/Поглед.инфо/ За разлика от безконтактната Студена война от времената на световното противостоене на двете свръхдържави, настоящата война предполага преки бойни сблъсъци между страните. При това сами по себе си дадените инциденти са сами по себе си разновидност на тайната война.

Това стана ясно на 7 февруари 2018 г. след масирания удар на ВВС на САЩ по отряд войници от руска частна военна компания (ЧВК). Ако в периода на стратегическия паритет тайната война се водеше на равнище разузнавания, то сега в нея са въвлечени артилерия и авиация. По-рано секретно убиваха тайни агенти, при това единици. Сега на смъртоносно атаки се подлагат цели подразделения и цялото това събитие с пламъци влиза в световния интернет.

Настоящата война между САЩ и Русия е война с двойно дъно. При това на по-ниското равнище гърмят взривове и обилно се лее кръв. На повърхността изплуват кървави балончета. Чува се шумен тропот. Все по-сложно е да се преструват, че „нищичко не се случва“.

На повърхността се водят информационна, дипломатическа, финансова, психологическа, идейно-историческа и прочее войни. Под похлупака кипят боеве с растящ брой на жертвите. При това жертви и от двете страни. Тези, които наивно смятат, че само Русия ще понася загуби се заблуждава дълбоко. Ситуацията е такава, че ще загиват не само руснаци, а и американци. Споменатият бой близо до Хишам е един от кървавите епизоди да дълъг и опасен процес.

В какво се състои смъртоносната логика на тази „контрастна война“, водеща се на две равнища? В това, нервите на едната от страните ще откажат. Че крещящите факти на тайната гореща война ще станат очевидни за цялото общество и ще започнат да определят ситуацията на горно равнище. И тогава повече няма да има „задокеански партньори“, ще има „стратегически противници“ или просто врагове.

Противостоенето в областта на информацията и икономиката са суха трева, която лесно може да се подпали. А бушуващите пламъци под железния похлупак всеки момент ще изскочат навън.

А сега малко случайна статистика, взета от официални източници. В Ирак загубите на армията на САЩ за периода между 2003 и 2012 г. е 5000 убити и 32 хил. ранени. В този период там загиват 1700 бойци от щатските ЧВК. Друга пълноценна статистика не съществува (другите данни са засекретени). В Афганистан за същите години – 2500 убити войници плюс 2000 военнослужещи от ЧКВ.

При това руските военни специалисти, съветници, летци, артилеристи не участват в процеса на ликвидиране на американските войници.

Афганистанските талибани, иракските баасиски не бяха подкрепяни от руска военна техника, система за връзка, стрелково оръжие, мини, снаряди и ПВО.

Тази орязана статистика за щатските загуби за годините окупация над Афганистан и Ирак можеше да бъде различна, нали?

Въпрос: какво би предприело правителството на САЩ, ако в резултат на руска помощ за афганистанските и иракските партизани загубите за американската армия и за цялата коалиция скочат десетократно?

Едва ли ранена Америка ще си събере партакешите и ще се оттегли от нашия континент. Със сигурност обаче в Америка ще започне истерия.

Горчивият урок от боевете край Хишам е следният: не може с ръчно оръжие и с две стари големокалибрени картечници да се води борба срещу хеликоптери, военни дронове и бомбардировачи.

Трябва да се въоръжаваме и да бъдем готови за всичко, при това не само на бойното поле. Войната е двуетажна и контрастна!

Превод: Поглед.инфо