/Поглед.инфо/ Да не би Русия да възражда идеята за създаване на свръхмощно термоядрено оръжие, предложено още от академик Сахаров? В крайна сметка подобни съобщения се появиха в последно време по медиите. Какъв е принципа на действие на това оръжие, защо решават да не го създават през 60-те години на ХХ век и дали то е нужно днес на Русия?

Руските специалисти са се върнали към разглеждането на идеята на академик Андрей Сахаров, изказана още в началото на 60-те години на ХХ век, за създаване на свръхмощно торпедо с ядрен боен заряд. Това бе съобщено от един от разработчиците и създателите на торпедно оръжие в Русия Шамил Алиев. Според нето в Русия има тенденция към връщане към идеите, които по-рано не са били осъществени. „Сега отново се преразглеждат възгледите на Сахаров за изготвянето на торпедо с дължина от 24 метра с ядрена бойна глава и дължина на хода от 50 километра“, заяви Алиев.

Допълваме, че Сахаров е предполагал да се задейства торпедо с термоядрен заряд от десетки мегатона. Според идеята на Сахаров, изказана през 1961 г. подобно оръжие с взрив във войната трябва да унищожи обектите на противника на сушата, предизвиквайки вълна-цунами. Но идеята не е осъществена не защото работи зле, а защото „тогава няма пари за нея“, заяви Алиев.

Планира се торпедото да бъде установено на първата съветска атомна подводница К-3 „Ленински Комсомол“. При това торпедният апарат трябва да заема три отсека едновременно“, разказва председателят на Петербургския клуб на подводничарите, капитан първи ранг Игор Кудрин.

„Целта на атаката от разстояние стотици километри трябва да станат пристанищата на противника. Разбира се, разрушението на пристанищата, както и надводния взрив на „изскочилото“ от водата торпедо със 100-мегатонен заряд, така и подводния взрив неизбежно трябва да се съпроводят с много големи човешки жертви“, спомня си лауреатът на Нобелова награда за мир и виден правозащитник. Според Сахаров един от първите, с които обсъжда този проект е вицеадмирал Владимир Фомин, направляващ разработката на 50-мегатонната бомба. Фомин е шокиран от „човекоядния характер“ на проекта на Сахаров. Но идеята среща възражения не само от хуманитарен характер.

Съветският проект за изкуствено цунами понякога се нарича „Проект Сахаров“, но това е заблуда. За да се произведе подобен взрив източникът трябва да се намира на големи дълбочини и не на 50 а поне на сто километра от брега. Става дума не за торпеда от прокраднали се към брега подводници, а за взрив на подводна „цунами-бомба“. Такива изпитания се водят, например, от американците още през 1946 г. на атола Бикини. Но те не дават особен резултат: 20 километровата бомба предизвиква 300 метрова вълна на разстояние от 30 метра, но вече след 3 километра от епицентъра тя не надвишава три метра. Още в края на 60-те години Пентагонът изказва съмнение в това, че цунами може да  се предизвика чрез взрив на бомба. Накрая, както напомня деканът на географския факултет на МГУ Сергей Добролюбов, естественото цунами „се образува от подводни движения на дъното, а не от взривове във водата“.

Както се казва по-горе, в случая със „супероръжието на Сахаров“ става дума не за цунами-бомба, а за торпедо, пускано близо до брега. „Приближаването на подводницата към крайбрежието на вероятния противник на дистанция по-малко от 50 километра е задача, както тогава, така и сега много сложна“, констатира подводничарят Игор Кудрин. „Мощната противолодъчна отбрана, в която влизат системите за далечно хидроакустично наблюдение, самолетите, корабите и подводниците просто не дават да се направи така.

От военна гледна точка вероятността от такъв пробив е крайно малка. Така и подводницата , и нейното оръжие ще бъдат унищожени преди да влязат в зоната на употреба на въпросното торпедо. Така че изначално от идеята на Сахаров са се отказали не заради липсата на финансиране, нали „пари за отбрана никога не са жалени“, а заради нейната нецелесъобразност“, подчертава Кудрин.

Военният експерт и редактор на списание „Арсенал Отечества“ Алексей Леонков също смята, че идеята за създаване на подобно торпедо е актуална за 60-те години на миналия век. Проблемът не е само в обхвата от 50 км., но и в диаметъра от метър и половина, който отива отвъд разумните стандарти и изисква създаването на специален носител.

Той подчерта, че идеята на Сахаров е осъществена в друго изделие, за чието съществуване за първи път разказа президентът Путин в посланието си пред Федералното събрание от пролетта на тази година. Става дума за подводния безпилотен апарат „Посейдон“, който има голям обхват. „По скоростни характеристики и мощност на заряда, който може да носи „Посейдон“, торпедата на академик Сахаров не могат да се мирят“, заяви Леонков.

Според него, ако се разглежда въпросът с какво да се щурмува брега, то „флотът има комплекси „Калибър“. По брега се стреля от „Оникс“. И резултатите от страната са отлични. Имаме с какво да щурмуваме брега, ако говорим за обикновени средства за въоръжение“, поясни той.

Експертът уверява, че за спирането на самолетоносачна група кораби Русия има противокорабни комплекси. Освен това сред най-новите разработки присъства „Кинжал“ с далечина на полета от 2000 км. Комплексът може да носи различни видове бойни заряди, в това число и ядрени. „Всички съвременни комплекси на въоръжение са изпреварили идеята на академик Сахаров“, убеден е Леонков.

Впрочем, той не изключва, че Русия ще разглежда създаването на торпедото с голям радиус на поражение и снабдени със специална бойна част. „В Русия торпедната тематика е отново възродена. Разработват я, за да създадат комплекс, който да не отстъпва на чуждестранните аналози. Може би от този ъгъл ще разгледат и идеята на академик Сахаров. Но съдейки по това, което имаме н арсенала на флота и авиацията, осъществяването на идеите на Сахаров като такава е абсолютно непригодна, тя е остаряла“, обобщи експертът.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели