/Поглед.инфо/ Ако погледнем действията на Русия за последните три години от момента на специалната операция в Сирия, то можем да свалим шапка пред целеустремеността на обмислените им действия”, заяви в интервю пред „Взгляд” председателят на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика Фьодор Лукянов. Той поясни защо САЩ така настойчиво се опитват да повлияят на заключителния стадий на продължителния конфликт.

Ситуацията около сирийския Идлиб, където се образува разсадник на тероризма може да се задълбочи, ако бездействието продължи. Така прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков отговори в четвъртък на въпрос за връзката между обявените учения на нашите ВМФ и ВКС в Средиземно море и обстановката в Сирия. „Да кажем така, повишените предпазни мерки да напълно оправдани и обосновани”, отбеляза Песков.

По-рано в четвъртък представителят на МВнР Мария Захарова съобщи, че бунтовниците, които контролират Идлиб, готвят поредната провокация: инсцениране на атаки на сирийските правителствени войски с употребата на химическо оръжие. „Тук пристигнаха, познайте кой – така наричаните „Бели каски”, ТАСС цитира Захарова. По-рано се появи цяла серия от съобщения, че САЩ могат да нанесат безпрецедентен по сила ракетен удар по Сирия в отговор на инсценирана химическа атака, отговорността за която западната коалиция ще стовари на „режима на Асад”.

Наскоро външният министър на Русия Сергей Лавров констатира: Вашингтон „разпалва страстите” около сирийския Идлиб, въпреки, че Дамаск не може да има химическо оръжие, защото САЩ и Франция са го унищожили вече. Тази позиция бе представена до американските партньори и от посланика на Русия в САЩ Анатолий Антонов. Той заяви, че срещата с представители на Държавния департамент е била конструктивна. При това прессекретарят на Държавния департамент Хийтър Нойерт заяви, че САЩ „на много равнища” са изразили притесненията си на руската страна по повод провеждането на „всякакви възможни настъпателни операции в Идлиб”.

Защо именно ситуацията в Идлиб стана ключова в сирийската тематика на преговорите между Русия и САЩ? Как реагират на случващото се другите регионални играчи, най-вече Турция? Ще успее ли Русия да доведе до логичен край започнатата преди три години операция? Това пред „Взгляд” разказва председателят на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика Фьодор Лукянов.

„Взгляд”: Фьодор Александрович, защо САЩ реагират така рязко на плановете на Башар Асад да си върне Идлиб?

Фьодор Лукянов: Не става конкретна дума за Идлиб, а за това, че това е последният голям анклав, който не е под контрола на Дамаск. Тук са се стекли всички сили, които са излезли от другите територии, постоянно преминаващи под контрола на сирийската армия.

Решението на въпроса с Идлиб ще означава край на голямата военна фаза на сирийския конфликт. От това как ще бъде решен този въпрос зависи по-нататъшното разположение на силите в сирийския въпрос. На САЩ явно не им е до намеса в тази ситуация, но им е важно да покажат, че са в играта и остават водещ фактор в сирийския сблъсък. А понеже от своя страна Русия също демонстрира решимост и леко пъчи мускули, то се е наложила класическа ситуация на съперничество между две яки момчета, които трябва да покажат, че важните въпроси не се решават без тях.

За Тръмп е важен въпросът на престижа. Винаги е било така, че Америка трябва да бъде най-силната и всички трябва да разбират и да не забравят това. Затова и нанасяха тези удари през 2017 и 2018 г., след които не последва нищо. Ударът за него е самоцел – просто, за да се помни кой е най-якият тук.

„Взгляд”: Тоест става дума за политическия пиар на американците?

Ф.Л.: Не бих наричал този въпрос пиар. Това е абсолютно нормална част от международните отношения в течение на цялата история. Престижът и статутът са материални ценности в международната политика. Това не са просто разговори. От това зависи силата на въздействие. Няма нищо странно в това, което САЩ правят. За жалост, за сирийския процес това значи елемент на разруха, но нищо не може да се промени. Нападенията без последвали действия е напомняне за позициите.

„Взгляд”: А самата възможност Асад да си върне контрола над Идлиб, не притеснява ли САЩ?

Ф.Л.: Въпросът не е за контрола над Идлиб, а в това как се отнасят към факта, че Асад остана. Фактически всички се примириха с това. Независимо от това дали се харесва това на мнозината участници в кризата или не, но с помощта на Русия и Иран Асад, общо взето, спечели войната. А спечелил, то вече е безсмислено да се поставя като условие за решение на конфликта слизането на Асад от власт. С такава сериозна подкрепа отвън Асад дотолкова укрепи позициите си, че този въпрос е свален.

Американските лозунги, че Асад е кървав палач, продължават да звучат. Но фактически тема е свалена още при Обама. Тръмп изобщо не е говорил никога за това. Сирия не му е интересна. Интересна му е сигурността на Израел.

Тук Москва много ясно даде да се разбере, че е готова на конструктивен разговор. В идеалния случай Русия би искала да постигне неутралитета на САЩ. Тоест ние разбираме интересите на Израел, а Америка просто може да говори всички, което си поиска, но да не се меси.

„Взгляд”: Тоест всички тези разговори за инсценирането на химическата атака и ракетния удар са по-скоро политическа игра?

Ф.Л.: Не знам доколко тази игра може да се превърне в реална. За жалост, често се получава, че когато започваш да играеш сериозно, в някакъв момент трябва да потвърдиш игровите си заявления. Не бих изключил удар, още повече, че администрацията на Тръмп, вече два пъти демонстрира, че Щатите лесно могат да направят така. Но от друга страна, този елемент на психологическо противостоене: от наша страна – с тези превантивни предупреждения за готвещата се провокация, а от американска – с демонстрацията на решимост да се нанесе удар.

„Взгляд”:Какви са възможностите на американците, освен с ракетен удар, да повлияят на ситуацията около Идлиб?

Ф.Л. Навярно, може да има скрити форми на поддържане по линия на разузнаването и т.н. Но това все пак не е решаващ фактор. Именно ударът би усложнил положението на Русия от психологична гледна точка. Ако преглътнем това, ще се окаже, че ние трябва да признаем правото на американците да правят всичко, което си искат.

„Взгляд”: Какви контрамерки трябва да предприеме Русия в тази ситуация?

Ф. Л.: Предупреждението за подготвяната провокация е една от контрамерките. Но Русия, за разлика от САЩ има едно преимущество, което обикновено не ни е свойствено. Русия има ясно разбиране за това какво иска в този конфликт. Това ако не е стратегия на действията, то това е добре измислена тактика.

Ако погледнем на действията на Русия за последните три години, то може да се свали шапка пред целеустремените и премислени действия. Това не е само употреба на военна сила и работа с Дамаск, който сам по себе си е много тежък партньор, но и постоянния дипломатически съпровод, решението на маса тънки въпроси с Турция, Израел, Иран и арабските държави от Персийския залив. Това е образцово-показателен комплексен подход по решаването на тази най-сложна международна криза.

Идлиб е последният акт от тази фаза. След него също ще бъде сложно, но това ще бъде друг контекст. Затова Русия трябва да продължи това, което правеше. За тези години тя натрупа уникален опит как да се държи в Сирия. Такъв опит няма никой.

„Взгляд”: А какво е значението на Идлиб за Асад:

Ф.Л.: Асад трябва да покаже окончателно, че е поставил контрол над по-голямата част на Сирия. Това е наистина последният анклав, където са се струпали всички бунтовници. Ние помним зоните на противостоене, когато в един момент руската армия заедно със сирийците откри коридора за терористите, за да им помогне да си тръгнат. Това помогна да се избегнат кръвопролития. И те отиваха последователно в различни места Сега такова място остана единствено Идлиб, който кипи от различен род рейци.

И основният събеседник на Русия тук е Турция. В Идлиб има много групировки, които винаги са се намирали именно под турски патронаж. За Турция това е принципен въпрос. Реджеп Тайип Ердоган не може просто да постави кръст на тези, които е поддържал. Това политически-морално не е никак добре. Но къде да ги дене? В значителна степен това са въоръжени ислямисти, радикали. Не може да ги прибере на територията на Турция. Затова и тук основният разговор се води между Москва и Анкара, а също с Техеран. На 7 септември са насрочени преговори на високо равнище в този триъгълник.

„Взгляд”: Тоест една от ключовите роли е именно на Турция?

Ф.Л.: Това е очевидно. Най интересното е, че Русия дипломатически проявява тънкост и изостреност. Турция се намира в тежко положение във връзка със своята сирийска политика. Тази политика се провали напълно, когато през 2011 г. Ердоган изведнъж направи пълен обрат в своята лична дружба с Асад и премина на позиции, че този палач трябва да си отиде. Положението се обърна и сега Турция се старае да се измъкне от нея. И Русия я подтиква към това, внимателно ѝ помага, защото, ако не позволи на Турция да реши този въпрос, то ще ни бъде по-лошо.

„Взгляд”: Какви прогнози за развитието на ситуацията около Идлиб може да дадете?

Ф.Л.: Като минимум има заплаха за началото на широкомащабна военна операция на сирийските сили при поддръжката на руските ВКС. Освен това ще започне интензивна работа с Турция, за да се договори минимизирането на загубите и всички да си запазят гордостта. Това е работа на място с групировките, с което руските военни се занимават от началото на своето присъствие в Сирия.

Има шанс за договаряне за щадяща система без масирана военна операция. Има разбиране, че ако няма договорености, тогава Идлиб ще се превърне в зона на бойни действия. За Русия това също не е много добре, защото ще се надигне огромна вълна на възмущение срещу руската военщина. Това не е смъртоносно, но нищо хубаво няма да излезе от това. Бих предположил внимателно, че ще се открие някакво взаимноприемливо решение.