/Поглед.инфо/ Будизмът е широко разпространена религия в Япония, обхващаща голяма част от населението на Страната на изгряващото слънце. Будизмът в Япония е разнороден. През цялата история в Япония са се появили и формирали множество будистки школи и движения, фокусирани върху различни аспекти на учението - някои върху философията, други върху културата, трети върху медитацията, четвърти върху ритуала, пети за четене на мантри.
Различните школи са популярни сред различни слоеве от населението - учени, монаси, самураи, обикновени хора. Някои школи се основават на монашеството, докато други са активни в социалната сфера. Школите си взаимодействат активно. Ученията на някои стари школи са възприети от други школи, някои школи все още са представени от малки храмове. В историята има много конфликти между будистките школи, дори преминаващи в дългосрочни въоръжени сблъсъци.
Въпреки че повечето от будистките школи в Япония произхождат от школи на Махаянисткия будизъм (大乗仏教-дайджьо:буккьо)от Корея и Китай, те са претърпели дълго независимо развитие и сега се различават значително от съответните китайски и корейски школи. Много школи на ранния будизъм са оцелели само в Япония в консервирана форма, докато в Индия или Китай тези школи вече не са останали. Изучаването на будизма в Япония позволява да разберете историята на будизма и в други страни.
Появата на будисткото учение в Страната на изгряващото слънце
През V век на Японския архипелаг започва да се формира държавата Ямато. През този период японците заимстват най-добрите културни постижения на своите съседи. Те са взети от страните на Корейския полуостров: Пекче, Когурьо, Шила, както и от Китай.
Управляващите на Ямато се стремят да създадат идеална държава по модела на континенталните сили, а будистките учения са заимствани оттам в началото повече като част от културата, отколкото като вяра. Будизмът позволява на управляващите да обединят всички граждани под общи идеологически знамена.
Будизмът се разпространява както „отгоре”, по указание на управляващите, за да повлияе на умовете на своите поданици. Но така и „отдолу”: благодарение на китайските и корейските общности, заселили се в Ямато или близките райони. От тях древните японци копират стила на континенталната култура, възприемат основните занаяти и йероглифното писмо.
Историята на будизма в Япония японските източници делят на три периода:
-
Период на разпространениието – това е времето на т.нар. «Нарски будизъм» - VI-VIII в., характеризиращ се с т.нар. «Шест основни школи»;
1.Периодът на разпространението- VI-VIII в.
Според китайската история на династията Лиан(кит. ез. 梁朝, пинин Liáng cháo - /502-557/, същата е известна още като Южна Лин -/南梁/), през 467 г. петима монаси от Гандхара пътуват до страната Фусан (на китайски 扶桑) – „Страната на Далечния Изток“ през морето, най-вероятно до източна Япония, където занасят будизма.
Според свидетелството на Лян Шу, писано през VII век «Фусан се намира на изток от Китай, на 20 000 ли (1500 км) източно от Да Хан (източно от провинция Ва на остров Кюшу). В миналото хората от Фусан не знаят нищо за будизма, но през втората година на Да Мин от династията Сун 467, петима монаси от Кипин (район на Кабул в Гандхара) отплават на кораб за Фусан. Те проповядват будизъм, разпространяват текстове и изображения и препоръчват на населението да изоставят привързаността си към светската суматоха. В резултат на това обичаите на Фусан се променят».
Каноничната история на проникването на будизма в Япония е описана от хрониката «Нихон шьоки» (яп. ез. 日本書紀, букв. «Японска летопис», която е известна още като «Нихонги» /日本紀- «Японски хроники»/),, съставена през 8 век. Според хрониката, през 552 г. Уан-ът на Пекче Сонмьон подарява на император Киммей (на японски 欽明天皇, управлявал 539-571 г.), владетел на Ямато, златна статуя на Буда Шакямуни, будистки ритуални предмети и сутри, както и послание, възхваляващо Закона на Буда.
Според същата хроника следва, че с тези подаръци владетелят на Пекче се е надявал да убеди Киммей да сключи военен съюз. Разгръща се спор между съветниците на императора: ръководителят на рода Мононобе - Мононобе-но Окоши (яп. 物部尾輿) и този на рода Накатоми - Накатоми-но Камако (яп. 中臣鎌子) се противопоставят на поклонението на чуждо божество, страхувайки се да ядосат местните шинтоистки богове «ками».
