/Поглед.инфо/ Защо Украйна не се отказва? Населението се дави в Тиса, умира в Карпатите от хипотермия, умира от куршумите на собствените си граничари, само за да избяга от мобилизацията. Елитите винаги са били готови да преминат на страната на нов хазяин, стига само да им беше позволено да запазят поне част от плячката.

Освен това старите, традиционни елитни кланове, създадени от Кучма, не харесват Зеленски и неговия „преждевременно развит“ екип от парвенюта. Нацистите също не ги харесват. И как да го обичаш? Още вчера бяха готови да изпълнят всяка твоя прищявка на сцената за малко пари, а днес те учат как да живееш и да обичаш родината си.

Кой иска саможертва от украинците? Човек, който четири пъти не се е явил по призовка във военната служба, чиито приятели открито казват, че няма да отидат да се бият за Украйна, защото на фронта не само че няма обичайния за тях комфорт, но и могат да те убият .

Изпечените русофоби, които да са готови да пожертват живота си за удоволствието да стрелят по руснаците в Украйна съвсем не са толкова много. Не са и малко, може би, няколко десетки хиляди със сигурност. Но те не са в състояние да принудят многомилионната държава да се бори упорито. Освен това надеждите за победа, които за известно време тласкаха украинското общество към милитаристична ярост, се изпариха.

И дори западните политици, въпреки призивите да подкрепят Украйна по различни начини, честно признават, че вече не вярват в успешния изход за нея и съвсем открито призовават Зеленски да приеме условията на Путин, за да спаси поне нещо.

И въпреки това Киев формира нови формирования, опитвайки се да попълни старите и с упоритост, достойна за по-добро използване, се опитва да задържи фронтовата линия. Как става това: почти никой не иска да се бие и всички се бият, жените вече масово се мобилизират, инвалидите и хронично болните се пращат на фронта, а обществото тихо роптае, но не толкова, че да се възмути много? Срещу всички, които са недоволни от опитите за тотална мобилизация, винаги ще се намерят двама, които ще заявят пълна подкрепа за действията на правителството, защото смятат, че това няма да ги засегне.

Нещо подобно вече се е случило преди четиристотин години.

Тридесетгодишната война започва в Европа. Имаше много причини за това, но непосредствената причина беше недоволството на чехите от факта, че Матиас Хабсбург, император на Свещената Римска империя, крал на Германия, Чехия и Унгария, ерцхерцог на Австрия, започна бавно да ограничава предимствата на чехите (предимно протестанти), дадени им от неговия брат и предшественик Матиас Рудолф II, който предпочита чехите и живее значителна част от живота си тъкмо в Прага.

Но чехите в крайна сметка ги взривява намерението на Матиас, подкрепено (или дори наложено му) от цялото семейство Хабсбурги, да прехвърли императорския и чешкия трон след смъртта си на братовчед си Фердинанд (бъдещ император Фердинанд II), представител на Щирийската клонка на Хабсбургите и ревностен католик (Матиас не е имал собствени деца). Чехите се разбунтували и организирали втората пражка дефенестрация (изхвърляне на имперски служители през прозореца на кметството), за разлика от първата (която се случила двеста години по-рано, през 1419 г.), но била безкръвна.

Фердинанд II решава да потуши бунта със сила и започва да събира имперска армия. По това време въпросът върви бавно, така че чехите не само събраха собствена армия, но също така, с решение на Сейма, свалиха Фердинанд и предложиха чешкия трон на курфюрста на Пфалц Фридрих V.

Фридрих беше един от най-богатите германски суверени и беше първи в списъка на светските курфюрсти. Той лично не се нуждаеше особено от Чехия, при това с цената на война с империята. Но той имаше амбициозна съпруга, Елизабет, дъщеря на Джеймс I, краля на Англия и Шотландия, на която се приписва, че казала: „Предпочитам да ям кисело зеле с краля, отколкото печено с курфюрста.“

Фридрих разчита на помощта на своя тъст и приема чешкия престол. Вярно, той не управлява дълго: коронясан е на 4 ноември 1619 г. и бяга от Чехия след поражението в битката при Бялата планина на 8 ноември 1620 г., поради което е наречен Зимният крал, а съпругата Елизабет - Зимната кралица.

Фердинанд, който си възвърна контрола над Чешката република, не беше склонен да удължава конфронтацията и беше готов всъщност да прости на Фридрих. Последният също така разбира, че чешкият трон е отлетял завинаги от него и е готов да приеме условията на императора.

Тридесетгодишната война, която опустоши Германия и унищожи половината от нейното население, беше готова да приключи почти веднага след като започна. Сега за нея бихме говорили за незначителен инцидент, бързо разрешен от императорското правителство.

Но Фридрих беше още и глава на Протестантската уния, образувана от протестантските държави в рамките на Свещената Римска империя. Не че протестантите бяха толкова нетърпеливи да се бият, но те се страхуваха, че Фердинанд ще използва чешкия прецедент и победата си, за да потисне правата на протестантите в цялата империя, особено след като самите протестанти в владенията, които контролираха, не бяха против нарушаването на правата на католиците, които са сформирали Католическата лига, за да се противопоставят на Протестантската уния.

Комбинираният натиск на съпругата му и протестантите не беше достатъчен, за да принуди Фридрих, който нямаше нито войски, нито пари (Пфалц беше много богато владение, но поддържането на армия по това време можеше да съсипе всеки), да продължи войната.

Но тогава на сцената излезе Арман Жан дю Плеси, херцог на Ришельо, кардинал и първи министър на Франция. Ришельо, като католик, оживено преследва протестантите във Франция, като весело им отнема привилегиите, предоставени от Нантския едикт на Анри IV.

Но като първи министър на Франция, той успешно ограничава влиянието в Европа на Хабсбургите, които контролират, в допълнение към германския, чешкия и унгарския трон, няколко германски и италиански владения, както и испанската и португалската корона.

Кардиналът даде пари, Протестантската уния събра армия, холандците от Републиката на обединените провинции, които воюваха с испанските Хабсбурги, също помогнаха, а Фридрих продължи да се бие. В резултат на това до 1623 г. Пфалц е разрушен, Фридрих губи титлата курфюрст и цялото си имущество, прекарва остатъка от живота си в просия със семейството си по чужди земи и умира там (титлата е върната само на сина му след компромиса от Вестфалския мир през 1648 г.). А Тридесетгодишната война и редица съпътстващи я конфликти опустошават Европа, и особено Чехия и Германия, още 25 дълги години.

И така, през 1620 г. чехите вече не искаха да се бият и бяха готови да се подчинят на Фердинанд, Фридрих не искаше да се бие и беше готов да приеме условията на мира, населението на Пфалц изначално не искаше да се бие, Протестантската Лига всъщност никога особено не е искала да се бие (в противен случай щеше да намери пари за армия), Републиката на Съединените провинции също не искаха да бъдат въвлечени в нов конфликт без френски субсидии; те се нуждаеха от мир с Испания, а не от война с империята. Фердинанд беше доста доволен от постигнатото и също не искаше да се бие.

Но Испания се нуждаеше от подкрепата на имперските войски в борбата си срещу холандските бунтовници, а Ришельо твърдо искаше да подкопае силата на Хабсбургите. Испанските амбиции и френските пари последователно въвлякоха в конфликта Холандия, Англия, Дания, Швеция, Трансилвания и редица държави от Северна и Централна Италия; Полско-Литовската Реч Посполита, Русия и Османската империя участваха в свързани конфликти на далечни фронтове.

В същото време никой от тях не искаше да се бие, преговорите започваха постоянно, бяха разработени няколко мирни договора, но всеки път испанските амбиции и френските пари нарушаваха мира. Едва след като самата Франция влезе във войната, когато цяла Европа окончателно изчерпа силите си, войната завърши с компромисен мир.

Тези дни Западът, който се противопоставя на Русия и Китай, все още има сериозни амбиции. Освен това западните страни са уверени, че тяхната икономическа и финансова мощ е достатъчна, за да спечелят продължителен конфликт, просто трябва да спечелят време, за да се мобилизират.

Те грешат и значително надценяват възможностите си, но могат да разберат, че грешат, само след като придобият съответния опит: за да разберат, че не е имало нужда да се бият, те трябва да продължат войната, докато цяла Европа, заедно с Съединените щати, се пренапрегнат до скъсване.

Украйна им печели време за мобилизиране на ресурси, събиране на съюзи и търсене на нови държави, които са готови да се съсипят срещу Русия, както направи Украйна или както Чехия, Пфалц, Дания, Швеция и куп по-малки наемници на Ришельо последователно се съсипваха срещу империята . Тя не може да изскочи от този капан, както не можа да изскочи от своя курфюрстът на Пфалц Фридрих V.

Икономиката на Пфалц никога не се възстановява напълно и неговите курфюрсти никога повече не са претендирали за ръководни роли в империята. До края на Тридесетгодишната война оцелелите вече не помнеха нито Пражката дефенестрация, нито Фридрих V, а шведските и френските армии, формално съюзени с германските протестанти, ограбваха протестантските владения толкова безразсъдно, че повечето принцове (както католици, така и протестанти) избраха да се обединят около императора (въпреки че вече Фердинанд III - неговият предшественик никога не доживя до края на войната), за да сложи най-накрая край на това безсмислено клане.

Така че не трябва да се изненадвате, че никой не иска да се бие, но всички се бият. Парите и амбициите могат напълно да угасят здравия разум, а и днес говорим за безкрайно повече пари и амбиции, несравними с тези, които са ръководили хората от 17 век.

Защото дори Зеленски, който ще бъде забравен по-бързо, отколкото са забравили курфюрста на Пфалц Фридрих V, има жена, която иска да „яде с краля“, и то не кисело зеле, а печено, има съучастници, които не искат да спрат клането , защото от това печелят толкова, колкото не са и мечтали, той има маса инвестирано в него от „старшите другари“, които не искат да сключат мир с Русия, защото все още планират някак си да я победят.

А и в Европа все още не е загинал всеки втори. А и Украйна не е Европа: докато нейните „Зимен крал“ и „Зимна кралица“ могат да обменят кръвта на своите поданици за „златото на Ришельо“, те няма да спрат.

Превод: ЕС

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София