/Поглед.инфо/ Лвовският областен съвет взе решение за мораториум върху „публичното използване на руско езична културна продукция” на територията на региона. Тоест в Лвовщината сега официално не може да се пее на руски език или да се четат руски стихове на глас. Инициативата предизвика почуда дори и у националистите. Но тук няма нищо за чудене и ето защо.

За новата езикова забрана съобщават украинските медии, докато няма подобна информация на сайта на Лвовския областен съвет. Тоест или се стесняват, или разбират, че мораториумът е чисто декоративен: съвършено е неразбираемо как ще се съблюдава и какви санкции могат да се използват срещу нарушителите.

И а какво е това „публично използване на рускоезична културна продукция”? На първо място на ум идват песните – именно заради тях в Украйна си късат косите: „Руското радио” отдавна не дава покой на националистите. Припомняме си как през 2004 г. украинските писатели призоваваха да не се гласува за Виктор Янукович, защото последният обещава да „предостави на езика на попсата абсурдния статут на втори държавен”.

Янукович стана президент през 2010 г. и разбира се, излъга – руският език така и не стана държавен. А отношението на украинскоезичната интелигенция към руския език, който е роден за мнозина техни съотечественици, ако се е променило, то към по-лошо.

Но мерзкото бюрократично словосъчетание „културна продукция” подразбира не само песните. Това са още и филмите, срещу които украинските власти също водят дълга и неравна борба. В резултат много граждани на Украйна престанаха да ходят на кино и предпочитат да теглят пиратски копия на руски език.

Литературата е също „културна продукция” и символичното е, че решението на Лвовския областен съвет е прието в навечерието на 25-тия форум на книгоиздателите в този град. Наистина, форумът тази година си смени името с англоезично – Book Forum Lviv, ама това не ви е руски, може да потърпите.

До 2014 г. руските издателства бяха, може би не най-търсените, но едни от най-ярките гости на мероприятието. Но след това, което в Украйна наричат „агресия”, в Лвов престанаха да канят руските колеги. Президентът на форума Александра Ковал пиша следното преди четири години:

„Ситуацията, при която украинците харчат за руски книги повече от 200 млн. евро годишно, а за украински – едва четвърт от тази сума, е съвършено недопустима и трябва да се промени и към това трябва да се пристъпи съзнателно и отговорно”.

Тази година президентът на Украйна Петро Порошенко, откривайки форума, се отчете: „Ако по-рано, в това число и в Лвов, ние говорихме, че най-важното, което заплашва украинското книгоиздаване е, че украинците купуват руска книга. Днес това вече го няма. Ние преминахме този Рубикон. Ние днес в своята държава ще четем своите книги на свой език!”.

Конкретни цифри, впрочем, той не назова. Затова, произнасяйки всички познати мантри за „хибридната война” и намерението на Кремъл да унищожи „европейското единство”, заяви: „Социологическите проучвания потвърждават, че ние обичаме своя украински език, ние искаме да го слушаме и ние искаме да го говорим! Това стана тласък, така стана модерно!”.

Налага се да се усъмним в тези думи. На първо място доверието към украинските „социологически проучвания” е малко – като правило резултатът зависи от поръчителя. А международните изследвания доказват обратното – повечето граждани на Украйна предпочитат руския език.

На второ място, ако нещо наистина е „модерно”, то немодерното не трябва да се забранява – то ще си умре самичко. Украинският език, както се прокарваше, така и продължава да се прокарва с предимно силови методи, към които, без съмнение се отнася и новото постановление на Лвовския областен съвет”.

„Но да се върнем към „културната продукция”. Песните, филмите и книгите са ясни. Да се говори на руски по улиците на Лвов засега е възможно. Но, ако се следва докрай приетото решение на областния съвет, вече не може публично да се прочете стихотворение. Всеки цитат от книга или филм може да се изтълкува като нарушение на „мораториума”.

Украинските юристи и политици засега оценяват скептично поредната лвовска инициатива.

Прокуратурата е задължена да обжалва подобно решение в административния съд и най-вероятно съдът ще отмени това незаконно постановление. Въпросното решение нарушава правата на човека. Най-вероятно решението по дадения проект няма да работи, това е поредният необмислен пиар преди изборите”, заяви пред опозиционното издание „Вести” юристът Ростислав Кравец.

На свой ред Тарас Черновол, син на основателя на главното украинско националистическо движение от бившия Съветски съюз „Народниый Рух” Вячеслав Черновол – напомни, че вече е имало прецедент, когато в Лвовска област с решение на Лвовския областен съвет са били забранявани едни или други медии, радиостанции, телевизионни канали, въвеждал се е режим върху продажбата на книги на руски език и много други инициативи. „ С какво завършваха? С пълен крах и провал”, подчерта той.

Разбира се, няма съмнения, че решението на Лвовския областен съвет няма да работят и едва ли ще арестуват за декламирането на руски поети в града (ако, разбира се не е стихотворението на Йосиф Бродски „За независимостта на Украйна”.) Но както вярно отбеляза президентът Порошенко, украинците „са преминали този Рубикон”. От забраната да се пеят руски песни, да се гледат руски филми, да се четат руски книги и да се декламират руски стихове има само една крачка от забраната да се говори на руски език по принцип.

Ако Украйна наистина бе такава украинскоезично, както е във фантазиите на Порошенко, то жълто-синьото знаме им е в ръцете. Ако допуснем, се въведат забрана за „публичното използване на рускоезичната културна продукция” в Буркина Фасо или Кабо Верде, то едва ли някой ще се огорчи силно, освен няколкото десетки випускници на руски университети.

Но Украйна не е Африка, макар и да догонва този континент по равнище на сигурността и икономическото развитие. В Одеса например на украински език говорят едва 3% от населението, а 87% предпочитат да общуват на своя роден руски.

Руският език в Украйна не е просто език на съседна страна, колкото и украинците да се отнасят към нея като с такава. Това е езикът на значителна част от гражданите на самата Украйна. И нещата вървят към това тези граждани да дочакат още приживе забраната да говорят на родния си език.

Официално това не е геноцид, ако се ориентираме по Конвенцията на ООН. Но всъщност е именно.

Превод: Поглед.инфо