/Поглед.инфо/ Днес народите имат шанс да се разбунтуват срещу глобалистичната система и този шанс трябва да се използва

В момента има много интерпретации на историята за пандемията, но бих искал да обърна внимание на едно. Факт е, че в хода на промените, които вече са настъпили със световната икономика, политика, култура, технологии, управление и административни структури в почти всички страни по света, ние живеем в напълно нова реалност. Не става въпрос за това дали дадена страна ефективно или неефективно се бори с коронавируса, дали руските власти се държат правилно или грешно - и дори няма значение дали има такава сериозна заплаха от коронавируса, която изискваше разрушаването на глобалната икономика, глобалната система за управление. Всичко това е второстепенно. Фактите, които могат спокойно и съзнателно да се обсъждат, са много по-очевидни от огромен брой хипотези, гледни точки, мнения за това как светът се справя с коронавируса.

Първият момент, който бих искал да подчертая: глобална система за управление, основана на либерализма, либералната демокрация, световния пазар, отвореното общество и движението на всички държави с различна скорост към единен глобален свят - цялата тази линия се провали. В същото време мнозина забравят, че преди 2 месеца, при цялата съпротива на Китай и Русия, които защитаваха многополюсността, от гледна точка на т.нар. глобални, фундаментални тенденции човешката цивилизация е тръгнала към глобализацията.

Можем да кажем, че преди началото на коронавируса глобализмът спечели. А в случая с Китай и Русия не ставаше въпрос за движение или не за придвижване към Запада и либералната демокрация, а за това по кой път да се движи - и с каква скорост да се движи. И в тази връзка Русия и Китай предложиха само спирачка - нека не сега, а утре, нека отложим. Те (Китай може би малко, но Русия изобщо) не предложиха алтернатива на световния ред: „не толкова скоро, не толкова бързо, LGBT +, но не сега, отворена свободна демокрация, смяна на всички структури с т.н. глобални институции на световното правителство, но нека го отложим за утре, да дадем възможност за известно време да задържим системата за управление в преход и да почакаме, ние ще подготвим нашето общество, все пак ще бъде създадено световно правителство ... "

Преди началото на коронавируса ние вървяхме само в тази посока и спорехме за скоростите. Следователно, „шестата колона“ в Русия - либералите, привърженици на западния път на развитие, световния капитализъм, буржоазната система, пазар, демокрация и идеологията на правата на човека - не само не беше очистена през 20-те години на управление на Путин, но дори не беше стъпкана. Тя продължава да поддържа основното място в структурата на властта. Защото нито Путин, нито консерваторите си поставят задача да предложат алтернативен проект за бъдещо развитие. Всички тръгнахме към развитието на глобалното общество. Китай (с цялата съпротива и желанието да адаптира глобализацията към своите национални икономически интереси) също беше част от този процес.

Следователно, многополюсността беше по-скоро нашето желание - онези, които не искаха да вървят в крак с глобалистите, се представиха като противници на глобализацията. Но не ставаше дума за глобализация, а само за скорост - сега или утре. Консерваторите само се стремяха да забавят неизбежния момент и въпреки това допуснаха в обществото си пазара, дигитализацията, новите технологии, новите тенденции в образованието и културата.

Глобализацията нападна и проникна в нашето общество - тя имаше основна подкрепа пред значителна част (ако не и повечето) от управляващите елити, в руското и другите общества. Така вървяхме с различна скорост в една и съща посока.

И изведнъж този модел, тази цел, този хоризонт, към който се движи човечеството, се оказа неспособен да преодолее проблема с коронавируса.

Тук възниква първата забележка: това означава, че движението не може да продължи в същата посока, поне в същата форма. Това е въпрос на принцип: влязохме във фундаментална криза, в епоха на катастрофа, сравнима с Първата и Втората световна война (минимум с такива кризи като краха на борсата, в Ню Йорк и Европа, довела до Втората световна война).

Всъщност ние сме във фундаментална криза на световния ред - и ако след разпадането на СССР беше възможно, като изхвърлихме или загубихме съветския модел, да вземем този, който остана, днес полюсът, който беше единственият ориентир, се срина. Това е трудно за надценяване.

Световният ред се срина. Или се е сринал, или е на път да се срине, защото световната система няма да може да се върне в състоянието от преди коронавируса. Не само бързо или сега - изобщо няма да може. Имаме напълно непредсказуемо бъдеще. Беше абсолютно предвидимо до последния момент - всички спореха само сега или по-късно, всички спореха за скоростта, но не и за посоката. Човечеството тръгна към либералния ред, единното световно правителство с различна скорост - някой си почиваше, осъзнавайки, че го водят на заколение (като Русия), Китай се опита да се включи в процеса в свои собствени интереси, да оседлае тигъра, да се плъзне между затворено и отворено (това имаше по-голяма перспектива). Но движението беше в една посока: и сега стигнахме дотам, че това е невъзможно, имаше край на движението, фундаментална криза на ефективността на системите за контрол на контрола.