В същото време водачът на рода Сога - Сога-но Инаме (яп. 蘇我稲目, 506-570) призовава за следване на примера на континенталните държави, които вече са приели будистката вяра.
По този начин въпросът за поклонението на Буда в Япония приема формата на конфликт между придворни фракции: местните племенни общности представени от клановете Мононобе и Накатоми влизат в конфликт с клана Сога, потомци на имигранти от континента. В крайна сметка, Киммей заповяда на Сога-но Инаме да занесе статуята на Буда в дома си и лично да докаже, че чужд ками може да бъде от полза за държавата.
Скоро в Ямато избухва епидемия, за която съдът хвърля вината върху клана Сога, който уж разгневил японските богове, като се покланят на Буда. Статуята, дарена от владетеля на Пекче, е хвърлена в канала, а храмът, в който се съхранява, е изгорен. Огънят, обаче, като възмездие, се разпространил в двореца на владетеля.
Разказът от «Нихон шьоки» повдига редица въпроси сред изследователите. Примерно, високопоставеният посланик, изпратен от Уан-а на Пекче, не се появява в корейски и китайски източници от 6 век. Текстът на посланието на корейския Уан от своя страна частично повтаря откъс от Сутрата на златния блясък (яп. ез. 金光明経- Конко: мьо:кьо:). Тази сутра е преведена на китайски не по-рано от 703 г. Смята се, че монахът Доджи (яп. 道慈, умрял 744 г.), който се е учил в Китай през 702-718 г., може да е донесъл китайския превод на Сутрата на златния блясък в Япония, както и да е изиграл значителна роля в съставяне на дворцовата хроника. В допълнение, датата на посолството на Уан-а Сонмьон, дадена в «Нихон шьоки», може да бъде свързана с датата, изчислена в Китай за началото на периода на «Края на закона» (末法Maппo:).
Следващото споменаване на будизма в страната Ямато в «Нихон шьоки» е свързано с наследника на Киммей, император Бидацу (на японски 敏達天皇- Бидацу тенно:, управлявал 572-585 г.). През 577 г. Уан-ът на Пекче отново представя будистки текстове на владетеля на Ямато, а също така изпраща различни експерти в будистката практика и занаятчии, които правят религиозни предмети. От този момент нататък събитията, свързани с новата религия, стават обект на непрекъснато летописно описание. През 584 г. Сога-но Умако (на японски: 蘇我馬子, умрял 626 г.), синът на Сога-но Имане, поискал да му бъдат дадени две будистки статуи, които били донесени от Корея от японски посланици същата година.
Умако основава семеен храм (уджидера - яп. 氏寺) на клана Сога, т.нар. Хоко-джи (яп. 法興寺, яп.ез. Хо:кo: джи), спонсорира обучението на първите будистки монаси от японски произход (три жени). За да укрепи вярата си той безуспешно опитва да унищожи статуите, за да ги тества за святост.
По-нататъшният разказ всъщност повтаря историята от 552 г. През 585 г. Умако се разболява и императорът му нарежда да се моли на Буда - придворният гадател обяснява болестта с проклятието на същия чуждестранен ками, който е почитан от бащата на Умако. По същото време в държавата започва друга епидемия. Противниците на клана Сога сановниците Мононобе-но Мория (яп. ез. 物部守屋) и Накатоми-но Кацуми (яп.ез.中臣勝海) за виновник обявяват Умако, който се покланя на Буда.
Съответно Бидацу заповядва храмът да бъде изгорен, статуите да бъдат унищожени и трите монахини да бъдат лишени от сан. Скоро обаче избухва друга епидемия, която този път е обявена за отмъщение на Буда. Императорът позволява на Умако да практикува будизма, връща му монахините и му позволява да възстанови храма.
Опитите за борба срещу поклонението на Буда в «Нихон шьоки» се превръщат в кармично възмездие: император Бидацу умира от болест малко след репресиите срещу Умако, а Мононобе-но Мория претърпява военно поражение в битката срещу Сога през 587 г.
