/Поглед.инфо/ Отдавна е нееднократно беше показвано, че капитализма е система, която при своето развитие създава балони. И като следствие тези балони неизбежно водят до кризи. Помните ли класиката? Да, да, тя е още от миналия век.
Във века днешен, 21-вия, се опитват да поправят тези догми чрез различни машинации с ликвидността – надуването на балоните не дава да се издуха цялата икономика, създава се впечатление за безоблачно небе и вечно нарастване на виртуалните активи. Защо само виртуални? Защото ръста на реалните активи ще доведе до криза в реалния сектор и повтаряне на догмите на миналото. Изглежда, че на всички това е ясно и няма какво да се обсъжда. Но се появява въпроса, как да се направи така, че системата да се развива (да се увеличава производството, в това число и на гражданска продукция) при това да няма криза на недостатъчното потребление (свръхпроизводство) и да няма балони. В действителност това е важно за да може да се изградят други видове системи, несвързани с капитализма.
През миналия век догмите на Маркс и Енгелс, поставени в реалността на онзи момент от Ленин и неговите съратници показаха, че при социализма действително няма кризи на свръхпроизводство. Имаше само една и то постоянна криза – на недостатъчно потребление. Именно по такъв начин системата се избавяше от асиметрията – парите се сменяха периодично срещу сурогати, деноминираха ги и т.н., но не ги покриваха със стоки. Същността на действието е разбираема – съкращаването на потреблението води до липса на криза на свръхпроизводството.
Но истинският комунизъм не е комунизъм на бедните, това е комунизъм на БОГАТИТЕ. И богатите, в това число и с материални блага, а не само духовно. Действително, във века на автоматизацията и роботизацията не е проблем да се произведат достатъчно блага. Даже сега за това има и ресурси, и енергия, и технологии. Та ще бъде ли сегашния век “наситен с блага” или кризите и по-нататък ще пречат на нормалното потребление?
Хайде да видим днешните кризи. Например автомобилния отрасъл. Той сега е най-масов и показателно технологичен. Сега в него има конкуренция на технологиите. Всеки производител има свой завод със свои изобретения в областта на технологиите на автомобилостроенето и на самото производство. Това се обяснява, преди всичко с днешния стадий на конкуренция в производството – конкуренцията на технолигиите на крайната продукция и конкуренцията на средствата за производство. Те ще бъдат еднакво точни и съвършени у всички. Но фактически това ще доведе до момента, че не трябва да има “десет завода” на всеки производител. Ще настъпи ерата на мега-заводите. Ще бъдат необходими няколко такива във всеки отрасъл на цял икономически свързан регион (а това може да бъде и континент и нещо по размери). В такива мега-заводи ще се произвеждат автомобили от всички марки. Фактически конкуренцията ще остане само в потребителските свойства на крайните стоки, а не в сферата на производството.
Погледът към този процес на капитализма е суров. Фактически се извършва преразпределение на печалбата непосредствено от производството, в сферата на проектирането. Даже сега има компании-предтечи на такива проекти, например Apple Inc. И ролята на такива компании с нарастването на автоматизацията на производството ще се увеличава. Но, както виждаме, съотношенията на цена-качество при такава продукция са близки до всички останали балони, свойствени на капитализма. Нали фактически в гонитбата за печалба се вземат най-сложните инженерни решения, понякога даже неизпробвани. Такова “избързване” се определя именно от конкуренцията на технологиите на производството в това число. И даже при прехода към нови роботизирани монтажни мега-заводи, тази конкуренция ще остане. Защото заводите също ще се конкурират помежду си, което ще предизивика “разпръскване на ресурсите” за разработване на нови технологии.
(рус.ез.)
И именно здесь и находится та тонкая грань между хорошей и плохой конкуренцией. Если бы оба мега-завода в каждой отрасли, в конечном счете, контролировались бы государством, то постановка технологически не продуманных решений «на поток» была бы невозможна. Государству просто невыгодно производить некачественную продукцию. С другой стороны, государству выгоден НТП, и применение новых технологий шло бы медленней, чем при конкуренции между производящими заводами, но однозначно давало бы более стойкий результат.
Таким образом, при переходе на новый принцип роботизированного производства, в котором само производство «от заказа до заказчика» занимает «несколько часов», при нео-капиталистическом методе работы будут сохраняться эффекты «пузырей» вызванных, в том числе, и конкуренцией производителей. При коммунистической – таких пузырей не будет, в связи с государственным контролем за самими мега-заводами во всех отраслях, ибо она становятся базовой инфраструктурой и достоянием всего народа.
Однако, только конкуренция есть основа самого НТП. И что бы избежать застоя в производстве и отставания от нео-капиталистической модели (корпоративного фашизма), в коммунистической должна быть внедрена правильная и мощная система конкуренции более высоких порядков – конкуренции ученых (конкуренция идей). И роль этой конкуренции должна быть и в принуждении производства к внедрению новых технологий. Грубо говоря, если государство вложилось в разработку множества технических решений, то лучшие из них обязательно должны быть внедрены и быстро – что бы окупить новые научные разработки.
В чем же плюсы коммунистической конкуренции от капиталистической? Прежде всего, «конкуренция умов» очень далека от «животной конкуренции» капитализма. Это не конкуренция за выживаемость, это конкуренция за признание достижений умственной деятельности. Такая конкуренция более гуманна и созидательна. На длинных исторических этапах она может дать удивительные результаты, в том числе по ускорению самого НТП, причем без озлобления человека и постепенного избавления его от выживальческих инстинктов прошлого.
При этом, обратите внимание, как и раньше точно просматривается модель взаимодействия с капиталистами на переходном этапе (если он будет мягким). Капитал может быть применен в науке (базовое производство – технологии производства), в разработке моделей (конечная продукция). Ведь, как я писал ранее, коммунизм придет тогда, когда продукция завтра будет дешевле, чем сейчас – рынок на грани тотального затоваривания. И прийти к нему можно и в симбиозе с нынешними капиталистами, так и без них….
Таким образом, новые принципы производства не решат проблему капитализма, а лишь усугубят их, сделают систему еще более затратной и менее качественной. Только переход на коммунистические принципы и в том числе на коммунистические принципы конкурирования могут дать человечеству новый горизонт для развития.