/Поглед.инфо/ В Турция имаше революция: на 16 април президентът Реджеп Тайип Ердоган се добра до победа на референдум, след който в Конституцията ще бъдат направени промени, радикално разширяващи правомощията му.
За него на референдума гласуваха едва 51% от избирателите. Това е малко по-малко, отколкото обещаните от управляващата партия 60%, но достатъчно, за да даде на Ердоган абсолютната власт в Турция и успоредно с това да затвори темата за политически съюз на страната с Евросъюза. Възможно е такъв изход напълно да устройва и двете страни, но той е много опасен за турската демокрация.
Агитационната кампания преди референдума не може да бъде наречена спокойна и балансирана. Властта се добра до победата, задействайки административния ресурс и мощния апарат на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). От друга страна прокюрдската Демократична партия на народите не можеше да води пълноценна кампания против поправките – нейното ръководство е арестувано. Немалко противници на промените в Конституцията станаха жертви на нападения. Извънредното положение, въведено след опита за военен преврат през юли 2016 г. осигури на правителството допълнителен контрол над гласуването. А преди огласяването на резултатите от Висшия избирателен съвет на Турция разрешиха да се приемат при преброяването на гласовете и недействителните бюлетини.
Макар опозиционните партии да оспорват резултатите от референдума, президентът на Турция пристъпи към стремително въплъщаване в живота на реформите. Вероятно така Ердоган се опитва да избегне напълно оправданите въпроси за легитимността на промените. Все пак на парламентарните избори през юни 2015 г. ПСР не успя да получи мнозинство, а на този референдум в трите най-големи турски града – Истанбул, Анкара и Измир – мнозинството гласува против промените на Конституцията. Само че турските власти пренебрегнаха забележките на Съвета на Европа и ОССЕ, критикуващи организирането на референдума.
При това в Турция беше продължено извънредното положение, което дава на президента широки пълномощия през периода на конституционни промени. Не си струва да се очаква политическа умереност в такава ситуация.
Още вечерта в деня на гласуването за конституционни поправки беше обявено, че властите пристъпват към възстановяване на смъртното наказание в Турция. За тази прибързана крачка има два мотива. Първият е да се даде на опозицията да разбере, че борбата с властта може да завърши със смърт. Вторият е да се избави Анкара от необходимостта сама официално да обявява прекратяване на евроинтеграцията на Турция. ПСР твърди, че възстановяването на смъртното наказание става според „народната воля“, и при такава ситуация Евросъюзът може сам да обяви прекратяване на преговорите. А при необходимост турското правителство може да проведе нови референдуми както за смъртното наказание, така и във връзка с отношенията с ЕС.
Следващите заявления на Анкара ще бъдат все по-твърди. По време на кампанията турските власти вече покръстиха лидерите на няколко европейски държави като „недобити нацисти“, желаещи „възраждането на газовите камери“, а ЕС - „прогнил континент“. Антиевропейската риторика вероятно и по-нататък ще бъде една от основите на външната политика на Ердоган, удобно оправдание за авторитаризма.
Още една от мишените станаха САЩ – в отношенията с Вашингтон в Анкара се струпаха три болезнени неразрешени въпроси. Първо, малко вероятно е САЩ да удовлетворят искането на турските власти да им предадат проповедника Фетхуллах Гюлен. Второ, в Ню Йорк върви съдебен процес срещу турския бизнесмен Реза Зараб. Той е обвинен, че е помагал на Иран да заобикаля международните санкции, организирайки мащабна схема за продажба на злато. Това разследване много безпокои обкръжението на Ердоган. Трето, Анкара и Вашингтон рязко се разминават по въпроса за ролята на кюрдските отреди на народната самоотбрана в сирийския конфликт.
Докато в разединена Турция продължават споровете за съдбата на демокрацията, на Евросъюза ще му се наложи да осъзнае, че във външната политика Турция сега ще напомня повече на централноазиатска република, отколкото на демокрация от европейски тип. Политическите стандарти на ЕС, за стремеж към които някога се обявяваше Турция, сега ще бъдат оставени настрана, макар властите да твърдят, че всичко това се прави заради демокрацията. Още едно последствие от победата на референдума ще бъде антикемалистката революция, внедряването в Турция на консервативно-религиозни социални норми.
Промените на Конституцията означават край на политическия проект за интегриране на Турция в ЕС. Това устройва турското ръководство, доколкото възстановяването на стандартите на правовата държава би означавало ограничаване на президентската власт. Но, колкото и цинично да звучи това, такъв изход устройва и редица лидери на страни от ЕС, които или никога не са вярвали на европейските стремежи на Турция, или са разочаровани от промените, протекли в страната през последните години.
Сега отношенията между Турция и ЕС ще бъдат много по-фокусирани. Сред приоритетите са модернизиране на митническия съюз между ЕС и Турция, укрепване на антитерористичното сътрудничество и реализиране на заключителната част на споразумението от миналата година по бежанския проблем. Възможно е Анкара и по-нататък да повтаря, че споделя европейските ценности и иска интеграция в ЕС, но след влизане в сила на конституционните реформи ще бъде сложно да се повярва в такива неща. В качеството на алтернатива Брюксел може да се съгласи на индивидуално споразумение за партньорство с Анкара по аналогия с новия формат на отношенията между ЕС и Великобритания. В крайна сметка това би избавило отношенията от двусмисленост.
Що се отнася до личните отношения, малко вероятно е да имаме шанса да видим турския президент и европейските лидери заедно извън срещите на върха на НАТО и Г-20. След неотдавнашните решения и изявления на турските власти на лидерите на европейските страни ще им бъде разбираемо неудобно да се снимат с Ердоган. Така че отношенията се запазват, но значително ще охладнеят.
Сега за лидерите на ЕС ще бъде важно да не губят надежда за връщането на Турция към демокрацията и да не поставят знак на равенство между ръководството на страната и нейните граждани. Въпросът как ЕС ще си сътрудничи с турските демократи придобива особено значение.
-----------
Марк Пиерини, Московски център „Карнеги“.
Москва / Турция