/Поглед.инфо/ След като Петро Порошенко подписа закона за „реинтеграцията на Донбас“, в украинския политикум се намериха хора, готови ей сега да се отправят на бой. Един от тези хора стана ръководителят на Генералния щаб на ВСУ Виктор Муженко, който заяви, че Украйна се готви да отрази“ пълномащабната агресия“ от страна на Русия.
„Ние трябва да бъдем готови и в този момент, и утре, и след седмица, и след година, и след три години, и до онзи момент, в който тази заплаха не изчезне по отношение на Украйна. Аз имам предвид заплахата от военна агресия по отношение на Украйна“.
Такива дреболии като мотив, Муженко ни най-малко не го интересуват. Та нали Русия, ако тя в действителност искаше това, можеше сто пъти да започне „завоюването на Украйна“, за което в Киев говорят през последните четири години. Защото, а какво в смисъла?
Най-интересното е, че колкото и да твърдят в Украйна за война с Русия, никой не бърза да обяви военно положение. Александър Турчинов се позовава на липсата на въоръжение, в частност ядрено, без което Украйна не може да влезе във война.
„Ние нямаме никакви средства за противодействие срещу ядрена държава в случай на използване от тяхна страна на целия арсенал на своето оръжие, и именно затова обявяването на война както през февруари-март 2014 година, така и, за съжаление, сега, когато имаме боеспособна армия, имаме военно промишлен комплекс, имаме оръжие, достатъчно за защита на страната, е невъзможно“.
След такива думи по неволя ще се замислиш, че Будапещенският меморандум, в следствие на подписването на който Украйна се лиши от ядрения си арсенал, възможно ни избави от най-опасната „маймуна с граната“, която може да си представим. Докато на власт се намира така наречената „партия на войната“, световните държави, в частност САЩ, трябва да проявят особена предпазливост във въпросите за предоставяне на въоръжение на Украйна.
Впрочем, има още една причина, поради която Украйна не бърза да обявява война на Москва. Аз бих казал даже, че именно тя е основна, а не тези уговорки за недостатъчност на въоръжението: просто не може да търгуваш с онези, с които воюваш. Аз, например трудно си представям Съветският съюз да купува газ и каменни въглища от Хитлер. А Украйна сега прави нещо подобно.
Киевските политици постоянно твърдят, че Русия и Украйна се намират в състояние на война, но това не им пречи да купуват от „агресора“ минерални горива, нефт и разбира се, каменни въглища. За миналата година за нуждите на енергетиката Украйна закупи 4,5 млн. тона руски въглища. Предполагам, че след официалното обявяване на война ще бъде още по-трудно, отколкото сега да се обясни този факт.
И въпреки всичко, ако не се получава да повоюват с Русия, въпреки цялото изхвърляне, то с Донбас това е напълно възможно. Въпреки че украинската страна и преди не спазваше особено режима на примирие, то след подписването на закона за „реинтеграция на Донбас“ може да се постави сериозен кръст на минските договорености. Още от сега експертите говорят за това, че към края на пролетта може да се очаква настъпление на ВСУ на територията на ЛДНР.
Превод: Магдалена Желязкова