/Поглед.инфо/ На 19 юни рутинното заседание на Върховната Рада едва не приключи с щурм на парламента. Първоначално нищо не вещаеше подобни събития. Обявените акции на миньорите и представителите на различните категории получаващи привилегии – чернобилци, ветерани от войната в Афганистан, военнослужещите са отдавна станали нещо обичайно. Например чернобилци на практика непрекъснато протестират пред административните здания в центъра и властта заедно с журналистите отдавна игнорира тези никому ненужди хора с транспаранти и плакати.
Но едновременно провеждане на няколко акции позволи да се събере критична маса протестиращи, които бяха пълни с решимост да постигнат изпълняване на своите искания – просто защото съществуващото положение на нещата ги е поставило на границата на оцеляването.
На първо място това засяга миньорите от държавните въгледобивни предприятия – в частност „Селидовугля“, които периодично страдат от неизплатени заплати. Задълженията пред миньорите в момента са в размер на 750 милиона гривни. Излизайки пред парламента миньорите разказаха, че семействата им трябва да се хранят с десетина гривни дневно или вземат храна на вересия. Всички опити да се договорят с правителството и да получат заплатите си не водят до нищо – Гройсман всеки път говори, че няма пари за работещите на загуба мини. В парламента с труд се регистрира законопроект, който санкционира изплащането на 2,8 милиарда гривни за погасяване на дълговете пред миньорите, но депутатите два пъти не успяват да съберат достатъчно пари, за да го внесат на дневен ред. Което показва колко силно се вълнуват от положението на украинските работници.
Представителите на обществените организации на чернобилците и участниците в бойните действия имаха към властта свои претенции. Те се обявиха срещу ликвидирането привилегиите, която се провежда по двоен път – чрез монетизация и превод на финансирането към местните бюджети, които просто нямат нужните за това средства. Като резултат чиновниците и афганистанците се лишават от право на безплатно пътуване в обществения транспорт, от медицински услуги, от отстъпки за плащането на комунални услуги и лечение в санаториуми. Официално нищо не се променя – но в болниците в момента искат пари за храна и процедури, а правителството е утвърдило положение, съгласно което държавата ще финансира градския транспорт в размер на 30 пътувания месечно на сума от около 75 гривни. А тези копейки, разбира се, никак не могат да компенсират безплатното пътуване.
Особено остро стои въпросът с пенсиите. Военните в оставка, чернобилците основно получават в момента пенсия под минималната, която получават обикновените украинци – средно около 200 гривни. Разбира се, че не може да се живее нормално с тези пари. А в съчетание с пълзящото премахване на привилегиите тази нищета неизбежно тласка хората към протести под лозунгите да се преразгледат и повишат пенсиите.
Протестиращите с общи усилия предприеха опит да влязат в парламента и с труд бяха спрени от силите на полицията. Председателят на парламента Андрей Парубий не се реши да слезе при тълпата, пред която се опита да изкаже първият заместник-председател Ирина Герашенко. Нейната реч нагледно показа каква чудовищна пропаст дели днес народа и властта – Герашенко се опита да говори по микрофона за това, че депутатите са заети с важни държавни дела, от които зависи сигурността на държавата, а гладните хора трябва да чакат търпеливо, докато у депутатите не се откри минута за разглеждане на проблема. Но възмутените миньори е прекъснаха с дружни викове: „Давай заплатата!“. След което в Радата все пак започна гласуване, за да се внесе на дневен ред въпроса за погасяването на миньорските задължения.
Повечето представителите на депутатския корпус старателно избягваха общуване с недоволните хора, а порошенковистите и придворните експерти прозрачно намекваха, че зад неочаквано гръцката акция стоят някакви политически сили, кимайки към Юлия Тимошенко. Да не говорим, че тези предположения са напълно лишени от основания. Не е тайна, че лидерът на „Батькивщина“ има влияние върху някои миньорски организации чрез своя бивши депутат и лидер на КСПУ и НПГУ Михаил Волинец. И ако акциите на пенсионерите по-рано се планираха за 19 юни, то миньорите пристигнаха под стените на парламента в най-последния момент и явно координираха своите действия с чернобилците и ветераните от Афганистан, където също имат тежест представителите на Тимошенко. Напълно е вероятно, че в условия на прогресивна социална криза от нея да са решили да се възползват, за да отслабят допълнително непопулярната власт чрез социални протести. Или по-скоро да проведат тяхната репетиция – защото представителите на миньорите и пенсионерите имат намерение да организират национален координационен щаб на протестната кампания, обещавайки да привлекат към себе си лекарите и учителите.
Всички тези обстоятелства обаче не обезсмислят напълно действията на участниците в акцията. Тези отчаяни хора са авангардът на милионите украинци, ограбени от реформите. Потенциалът на социалното им недоволство е много висок - и въпреки че със сигурност различните политически сили ще опитват го използват, катастрофалното положение в страната обективно ще изкарва хората по улиците, за да защитят своите права и привилегии. И ако в Украйна започнат масови протести, те няма да преминат под лозунга за борбата за европейския цивилизационен избор и за дантелените бикини, а с искания за заплати и хляб.
Депутатът Алексей Гончаренко цинично и презрително заяви, че митингът пред парламента не може да бъде прелюдия към Майдана - защото Майданъг се е борил не за социални, а за геополитически ценности. Това е ценно признание. Но това, което може да започне в страната в случай на пълноценна социална експлозия, наистина може да се окаже нещо много по-голямо.
Превод: Поглед.инфо