/Поглед.инфо/ САЩ заплашват напълно да изолират иранския петрол, лишавайки Техеран от основния си източник на доходи, а света от значителни обеми въглеводороди. Вашингтон се пазари с Индия и Китай, опитва се да ги склони на своя страна срещу Иран. Какво го очаква света, ако Доналд Тръмп постигне своето.
„Вашингтон има намерение да застави своите съюзници напълно да прекратят покупките на петрол от Иран към началото на ноември 2018 г. Освен това САЩ искат да заставят и Китай и Индия да се откажат от ирански петрол.
Иран изнася вече доста големи обеми, които трудно могат да се заменят. През април износът е 2,62 млн. барела на денонощие, а през май бе постигнат нов рекорд -2,7 млн., а през юни 2,61 млн. Според данните от юни – в Китай, Индия, Япония и Южна Корея Иран е внесъл общо 1,8 милиона барела.Тоест близо 70% от износа се падат на азиатските държави.
След отмяната на санкциите Иран започна активно да увеличава добива и износа. Благодарение на доходите от петрола икономиката започна да процъфтява. Едва в първата четвърт на новата иранска година (21 март-21 май 2018 г.) доходите на Иран се увеличиха близо с 60% в сравнение с миналата година. При това доходите от петрол в страната се увеличиха със 74%.
Какво ще стане, ако Иран се окаже в пълна изолация и няма на кого да продава петрол?
„Отказът от износ на ирански петрол ще означава колосален дефицит на параза, цената на петрола ще скочи до небето. Спирането на целия износ ще бъде пагубно за Иран и за управляващата му върхушка“, смята водещият експерт от Фонда за национална енергийна сигурност Игор Юшков.
Не е странно, че Техеран е изтеглил коз от ръкава си и е започнал да заплашва с радикални мерки – да закрие Ормузкия залив, през който преминава минимум 20% от целия световен петрол. Разбира се, Иран ще прибегне към това в най-краен случай, защото последствията от това ще бъдат ужасяващи.
„Заплахите на Иран да прегради Ормузкия залив имат основания под себе си. Ако износът на ирански петрол бъде прекратен, то Иран няма да има нищо повече за губене. Заради това, че цялата икономика и политика на страната ще започнат да се руша във всеки случай. Под заплахата за разрушаване на държавността Иран наистина може да прегради Ормузкия пролив. Това ще доведе до колосален дефицит на световния петролен пазар. Ще се разрази енергийна криза дори по-лоша от първата от 1973 г. Светът ще се лиши не само от иранския петрол. Петролът няма да може да излиза от Кувейт, втечненият петрол от Катар, Саудитска Арабия също няма да може да изнася гориво“, отбелязва Юшков.
Разбираемо е, че след това ще последва военен удар по Техеран от страна на САЩ. „Всички сунитски държави, а също така и Израел ще го подкрепят. Това щ бъде краят на Иран в съвременния му вид“, допълва експертът.
Този път САЩ настояват за пълна забрана на износа на ирански петрол. Миналият път, когато Иран попадна под санкции, нямаше нищо подобно. Тогава ЕС въведе за своите компании най-строга забрана за износ. При това тогава иранският петрол отиваше основно именно на европейския пазар. Постепенно Иран преформатира структурата на износа си и започна да продава повече от своя петрол на Китай и Индия. Санкциите, аналогични с тези 2012 г., сега няма да ударят толкова силно по Иран, затова и САЩ иска да склонят на своя страна Китай и Индия.
Впрочем, експертите не вярват в пълната изолация на иранския петрол. „Азиатските държави продължаваха да внасят ирански петрол дори в условията на санкциите, по които съществуваше широк международен консенсус. Сега дори не се знае дали Европа ще се откаже от износа от Иран“, смята заместник-директора на групата за корпоративен рейтинг АКРА Василий Танурков.
Председателят на съвета на директорите на „Инжинирингова компания 2К“ Иван Андриевский смята за възможно намаляването на износа на ирански петрол, но не напълно, а примерно до една трета . „Европа и Индия все пак се готвят да се откажат от иранския петрол. Отказът на Япония ще бъде несъществен, на Южна Корея също. Основният проблем на САЩ ще бъде с Китай. Пекин може да се откаже да направи това. Освен това Китай може частично да прехване тези обеми на изгодни за себе си условия“, смята той.
