/Поглед.инфо/ Наистина, защо? Защо Тръмп започва да клати ситуацията в Близкия изток? На този въпрос има маса частни отговори. Някои ще ги приведа, а след това ще се опитам да дам своя системно-стратегически отговор.
И така, тактиката.
На първо място Тръмп има проблеми с петролния бизнес, в това число и с шистовия. Те от няколко години „затягат колана“, рязко губят капитализация (напомням, че преди пет години световния рейтинг на компаниите се оглавяваше от Exxon Mobil), много от тях, на първо място шистовите, седят в дълбоки загуби. Те искат подкрепа и влиянието им не може да се игнорира, особено предвид, че като цяло те подкрепят Тръмп.
На второ място Тръмп е задължен с много на еврейското лоби. То силно се уплаши от Клинтън, която едва ли не пряко говори, че Израел трябва да се ликвидира, да се изтрие от картата на света и извършваше много неща по този въпрос. Именно заради това идването на Тръмп на Власт не просто зарадва това лоби, но то се опита, използвайки своето влияние в защитата на Тръмп от потенциален импийчмънт, за да ликвидира всички постижения на предишната администрация, в това число и „иранската сделка“. Е, разбира се, Тръмп бе принуден да изпълни своето предизборно обещание пред това лоби и с преместването на американското посолство в Ерусалим. Което също не донесе тишина и мир в региона.
На трето място Тръмп е заплашен от поредния импийчмънт. Обвиняват го във връзки с някаква дама с „понижена социална отговорност“. И Тръмп трябва да издържи до ноември, защото ако тогава той победи на междинните избори, то враговете му ще отслабнат рязко. И започвайки война, в която той ще влезе в ролята на върховен главнокомандващ може да помогне за това. А ако загуби изборите, то дори и евреите няма да му помогнат. Освен това под „спечели“ имам предвид не само това републиканците да запазят мнозинство и в двете камари на Конгреса, но и вътре в Републиканската партия да се засилят позициите на тези, които подкрепят Тръмп.
Според мен вече казаното е достатъчно, за да вземем решение, че е крайно желателно да се разбута ситуацията в Близкия изток, „закривайки“ при това проектите от предишната администрация. Но това са само разсъжденията „за“, а има и не по-слаби аргументи „против“.
Преди всичко става дума за колосални рискове. Свързани с това, че Иран не е Сирия и неговата мощ, най-вероятно е съществено по-голяма, отколкото се смята. И освен това всяко засилване на конфронтацията рязко засилва агресивните ислямисти като „Ислямска държава“, които само чакат вниманието от тях да бъде отвлечено. Накрая, предвид това, че Иран и Израел все пак стигнаха до пряк сблъсък на Голанските възвишения, не е изключено войната между тях все пак да започне. А икономическият им потенциал е абсолютно несъвместим. Израел не може да оцелее без пряката подкрепа на САЩ. И опитът с победите над арабите няма да помогне много – персите не са араби, те се борят значително по-силно. На САЩ само още един Афганистан им стига!
Предвид, че ситуацията е наистина много напрегната и далеч не всички рискове могат да бъдат изчислени (Иран и Израел никога по-рано не са се сблъсквали, ако не си спомним за библейско време), рискът може да бъде голям – дори и самото съществуване на Израел може да бъде поставено под въпрос. Тоест, оказва се, че тези сили, с които се бори Израел, подкрепяйки Тръмп, отново успяха да наложат своята програма. При това този път, може би, въпреки своето реално желание, с помощта на настоящето ръководство на Израел. Да, разбираемо е, че Нетаняху, както и Тръмп се пържи в собствен сос, но с цената на такива рискове за самото съществуване на държавата си ли трябва да се спасява?
Няма да се задълбавам в тези аспекти. Ще премина, към основните според мен проблеми на целия съвременен свят.
Работата е там, че преди, до край на 80-те години, на света има две сили. И всяка страна (дори и в Близкия изток) трябва да си избере сюзерен и с него да се договаря за това какви условия трябва да изпълнява, за да има „прикритие“. При това условията са често удобни и не много обременителни. Понякога може да се направи смяна на сюзерена (както, например, прави Египет в началото на 70-те години). Но по общите въпроси се договарят вече самите сюзерени.
