за да въвлече страната под влиянието на Путин и да я отклони от европейския път... Не можем да си позволим да загубим нито една страна в нашата Европа, защото падането на една ще доведе всички ни по-близо до разделение и конфликт“.

Това твърди лицето, което се нарича президент на Украйна, призовавайки европейските лидери да окажат натиск върху „олигарха“ Бидзина Иванишвили и „негови приятели“, „за да им попречат да се възползват от откраднатото Европейското бъдеще на Грузия и изгубените десетилетия напредък.

Зеленски е заинтересовано лице в тази история. Със сигурност той очаква, че в случай на смяна на властта в Тбилиси, Грузия ще отвори „втори фронт” срещу руската армия в Абхазия и Южна Осетия, което „Грузинска мечта“ определено не иска и никой не успя да я убеди да го направи.

Колкото до Илхам Алиев, той реши да потупа Макрон по стърчащите щръкнали уши както по политически, така и по лични причини.

От политическа гледна точка Баку има отлични отношения с Грузинска мечта. А в личен план президентът Алиев изпитва дълбока неприязън към Макрон.

Отчасти тя му беше предадена от неговия другар, турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който от дълго време е в „студена война“ с френския президент. Но в по-голяма степен това се дължи на факта, че в конфликта между Азербайджан и Армения Париж беше активен лобист за интересите на Армения (което като цяло е логично, като се има предвид не точно изчисленият от никого, но определено висок дял на етническите арменци сред населението на Франция).

Важно е да се отбележи, че шумът на Макрон не помогна нито на арменците, нито особено на карабахските арменци. Но у Алиев „остана специфичния привкус“.

Президентът на Азербайджан е уверен, че в Грузия „всичко върви към стабилност“, с други думи, интригите и схемите на Макрон отново са обречени на провал.

Никога не трябва да се отхвърля възможността за трагедия (например провокация с човешки жертви), която, след като възмути хората, ще се превърне в искрата, която ще разпали отново огъня на революцията.

Но честно казано Макрон не го бива както в градивните инициативи, така и в организирането на кървави провокации. Не му се получават нещата.

Просто такъв човек е.

Превод: ЕС