САЩ в момента се пазарят с Индия и Китай по отношение на Иран. В замяна на отказа от внос на ирански петрол постоянният пратеник на САЩ в ООН Ники Хейли изпрати на министър-председателя на Индия Моди подкрепа за проекта им по развитието на пристанище Чабахар, което ще открие търговски път от Индия в Афганистан и Средна Азия, заобикаляйки Пакистан. „Освен това индусите купуват ирански петрол и го преработват вътре в страната, за да изнасят петролните продукти в други страни. При това с преработката при тях се занимават чужденци“, допълва Юшков. Това значи, че те няма да искат да се окажат под санкциите на СА.
На Китай в това отношение му е по-лесно, защото иранският петрол отива за собствените им нужди на страната. Пекин е категоричен – той няма план да откликва на призива на Тръмп за прекратяването на износа на иранския петрол, заяви на 4 юни официалният представител на МВнР на Китай. „Китайците са по-самостоятелни и няма да се подчинят на американската забрана. Те ще намерят вратичка, например, създавайки компания, която ще се занимава единствено с внос на петрол от Иран и няма да има бизнес в САЩ, затова и санкциите са него няма да са страшни“, предполага Юшков.
Санкциите от 2012 г. например, забраняват застраховането на танкери с ирански петрол, заради което те не могат да влизат в морето, но тогава китайците лесно излизат от тази ситуация. Те започват да застраховат танкерите в своите компании и спокойно внасят петрол.
Цялата тази история в крайна сметка може да се окаже дори изгодна за Китай. „петролът, предназначен за тези страни, които са по-чувствителни към указите на Вашингтон, може да се достави на Китай на изгодни условия. Американците разбират това“, смята Андриевский.
Когато от иранския пазар си тръгнат европейците и американците, Китай още по-плътно ще влезе на иранския пазар на петрол и във всичките останали сектори на икономиката“, допълва Южков.
Има още по-оптимистичен вариант за развитието на събитията, при който Тръмп ще сключи с Иран нова сделка по ядрената програма и ще се откаже от въвеждането на нови санкции. Това е възможно, ако Иран предложи Сирия като разменна монета, смята Юшков. „Иран може да се спазари със САЩ за изтегляне от провинциите на Сирия, за което активно лобира Израел“, смята той. Всъщност това е единственият коз на Иран, който ще позволи запазването на държавата в съвременния ѝ вид.
На дипломатическо равнище Русия ще подкрепи Иран и ще се обяви против санкциите. Но в икономически план цялата тази история е изгодна и на нея. „Иран е наш конкурент на световните пазари. Затова и икономическият диалог с тях не върви. В ОПЕК Иран заедно с Венецуела бе наш опонент по споразумението за повишаването на добивите на петрол“, отбелязва експертът от ФНЕБ.
Освен това нестабилността в Близкия изток поражда ръст на цените на петрола, който може да помогне за попълването на руския бюджет и на Фонда за национално благосъстояние (резервите). И на това няма да попречи дори споразумението между Русия и ОПЕК за ръста на добивите.
Сега има крайно много фактори, които ще държат черното злато на висока цена. Блокадата на Ормузкия пролив може да доведе цените на петрола до извънземните 400 долара за барел. Но засега това е фантастика – Иран едва ли ще се самоубие така.
Ако САЩ лишат със санкции света частично от ирански петрол, то всичко ще зависи от възможността на другите играчи да увеличат обемите на своите добиви и износ. Ако ОПЕК+ не компенсира иранския петрол, то това ще доведе до рязък скок на цените от 30-50% смята Танурков. Тоест цените на горивата могат да се върнат до 100-115 долара, както се случи преди спада от 2014 г.
Руското министерство на финансите се бои от повтаряне на историята със срива на петрола от 2014 г. Работата е там, че сега ситуацията е практически аналогична. 2011 до 2013 година бяха период на високи цени на петрола около 110 долара, докато дългосрочната равновесна цена бе 20-30 долара по-ниска – 80-9- долара. След това цената война между ОПЕК и американският шистов петрол смъкнаха петролните котировки.
Сега, смята министерството на финансите, за да се балансира световния пазар са достатъчни 50 долара на петрол. Но цените на петрола вече достигнаха максимума си от 2014 г. (75 долара) на фона на срива на петролните добиви във Венецуела и намеренията на САЩ „да нулират добива на Иран“ след излизането от ядреното споразумение.
Ако стойността на петрола остане над дългосрочното равновесно равнище, отново ще има срив на цените. Ресурсите за добив по света са достатъчно – САЩ, Канада, другите страни имат възможности и ще увеличат производството“, пише в документ на Министерството на финансите на Русия за бюджетната политика в периода между 2019 и 2021 г., предава РИА „Новости“.
Превод: Поглед.инфо