След това настъпва времето на хегемонията на САЩ. Които си нарисуваха някаква картинка на света и започват да го осъществяват. За жалост те имат два проблема. Първият е, че тази картина далеч невинаги съвпада с реалността. Например на мюсюлманите не е възможно да се обясни за „свободата“ и „демокрацията“. Каква свобода, ако Аллах вече е казал всичко необходимо с устата на Мохамед! А това, което не е успял да каже, се изказва чрез фатвите на уважаемите моли, при това без каквато и да е роля на изборните резултати. Но това все още е половината беда.
Втори проблем е, че смяната на властта в САЩ доведе до това, че в единната им и системна картина на света се правеха единствено козметични промени. Бедата е в това, че те са козметични единствено при общ поглед на глобуса, а за конкретните страни и дори понякога за цели региони са принципно изменение на цялата жизнена среда! Достатъчно е да си спомним устроената от Клинтън „арабска пролет“! А началото на икономическата криза в Западния свят доведе до това,че дори тази системна картинка, която бе нарисувана на глобуса, стана невъзможна за осъществяване.
И тук започнаха най-сериозните проблеми. Преди проблем „А“ и проблем „Б“ не си пречеха един на друг, защото всички, които ги осъществяваха, знаеха, че ако нещо не стане по правилния начин, то трябва да се обърнат към съответното американско посолство. А сега всичко е променено. Опитите за решаване на проблем „А“ не просто изискват ресурси, които са категорично необходими за решаване на проблем „Б“, но и във връзка с недостига на основни ресурси (тоест, пари!) се налага да се задействат различни местно, в това число и административни ресурси. Които влизат в спор с тези, които осъществяват проблем „Б“. И тогава обръщането към посолството е безсмислено – когато започне да се меси, започват и катастрофи.
Единственият вариант е рязко да се опрости картината на света, да се намали броят на задачите и ресурсите да се концентрират върху тях. Но всеки проблем от основата картина на света си има своите лобисти в САЩ (някой да не би да мисли, че разхищаването на бюджета е измислено от „кървавия тиранин“ Путин?), които нямат намерение да отстъпват един пред друг. В резултат намаляващите ресурси се разпределят на всички стари проблеми, които вече не могат да се решат, а към тях се прибавят и нови. Освен това опитите да се концентрира ресурс за някой определен проблем води до това, че той започва да противоречи с друг, от който, по политически, идеологически или икономически причини не може да се откажеш.
Теоретично, тази ситуация изисква изготвянето на нова представа за света, която да е съгласувана с новите реалности и нови (много намалени) ресурси. Но такава работа не може да бъде направена бързо в условията на демокрация! Особено в постоянно променяща се среда! Резултатът е една невероятна ситуация: колкото по-голям ресурс може да се съсредоточи върху решаването на конкретен проблем, толкова повече се изостря всичко останало, толкова по-голям пласт политически противници се появяват в самите САЩ за тези, които се опитват да ги решат!
Тези, които са следили ситуацията в СССР в края на 80-те, помнят ситуацията, която причини у толкова много хора тежка депресия с всичките ѝ последствия. Всъщност рязко увеличилата се смъртност в страната, отчасти тя е свързана с това. САЩ едва сега се доближават до тази ситуация и е почти сигурно, че ще влязат в нея и много по-рязко от нашата страна. И днес в Близкия изток виждаме, този ефект: когато заемем някоя разумна позиция и се опитаме да моделираме това, което е необходимо, за да я осъществим, ние откриваме, че необходимите действия започват да противоречат с други, напълно разумни позиции. А съгласуването на тези разумни позиции не се получава. Защото ресурсите за удовлетворяването на участниците им за съгласувани действия просто физически ги няма.
А това значи, че общата картина на света, в това число и на Близкия изток, ще изглежда все по-малко и по-малко устойчива. И засега с това не може да се направи нищо.
Превод: Поглед.инфо