Когато в контекста на глобализацията възникна заплахата от вируса с отворени граници, възможност за пътуване навсякъде, с глобална икономика, напълно зависима от делокализацията (производство на едно място, финансов център на друго, политическо управление на трето, военни в четвърто ...). Разпръскването на центрове на влияние в целия свят и отвореността на границите, откритостта на обществата, изправени пред коронавируса, не можеха да се справят с това предизвикателство, с нищо не можеха да отговорят на епидемията.

Това е действително съвпадение - няма ваксина, няма ефективни действия - всички общества започнаха да оцеляват, както могат, всички общества се затвориха. Убедени сме, че е временно, че скоро всичко ще се отвори - но няма нищо по-вечно от „временното“. Не само у нас, но и като цяло. Реакцията на народи, правителства, административни системи на коронавируса беше една - да се изключи. Да не се отварят още повече, да не се обръщат към транснационални структури, които би трябвало да докажат своята ефективност при тези условия ... Напротив, всичко се е затворило - региони, държави, хората са принудени да се затварят в домовете, страните се затварят - всичко се затваря. Това е единственият ефективен отговор на заплахата от коронавируса. Либерализмът, глобализмът създадоха най-благоприятните условия за разпространение на световната инфекция - и когато тя възникна, нямаше с какво да се отговори. Това означава, че цялата система е неефективна. Това е основен извод.

И какво ще се случи след това? И как ще излезем? Кога ще направим карантина? Но преди всичко човек трябва да осъзнае необратимостта на случилото се. Митът за последния и единствен полюс се срина - западното бъдеще, либерализмът, правата на човека, гражданското общество, глобализацията, капитализмът и неговата безусловна ефективност. Всичко това вече го няма.

Какво следва? Отворено пространство, още по-страшно нещо. Ако последният стълб е паднал, тогава никой не предлага автоматично да се приеме нещо. Самият Китай беше силно засегнат - въпреки че се справи по-добре от другите, цялата китайска икономика и система, просперитетът се основаваше на ефективно участие в глобализацията. Когато Тръмп изключва китайските активи, бизнесът в Америка и проектът "Един пояс, един път" е спрял, Китай е изправен пред предизвикателство, на което е трудно да се отговори. Във всеки случай никой няма да приеме китайската система - поне засега. Въпреки че демонстрира своята ефективност с коронавируса, Китай е просперираща страна поради съучастието си в глобалните процеси. Съответно това не е система, която може да бъде приета като алтернатива. Въпреки че това е нещо сериозно: Китай изглежда най-добре в настоящата ситуация.

Бъдещето обаче стана отворено. Бъдеще, което беше предвидимо и гарантирано, беше въплътено в западната икономика и политика и в разпространението на „шестата колона“ - западно ориентираните елити, които контролираха ключови жизнени центрове на обществата, дори в Китай, в икономическата сфера. Днес тя получи огромен удар.

Това, което беше предвидимо, стана непредсказуемо, това, което беше гарантирано, сега не е гарантирано, а бракуването на системата изисква нови отговори. Кои? Не бих бързал с изводите. Осъзнаването, че няма завръщане към старото, е толкова основна мисъл, че само тя трябва да бъде обмисляна през цялата карантина, без да се преминава към други. Ако няма връщане назад, то какво следва напред?

Вторият извод, който свидетелства за дълбока парализа на волята, е, че възникват теории за конспирацията, че глобалистите са го правили нарочно, те вече не могат да продължат модела на световно управление, който са практикували, и са си поставили задачата да намалят населението, да установят пряко наблюдение на дигиталната диктатура, въвеждайки чипиране, ваксинация в световен мащаб и създаване на световно правителство не в лека форма от гражданското общество, а в рязка: ако искате да живеете - вземете ваксината и може би допълнителен ген за контрол в нея.

Оттук и ужасът, паниката и парализата на бъдещето. Бъдещето отново е решено - само това няма да бъде постепенно движение към глобализация, но по-рязко и по-строго, демокрацията ще бъде окончателно премахната, ще се установи глобална либерална сатанинска диктатура, църквите ще се затворят, „шестата колона“, която контролира държавата, бързо ще премине към режим на тоталитарно господство. И вместо псевдодемокрация се създава глобална тирания на цифрово робство и концентрационни лагери, а карантината и изолацията са за това. Подобни настроения са много популярни както в нашето общество, така и в целия свят, цяла тенденция се е развила от теориите на конспирацията. Медиите започнаха да го цензурират като фалшиви новини. Подозрението, че въпросът е насочен към създаването на тоталитарен световен концлагер, е обект на строга цензура и ни позволява да приемем, че такъв план съществува.

Но забележете: теорията за световна конспирация според мен има два основни недостатъка. Първо: липса на воля. Хората, които забелязват това, не са готови да кажат „Не“, за да се противопоставят, да предложат алтернативен проект, казвайки, че след като светът се срине, нека да изградим нов. Те смятат, че следващата стъпка е напълно предопределена, невъзможно е да се направи нещо, освен да изпаднете в отчаяние и истерично да протестирате изолирано или да се опитате да избягате от надзора.

