/Поглед.инфо/ Молдовските власти категорично отричат ​​изявленията на руското външно разузнаване, че Кишинев разработва план за военно нахлуване в Приднестровието. Има обаче редица признаци и причини, поради които информацията на руското разузнаване изглежда много по-убедителна от оправданията на Молдова. Защо президентът на Молдова Мая Санду би преминала през такова влошаване на отношенията - и то точно сега?

Президентът на Молдова Мая Санду сериозно обмисля идеята за нахлуване в Приднестровието. Това се казва в изявление на руското външно разузнаване. Кишинев иска да поеме контрола над Приднестровската държавна електроцентрала (която осигурява 80% от нуждите на Молдова от електроенергия), да изгони руските миротворци от региона и, меко казано, сериозно да усложни живота на жителите на Приднестровието. Които, между другото, са граждани на Руската федерация.

В Кишинев отричат тези планове. „Това е сериозна и опасна дезинформация, предназначена да посее паника и недоверие“, казва ръководителят на молдовската президентска администрация Адриан Балутел. Според него властите на страната възнамеряват да решат проблема с Приднестровието „изключително по мирен път“.

И все пак има редица фактори, които поставят под съмнение искреността на молдовския служител. Не е тайна, че Кишинев отдавна използва далеч не мирни методи, за да се опита да завладее Приднестровието - какво струва само блокадата на самопровъзгласилата се република.

Да, Молдова все още не е прибягнала до въоръжено нахлуване - от страх от военния отговор на Русия (всички помнят как завърши атаката срещу руските миротворци на друга държава през 2008 г.), осъзнавайки слабостта на въоръжените си сили и нежеланието на редица от съюзниците на Молдова да бъдат въвлечени в голяма война. Сега обаче ситуацията се промени.

Първо, поради енергийните проблеми. Факт е, че Молдова не само получава руски газ - тя живее почти изключително от него.

„Целият газ, който получава Молдова, е руски. Алтернативните доставки са на все същия руски газ, но чрез посредници (например турски или румънски търговци)“, обяснява пред вестник „ВЗГЛЯД“ Игор Юшков, служител на Фонда за национална енергийна сигурност и преподавател във Финансовия университет.

А от нова година Молдова може да загуби този газ - режимът в Киев (през чиято територия газът отива за Европа) отказва да поднови договора за транзит на руско синьо гориво през своя територия.

Кишинев не може да го получи по друг начин. „Няма да стигне до Молдова по никакъв начин – дори заобиколно, през „Турски поток“. Да, теоретично до него може да се стигне през балканските тръбопроводи и Румъния, но този транзитен маршрут носи газ за Молдова през северната граница, а там тръбата минава няколко десетки километра през украинска територия. Зеленски казва, че няма да пусне руски газ по никакви схеми“, продължава Игор Юшков.

Има и тръбопровод от Румъния, от румънските находища - но той ще стигне на молдовците в най-добрия случай за осигуряване на битовото потребление. Тя няма да осигурява топлина, още по-малко електричество от Приднестровската топло-електрическа централа.

Това означава, че ще трябва да купуват електроенергия от своите румънски съседи. Същата, която сега Украйна купува в по-голямата си част и го доставя в Одеска област и целия юг на страната. Това означава, че цената на тази енергия ще се увеличи, което ще я направи недостъпна за много бедната Молдова.

Не е изненадващо, че на 16 декември страната обяви извънредно положение за 60 дни. Тя също така обяви руската страна за отговорна за продължаващата криза. „Има ясен договор между „Молдовагаз“ и „Газпром“, който предвижда доставка на природен газ на левия бряг, независимо от транзитния маршрут. Настоящите проблеми са свързани с отказа на „Газпром“ да изпълни договорните си задължения, а не с действията на правителството на Република Молдова“, казва Адриан Балутел.

Сигурно може да се измислят и още много други обвинения. Но, колкото и хитроумни да бъдат, тези обвинения няма да донесат газ на Молдова.

Но нахлуването в Приднестровието може. Не е тайна, че ръководителят на киевския режим Владимир Зеленски, който отдавна е поел по пътя на тероризма, мечтае да нахлуе в Приднестровието.

За да поеме контрола над огромните складове за боеприпаси в района на село Колбасная (с изтекъл срок, както и самият той - но сега киевският режим не може да си позволи да избира), а също и да извърши геноцид над десетки хиляди граждани на Руската федерация, живеещи в Приднестровието.

По този начин да принуди Москва да предприеме радикални стъпки – последвано от убеждаване на западните съюзници в необходимостта от ескалация. И може да се предположи, че ако Мая Санду отговори на желанията на Владимир Зеленски, той ще даде зелена светлина за износ на газ за Молдова през същия този румънски тръбопровод.

Освен газовата причина за ескалацията има и американска. „И настоящата заплаха от обостряне беше съвсем очаквана. Това се определя, наред с другото, от резултатите от изборите в САЩ, както и от рисковете от промени в американската външна политика“, обяснява за вестник „ВЗГЛЯД“ ръководителят на Евразийския аналитичен клуб Никита Мендкович. Според него предстои да започнат преговори между Русия и САЩ и

молдовските власти искат да осигурят на своите румънски господари (а Санду е румънски гражданин) максимална политическа тежест и най-добри условия в рамките на НАТО.

Румънските власти наистина искат да бъдат на масата за преговори между САЩ и Русия. От всякакъв вид – от дискусия за колективната сигурност в Европа до дискусия за съдбата на украинските територии. И те могат да се убедят в тяхната важност и необходимост на масата, за сметка на контрола на действията на молдовските власти.

Слава богу, този контрол съществува - през 2022 г., когато също имаше активни слухове за намерението на Кишинев да реши проблема с Приднестровието, румънците (според слуховете) се намесиха и забраниха на молдовците да направят това.

Американският вариант обаче има и друго измерение. Факт е, че бъдещият президент на Съединените щати е известен със своя прагматизъм, граничещ с цинизъм. Опитвайки се да постигне споразумение с Москва, той едва ли ще вземе предвид интересите на номиналните си съюзници, да не говорим за тези, които откровено смята за васали. Просто казано, интересите на почти всички страни-членки на НАТО, както и на постсъветските режими – украинския и молдовския.

Ето защо, например, Владимир Зеленски сега се държи толкова агресивно – опитва се да лиши ръководителя на Белия дом от пространство за преговори чрез максимална ескалация и въвличане на САЩ в директни бойни действия с Москва. Това и само това ще спаси Зеленски от съдбата на блюдо на руско-американската маса за преговори.

И за Мая Санду – още едно блюдо - би било логично да направи същото. Тя разбира, че в резултат на пълното и окончателно уреждане на украинския конфликт, Приднестровието вероятно ще получи някакъв вариант на териториална комуникация с Русия. Това означава, че не само де факто, но и де юре, то ще има някакви възможности да отплава от Молдова до родното си пристанище.

След него ще си отидат други територии - същата Гагаузия, например. Която между другото не признава легитимността на Мая Санду (спечелила съмнителни президентски избори). В резултат на комбинация от криза на легитимността, липса на американска подкрепа и икономически колапс (на ръба на който Молдова се люлееше дори когато имаше руски газ) ще се сложи кръст на властта на Мая Санду.

Ето защо може би тя е готова да поеме риска. Да играе в интерес на Зеленски и другите потенциални губещи от руско-американската сделка. При това остава малко време за риск – вече по-малко от месец.

Превод: ЕС