Други източници, които разказват за ранната история на будизма в Япония, са датирани от VIII век. Става дума за хроника на храма на «Ганго-джи гаран енги»(яп. ез. 元興寺伽藍縁起, т.е. «История /на основаването/ на храма Ганго-джи»). Според тази хроника, както и според друг написан през 8-ми или 9-ти век текст - «Джогу Шьо:току Хо:о: тейсецу» (яп.ез. 上宮聖徳法王帝説, т.е. «Съдебни протоколи на Шотоку, който е биография на принц Шьотоку Тайши (聖徳太子, 574 -622 г.), и двете произведения цитират 538 г. като дата за въвеждане на будизма в Япония.
В допълнение към различната дата на проникване на религията според горните два текста има и други разлики от историята, дадена в «Нихон шьоки». Например, първите репресии срещу новата религия при император Киммей се случват след смъртта на Сога-но Инаме през 569 г. Инициаторите на борбата срещу будизма по времето на Сога-но Умако не са клановете Мононобе и Накатоми, а самият император Бидацу.
Историята на «Ганго-джи гаран енги», обаче се пресича с разказа на съдебната хроника по няколко начина: и двете творби свързват проникването на будизма с владетеля на корейското царство Пекче. Те говорят за конфликта около новата религия и представят Сога-но Инаме като привърженик на възприемането на будизма.
Въз основа на доказателствата както на «Нихон шьоки» така и на другите два текста учените като цяло заключават, че будизмът е навлязъл в Япония през първата половина на 6-ти век - вероятно между двете дати в хрониката, 538 и 552 г.
Но ако текстовете описват пътя на проникване на будистката вяра "отгоре" (чрез владетеля и неговия двор), то изследователите подчертават и пътя "отдолу" - чрез неформалните взаимодействия на местното население с търговците, както и с имигрантските корейски и китайски общности, но също така и чрез частно поклонение на предмети от будистката практика в рамките на определени кланове.
Вероятно будизмът като семейна или частна практика е навлязъл в Япония много по-рано от VI век: корейските общности, практикуващи будизма в земите на Ямато, са известни от началото на V век. Хрониката «Фусо рякки» (яп. ез. 扶桑略記, т.е. „Кратки бележки за Япония“), написана в началото на XI-XII век, съобщава, че още в началото на 6 век имигранти от Южен Китай пристигат в Ямато и основават будистки храм. Освен това хрониката твърди, че Буда е бил почитан от хората на Ямато като „ками на Великия Тан“.
След победата на клана Сога над противниците на новата религия от клановете Мононобе и Накатоми през 587 г., по-нататъшното нарастване на популярността на будизма се улеснява от благосклонното отношение към него на известния държавник принц Шотоку Тайши(574-622 г.). Той съставя коментари на три сутри и взема активно участие в разпространението на будизма. С негова помощ са построени първите будистки храмове, включително известният Хорю:-джи(法隆寺). При император Шому (управлявал 724–749 г.) будизмът е признат за държавна религия. С официален указ през 731 г. във всяка провинция е основан манастир (国分寺-кокубунджи), а в столичния храм То:дай-джи/東大寺/ е издигната гигантска статуя на Големия Буда (大仏-дайбуцу).
Шест ранни школи на японския будизъм през периода Нара
(奈良時代 – 710-794 г.)
Получил първоначалното си развитие ранният японски будизъм се оформя в шест школи от периода Нара (710-794 г.):
1. Първата будистка школа, навлязла в Япония през 625 г., е Санрон-шю:/三論, Madhyamiki/. Нейните учения се основават на три трактата (на японски: 三論 sanron), които очертават философията Мадхямики:
-
Мадхямика Шастра (на японски: 中論chu:ron),
-
Двадаша-мукха-шастра (на японски: 十二門論, джю:химон-рон),
-
Шата-шастра (на японски: 百論, хякурон).
Централната философска категория на «Санрон-шю:» е „пустотата“ (Шуня) като първоначална основа на света. За практическия идеал на адепта е обявен т.нар. „Среден път“, т.е. отхвърляне на крайностите. Тази школа не оцелява във времето, но нейните учения са усвоени от други школи.
2.Школата Хоссо-шю: - 法相宗принадлежи към философската система Йогачара. Основана през 657 г. от монаха Дошо (на японски: 道昭). Следвайки традицията на йогачарите, тя смята феноменалния свят за нереален, само за творение на индивидуалното съзнание.
Най-високото ниво на съзнание е приравнено с абсолюта – «алая-виджняна», тоест „съхранение на съзнанието“, в което се намират „семената“ на всички мисли и идеи. Школата сега е представена от малък брой храмове в Нара, Икаруга и Киото.
3.Кушя-шю: - яп.ез. 倶舎宗（школата на абхидхарма, считана за разклонение на Сарвастивада, е пренесена в Япония през 660 г. от Китай от монаха Дошо:. Тя посвещава основното си внимание на изучаването на философския трактат на Васубандху „Абхидхармакоша“ (на японски: 倶舎論 кушя-рон), от общо будистко значение. Сега школата е представена чрез единствения храм Кофуку-джи на шокалата Хосо-шю: в Нара.
4.Школата Джьо:джицу-шю:,(яп.ез.成実宗) считана за разклонение на Саутрантика. Тя е пренесена в Япония през 673 г. и се възприема като разклонение на школата «Санрон-шю:». Нейните учения се основават на работата на Хариварман Сатясиддхи Шастра (на японски: 成実論Джьо:джицу-рон). Школата днес не съществува.
5.Школата Рис-шю:(яп.ез.律宗/りっしゅう/) е основана от китайския монах Джиенжън, който пристига в Япония през 674 г. Неговият основен фокус не е върху философските теории, а върху строгостта на практическото спазване на предписанията на монашеския кодекс на Виная. Школата е представена от един храм в Нара.
6.Учението Кегон-шю: (яп.ез.華厳宗), съответства на китайската школа Хуайан. Тя е пренесено през 736 г. от корейския учен Шиншо. Основният текст за тази школа се счита за Аватамсака Сутра («Кегонкьо:»), където светът изглежда като съвършено единно и неразривно цяло, а различните знаци се проникват взаимно и по този начин абсолютното и феноменалното ниво не се противопоставят, а са едно цяло, неделим "световен дхарм". Школата е представена от един храм в Нара.
Тези шест школи възникват или получават най-голямо разпространение през периода Нара (710-794 г.). Те сериозно се занимават с философски проблеми, поради което влиянието им върху съзнанието на обикновените хора е незначително.
През този период школите са активно подкрепяни от правителството, а духовенството целенасочено се намесва в политиката. Толерантното отношение на будизма към други учения му позволява да съжителства мирно с националната религия на японците - шинтоизма. В същото време влиянието на будисткото духовенство върху придворните кръгове нараства толкова много, че дори подтиква императора да премести столицата от Нара в Хейан-кьо: (съвременно Киото).
2.Период на национализацията - IX – XIV в.
През IX век две нови школи, донесени от Китай, придобиват най-голямо влияние: Тендай-шю:(яп.ез.天台宗) и Шингон-шю: (яп.ез.真言宗).Тези школи привличат многобройни привърженици не толкова със сложните си философски конструкции, колкото с цветните си и тържествени ритуали, предназначени да постигнат всякакви светски блага. Тендай-шю: и Шингон-шю: в императорския двор се ползват с неоспорим авторитет.
Школата Тендай-шю:(天台宗)
Школата Тендай е основана през 806 г. от монаха Денгьо: Дайши Сайчо:, яп.ез. 伝教大師最澄(767-822). Той е роден в Япония в семейство на китайски имигранти. Получава религиозното си образование в храма Дайан-джи, където започва да се интересува от медитация.
Школата Тендай става мощна феодална структура. Крепостта на Тендай е манастирът Енряку-джи (яп.ез.延暦寺)впланината Хией (яп.ез.比叡山) близо до Киото. Той включва повече от 3000 сгради. Монасите от Тендай често се намесват в политическия живот на страната. Те с оръжие в ръце се борят срещу идеологически противници в собствената си школа. Изгарят манастири, обсаждат Киото и Нара, и ужасяват столичното население.
Основателят на Шингон-шю: е монахът Ку:кай(яп.ез.空海, 774-835 г.) от клана Шочи. Чичо му е учител на японския принц и заедно с бъдещия владетел преподава конфуцианството на племенника си.
Кукай също свързва шинтоистките богове с будисткия пантеон. Той развива концепцията за "Рьо:бу Шинто:"(яп.ез.両部神道), което означава "Двойният път на боговете". Идеята зад неговата концепция е, че шинтоистките божества са японското проявление на будите и бодисатвите. Основната сутра на Шингон е Великата светлинна сутра. Центърът на «Шинго-шю:» разположен на планината Коя-сан в провинция Kии (днешен град Вакаяма),
Школата на Чистата земя - 浄土宗/Джо:до-шю:
От средата на XI век идеите за настъпването на ерата на „края на закона“, (末法-маппо:), са широко разпространени в Япония, което е мощен стимул за търсене на нови и по-ефективни средства, които да позволяват постигане на бързо и гарантирано спасение. Учението за Западния рай или „Чистата земя“ (浄土宗- Джо:до-шю:), дошло от Китай, където живее Буда Амитабха (Амида). Същият дал „първоначалния обет“ (хонган) да спаси всеки, който се обърне към него с искрен зов за помощ, формира основата на няколко амидаистки школи.
Монахът Рьо:нин(яп.ез. 良忍, 1073-1132 г.) основава школата Ю:дзу:-ненбуцу-шю: /融通念仏宗/, а Хо:нен (яп.ез 法然,1133-1212 г.) - школата Джо:до шю:(яп.ез.浄土宗). Неговият ученик Шинран(яп.ез. 親鸞, 1173-1263 г.) дава началото на Джо:до шиншю: (яп.ез. 浄土真宗). Монахът Иппен (яп.ез. 一遍, 1239-1289 г. ) е основател на школата Джи-шю:(яп.ез.時宗).
Тези школи се различават в тълкуването на специфичните методи, водещи до спасение. Но всички те признават предимството на спасението с помощта на силата на някой друг пред спасението чрез собственото «аз». Те смятат молебена - «нембуцу», т.е. непрекъснатото рецитиране на формулата "Наму Амида Буцу !" (яп.е. 南無阿弥陀仏, т.е. „Почит към Буда Амитабха!“) като начин за постигане на спасение
Дзен( 禅宗 – дзен-шю:)
В края на XII век ученията на дзен школите в Япония идват от Китай/там е наричана 禪«чан», в Корея 선«сон», във Виетав thiền «тхиен»/. В Страната на изгряващото слънци днес съществуват три школи на дзен будизма - Риндзай-шю: (臨済宗), Со:то:-шю: (曹洞宗) и О:баку-шю:(黄檗宗). Общото между тези школи е практиката на дзадзен(яп.ез. 座禅, санскр. ध्यान, дхя́на – „съзерцание“, медитация).
Съгласно дзен будизма всички хора имат „природа на Буда“ в себе си. Това им позволява да станат Буда, т.е. «просветлени». Чрез практиката на «дзадзен» те се стремят да се изправят пред собствените си сърца и да преоткрият своята природа на Буда.
Дзадзен/坐禅/ и медитация/瞑想–мейсо:/
В дзен будизма «дзадзен» е вид медитация/мейсо:/, която играе ключова роля за постигане на просветление. е централна за обучението, необходимо за достигане на дзена. Учението на дзен будизма се основава на «дзадзен».
Мьо:ан Ейсай(明菴栄西,1149-1215 г.) е монах, живял в късния период Хейан и ранния период Камакура. Основател на сектата Риндзай-шю: в Япония и създател на храма Кенин-джи(建仁寺)
Риндзай-шю: печели силни симпатии в Япония, предимно сред самураите и в императорския двор, като се превръща в официално покровителствана идеология.
Почти всички манастири от тази школа са били част от йерархичната система на «годзан»(яп.ез. 五山- буквално "пет планини"). Тези манастири са били под пряк контрол на правителството. Манастирите Годзан се превръщат в основни културни центрове, а монасите, които живеят в тях, са не само пазители на знанието, но и създатели на литературата на китайски език, наречена «годзан бунгаку», т.е. „литературата на манастирите на петте планиниа“.До началото на XVI век интелектуалната хегемония на годзанските монаси е почти пълна.
Со:то:-шю:(曹洞宗)
В японския будизъм Со:то:-шю: е една от дзен школите наред с Нипон Дарума, Риндзай, Обаку и Фуке. Со:то:-шю: се появява в страната в епохата Камакура(鎌倉時代–1192-1333 г.).
За основател на Со:то:-шю: се приема монахът До:ген (道元, 1200 – 1253 г.). Той предпочита да избягва държавни служители, така че идеите на Со:то: се разпространяват главно в провинциите, където срещат подкрепата на местните феодали. Реформаторът на Со:то:-шю: е Кейдзан (1268-1325 г.), при когото последователите на Со:то:шю: възприемат и започват да практикуват много от ритуалите на езотеричния будизъм. В същото време са правени опити за привличане на широки маси в тази посока.
Школата О:баку е една от трите дзен школи, съществуващи днес Япония. Тя води своето начало от периода Едо. Неин основател е Рю:ки Инген (隠元隆琦, 1592-1673 г.), който идва в Япония в ранния период Едо. Основният храм на О:баку-шю: е храмът Манпуку-джи(яп.ез. 萬福寺) разположен на планината О:баку край град Уджи, префектура Киото, който е основан от Рю:ки Инген.
Ничирен(日蓮宗)
През XIII век възниква школата Ничирен-шю:, школа, която се появява директно в Япония без участието на китайски или корейски проповедници. Основателят Ничирен (1222-1282 г.) е японски будистки свещеник и философ от периода Камакура. Неговите учения формират основата на Ничирен будизма, като част от Махаяна будизма. Той отделя Лотосовата сутра от всички будистки произведения, което също е особено ценено от школата Тендай.
Ничирен твърди, че само нейното изучаване и най-важното - уважителното отношение към нея може да осигури просперитета на страната и щастието на нейните почитатели. За да направи това, той препоръча практиката на «даймоку», т.е. непрекъснатото повтаряне на мантрата "Наму Мьохо ренгекьо!"南無妙法蓮華経(„Слава на Лотосовата сутра на добрия закон!“) за да се постигне горното. След смъртта на Ничирен той получава титлата «Ничирен Дай-Босацу» (яп.ез. 日蓮大菩薩, т.е. Велик Бодисатва Ничирен) от император Го-Когон през 1358 г. и титлата «Рисшо: Дайши» (立正大師, Велик учител на поправянето), която му е присъдена посмъртно чрез имперски едикт от император Тайшьо: през 1922 г.
За разлика от езотеричната школа Шингон-шю:, която се съсредоточава върху придворната аристокрация, или Риндзай-шю: която разчита на самурайството, Ничирен-шю: както и амидаистките школи, привличат много обикновени хора поради простотата на своите учения.Поради това те получават широко разпространение в провинцията.
Неслучайно проповедниците на Амида са вдъхновители на религиозни селски бунтове срещу потисничеството от страна на феодали и чиновници, като в това отношение школата Ничирен е водеща в такива събития.
3.Период на пребиваването - XV– XXI в.
Вътрешните междуособици(戦国時代 - Сенгоку джидай) от XIII-XVI век и отслабването на ролята на манастирите
Въпреки продължаващите вътрешни борби, в резултат на които манастирите нерядко са изгаряни и разрушавани до основи, през XIII-XV в. будизмът укрепва позициите си, разширява сферите си на влияние чрез активно участие в политиката.
Едва в края на XVI век, благодарение на дейността на обединителите на страната, Ода Нобунага (1534-1582 г.) и Тойотоми Хидейоши (1536-1598 г.), икономическата мощ на големите манастири е прекъсната и те губят предишните си привилегии.
Периодът на шогуната Токугава през XVII- XIX в.
Въпреки че правителството на шогуната Токугава (1603-1868 г.) дава предпочитание на моралните и етични учения на неоконфуцианството, отношението към будизма като цяло е доста благоприятно. Той е използван като удобен инструмент за изкореняване на християнството. Същото е разпространявано в Япония от португалски йезуити. Будизмът помага на властите да упражняват тайно наблюдение над населението.
Всяко семейство е разпределено в определен храм (независимо от личната симпатия към дадена школа), в който трябва да се регистрира. В същото време в дълбините на будистките школи има активни процеси на разбиране на философските концепции и последващата им трансформация, като се вземат предвид новите условия.
Основни проповедници като Такуан Сохо (1573-1645 г.), Банкей Йотаку (1622-1693 г. ), Хакуин Екаку (1683-1768 г.), Судзуки Шосан (1579-1655 г.), Джиун-джа (1718-1804 г.), започват да пренебрегват китайския език и да използват японски език за проповеди и в своите писания. В същото време се засилват тенденциите към синкретизъм, което се проявява не само в желанието да се заемат определени позиции от други будистки школи, но и във все по-честото обръщане към /нео/конфуцианството и шинтоизма.
Религиите в периода Мейджи
След свалянето на шогуната през 1868 г. и началото на реставрацията Мейджи, шинтоизмът е обявен за държавна идеология, отразявайки нарастването на националистическите настроения. Много будистки храмове са затворени, други са разрушени или изгорени. Будистки монаси са пребивани с камъни.
Но това не означава окончателнаа загуба на позицията на будизма. През този период държавата рационализира системата на култовете и определя статута на щколите, който статут до голяма степен е запазен и до днес. Будизмът е официално отделен от шинтоизма, храмовете в светилищата са разрушени, а общите храмовеса превърнати в шинтоистки.
Сегашното състояние на будизма
В Япония 83.9% от населението заявяват за себе си като привърженици на „шинто:“, 71.4% са адепти на будизма, 2% са християни и други - 7.8%. Броят надхвърля 100%, тъй като значителна част от японците са привърженици както на „шинто:“, така и на будизма. Отношението на японците към религията се проявява главно на външно ниво, предимно като част от традицията.
Будистките организации в съвременна Япония са разделени на две големи групи: традиционни школи на будизма и необудистки движения. Първата група включва школи на будистката доктрина, които се развиват в продължение на дълъг период от време, от времето на проникването на будизма в Япония през 6 век до късното Средновековие.
Всички организации на традиционните школи на будизма са членове на Общояпонската будистка асоциация, която обединява около 60 различни групи. Най-влиятелните от тях:
• Со:то:-шю: е най-голямата сред организациите на дзен школата (14,7 хиляди храма, над 17 хиляди свещеници),
• Джо:до-шиншю: Хоган-джи-ха е най-голямата сред амидаистките групи с център в храма Хоган-джи в Киото (10,4 хиляди храма, 27 хиляди свещеници),
• Две други амидаистки организации – Шин-шю:, Отани-ха (8,7 хиляди храма, 15,7 хиляди свещеници),
• Джо:до-шю: (над 7 хиляди храма, 9,5 хиляди свещеници),
• Ничирен-шю: (4,6 хиляди храма, около 8 хиляди свещеници),
• Коя-сан Шингон-шю:- най-голямата сред организациите на школата Shingon с център на планината Коя-сан (3,5 хиляди храма, 6,3 хиляди свещеници),
• Дзен група Риндзай-шю: Мьошин-джи-ха (3,4 хиляди храма, 3,5 хиляди свещеници).
• Тендай-шю:(3,2 хиляди храма, 4,5 хиляди свещеници).
• Шингон-шю: Тисан-ха (2,8 хиляди храма, над 4 хиляди свещеници).
По-рано, особено през 17-18 век, хората насилствено, независимо от принадлежността им към определена школа на будизма, са били прикрепени към будистките храмове по местоживеене. Следователно се е развила ситуация, при която храмовете съсредоточават дейността си не толкова върху проповядването на догмата в тълкуването на съответната школа, а върху ритуалите и на първо място върху погребалния култ. Извършването на ритуали е основният източник на доходи за по-голямата част от храмовете. Много пари се извличат и от продажбата на различни сувенири, гадания, календари. За редица храмове с древна история туризмът се е превърнал в основен източник на доходи.
Духовенството на традиционните школи на будизма проявява слаб интерес към социалния и политически живот. По-голямата част от будистките свещеници се придържат към консервативни възгледи, проявяват враждебност към социалните трансформации.
Необудизмът в съвременна Япония
През XXI век антивоенните действия на будисткото духовенство се засилиха. От гледна точка на идеологическото въздействие върху населението, необудистките движения заемат водещо място сред многобройните течения в будизма в съвременна Япония. Тяхната характерна черта е акцентът върху една или повече черти на будистката доктрина.
Въпреки че всяка от тях претендира, че е ортодоксална интерпретация на будистките догми, в действителност техните доктрини често са еклектична смесица от будистки идеи със заемки от други религиозни традиции - шинтоизъм, конфуцианство и още повече от народни вярвания.
В този смисъл необудистките движения не се различават значително от другите нови религии в Япония. Многобройните необудистки течения и групи, възникват по различно време, като се започне от първата половина на 19 век. За разлика от шинтоизма и традиционните школи на будизма те получават най-широко разпространение след Втората световна война.
За необудистките движения, както и за новите религии като цяло, е характерен подчертан подход към вярата като средство за придобиване на земни блага, което служи като основа на религиозната практика: активно прозелитизиране с участието на всички привърженици; авторитарна система (култ към харизматичен основател или лидер); акцент върху работата с младежи; по-активно участие в социалния и политически живот в сравнение с традиционните школи на будизма.
Повечето от техните привърженици са представители на дребната и средна буржоазия, работници от малки и средни предприятия. В култа към необудистките движения може да се проследи по-изразена монотеистична тенденция в сравнение с традиционните школи на будизма.
Най-голямата група от нео-будистки движения са движения, чиито догми са свързани с кредото Ничирен:
• Сока Гаккай /楚歌学会/,
• Рисшо косей-кай /立正佼成会/
• Рей ю:-кай/霊友会/
• Други.
Движенията Ничирен са най-мощното течение на новите религии като цяло, те играят най-активната роля в религиозния живот на Япония.
Сравнително малка част от необудистките движения се връщат към традиционните школи на будизма, като Тендай, Шингон, Джо:до. Най-голямото от тях е «Шиньо ен»(新豫園).
Течения на японския будизъм съществуват и в други страни, в частност в Китай(Хонконг, Тайван). Такива са следните:
Японския будизъм/Шин будизъм/ - От 1890 г. до края на Втората китайско-японска война през 1945 г. в Китай навлиза японската школа „Джьо:до Шиншю:“ (кит. ез.淨土真宗; Рīnyīn: jìngtǔ ZhēnzōNg, т.е. „Истинската традиция на чистата земя“), или „Шин будизъм“ („Истински будизъм“), която представлява японската разновидност на „Будизма на чистата земя“. Тя извършва мисионерска дейност навсякъде в „Поднебесната“, включително Манджурия и остров Тайван. С безусловната капитулация на Япония в края на войната, мисиите на „Джьо:до шиншю:“ са затворени.
Но от 90-те години на ХХ век има възраждане на „Шин будизма“ сред китайците. Пример затова е базираната в Хонг Конг фондация (кит.ез. 香港法雷念佛会, Рīnyīn: Fǎléi Niànfóhuì) през 2000 г. Тя е последвана от Фуджоу (福州法雷念佛会, Рīnyīn: Fǎléi Niànfóhuì:), основана през 2006 г. и провинция Шанси (кит.ез. 陕西法雷念佛会, Рīnyīn: Shaanxi Fǎléi Niànfóhuì), основана през 2010 г. Има будистки групи Шин (Xing) в Хънан, във Вътрешна Монголия, Юнан и други провинции. Разпространението на „Будизма Шин“ в Китай е изправено пред известна критика на културни, исторически и доктринални основания.
Културната критика посочва факта, че духовниците на „Шин будизма“ могат да се женят и да ядат месо. Съвременните китайски будистки групи Шин обаче са склонни да следват нормите за безбрачие и вегетарианство на Китайския будизъм. Историческата критика е свързана с връзките на „Джьо:до Шиншю:“ с японския милитаризъм и колониализъм преди 1945 г. Доктринално критиката е основана на приписването на "нефилимство", т.е. отсъствие на привързаност към традиционната китайска етика.
Ничирен будизъм - Ничирен будизмът е японска школа в будистката религия, основана в Япония през XIII век. Тя се разпространява в Китай през XXI век от будистката организация Сока Гаккай (яп.ез. 創価学会, кит. ез. 创价る会, Рīnyīn: Zhuangjiaa xuehui).
Вместо заключение
Днес будизмът в лицето на различни будистки школи, необудистки движения, течения и групи присъства в японското общество, както като религиозно учение, но и като мощна социо-културна традиция. Последната е един от факторите, формиращи ценностната система на японците. Будизмът също така ясно напомня, че Страната на изгряващото слънце е част от Азия. В същото време махаянистката принадлежност на японските будистки школи на будистката културна традиция указват, че Япония е част от Източноазиатската Китаецентрична цивилизация.
За момента в Токио в частност и в Япония като цяло е формиран най-големият в света център за изучаване на будизма, привличащ учени от различни страни. След Втората световна война мисионерската дейност на японските проповедници в чужбина, предимно в САЩ и Западна Европа, се активизира значително, разпространявайки будисткото учение далеч зад пределите на Източна, Югоизточна и Южна Азия.