Всички тези реакции показват неподготвеността на хората за бъдещето. Ако системата се срине, в този момент, прозорец, миг от възможното, ние би трябвало и бихме могли да направим своя алтернативен план за гледане в бъдещето. Но вместо това - „за какво говорим, какъв е алтернативният план? Всичко е предварително определено! ” По този начин ние убиваме и парализираме волята си.

Втори момент: Не харесвам теорията на конспирацията именно защото парализира волята. Ако приемем, че глобалната световна система се е подхлъзнала и рухнала, ще помислим какво да правим по-нататък - конструктивно, значимо и, разбира се, рисковано (изграждането на бъдещето винаги е рисковано). Но това поне събужда Субекта в нас. И теорията на конспирацията, че всичко това е специално, няма вирус - този негативизъм парализира всички усилия, всяка надежда и желание да се направи нещо конструктивно, като се има предвид, че еднополюсният модел се срина от коронавируса.

И още нещо: има апел към „шестата колона“. Шестата колона са паразити. Либералните мрежи на влияние във всяко общество не са само убедени либерали. Сред тях няма много фанатици, които биха отишли по-далеч за глобализма към сатанинския тоталитаризъм. Има съмишленици на Айн Ранд и либералния сатанизъм, които наистина мразят трудовия човек, обществото, хората и социалната справедливост ги има, но само отделни хора ги виждат. Маса представители на глобалните елити просто вярваха в ефективността на тази система, бяха убедени, че тя ще работи безотказно, и я възприеха като доминираща тенденция. Сега, изправени пред коронавируса, повечето от представителите на глобалните елити на глобалистите са напълно объркани. Те всъщност са обезоръжени от срива на тяхното „верую“, техните борси, цени на петрола, техните тенденции и източници на доходите си. Като цяло те са в състояние на поваляне от удара, който им нанесе корнавирусът. Сега те просто не са готови за перспективата за установяване на глобална антихристка диктатура, субективно или емоционално.

Това не означава, че няма такава заплаха. Просто мисля, че съществува, съдейки по това, което казват говорителите на глобалния либерален проект като Бернар-Анри Леви или Джордж Сорос, Марк Цукърбърг или Бил Гейтс.

Всъщност идеята да се използва настоящата ситуация за създаване на дигитален постлиберален концентрационен лагер на западните политически и икономически елити е уместна, но като се погледне как го правят, в какъв ступор са повечето от техните собствени привърженици, тяхната глобалистическа секта, оглавявана от много държави, включително значителна част от руския управляващ елит, можем да заключим, че никой от тях не е бил готов за сегашната ситуация. Ако се опитат да използват ситуацията за чипизиране, ваксинация и установяване на тирания, което не може да бъде изключено, те няма да успеят автоматично и лесно. Трябва да сме подготвени за този вариант, но най-важното, както ми се струва, е, че трябва да фиксираме най-важните позиции в историята на коронавируса. Световната система, която съществуваше и изглеждаше вечна преди три месеца, вече се разпадна. Ние живеем, както при Съветския съюз, точно в последния момент от неговото съществуване.

Сега сме вътре в 90-та - началото на 91-ва година и няма да има връщане към предишния период, защото е невъзможно.

Не изключвам, че може да дойде нещо по-лошо, ние също трябва да сме подготвени за това, но какво ни пречи да се възползваме от тази ситуация, за да продължим към по-доброто? Всичко, което се случва, не се случва само по себе си и носи със себе си множество рискове и опасности, но мисля, че точно днес трябва да представим програма за нов свят, програма за ново човечество, програма за нова икономическа, социална, политическа, образователна система. Нова култура и нова цивилизация.

Трябва да приемем краха на световния ред като възможност, като шанс. Не е сигурно, че ще се възползваме от тази възможност, не е сигурно, че ще спечелим, не е сигурно, че дори ще започнем тази война за в бъдеще, но сме в ситуация, в която това е възможно за известно време. Прозорецът от възможности може да бъде затлачен по един или друг начин, но според мен настоящата карантина трябва да се използва предимно за концентрация и съсредоточена работа за разработване на образ на бъдещето. И тук патриоти и привърженици на социалната справедливост, десни, леви и всички противници на световната глобална либерална система трябва да обединят силите си.

Необходимо е да оставим недоволства и идеологически различия в миналото, трябва да създадем щаб за алтернативни цивилизационни проекти и да се свържем с представители на други култури и народи, които са в много сходна ситуация. Днес никой няма карта на движението към бъдещето, а за глобалистите е по-трудно от всякога да налагат волята си без алтернатива и безпрепятствено. Нещата вървят по-зле от всякога. Ако при нас е лошо, то за управляващия елит е многократно по-лошо, защото целият модел се разпада, с помощта на който те идеологически, а след това икономически, политически и социално експлоатират световните маси. Днес народите имат шанс да се разбунтуват срещу еднополюсната глобална система и този шанс трябва да бъде използван.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели