Ужасно е да си обикновен българин (тоест част от Количеството) най-вече по върховните празници. На всяка тържествена дата някой от Качеството решава, че неговата първа екзистенциална задача в света е да хване камшик в ръцете си и да бичува с дълги и тлъсти статии народа. Този народ, казва винаги по празнични поводи Качеството, е тъп, дебилен, изродски, маниашки, заслепен, гаден, гнусен. Този народ, в очите на Качеството, все не знае какво иска, прави се на умрял, хитрее, не иска да живее бедно, но по европейски, не ще да получава малки заплати и да се примири с пазарната икономика, не примира от възторг и не хълца от радост като чете статии на някой от Качеството - изобщо абсолютни убитаци, нефелни хора, срам за европейската вселена.
Понеже от 102 дни имаме нещо като протест, което тече по софийските улици, тази година честването на независимостта трябваше да мине в нещо като окончателен триумфален театър на Качеството. Качеството, във вида Протестна мрежа, която е софткор вариант на Реформаторския блок, който пък е лифтингиран труп на старата десница, реши да пусне триумфален манифест, че то за себе си е издълбало дълбок ров между себе си и мафията. Този текст го прочетох като апотеоз за усещането за политическа самота. Нека да бъда разбран правилно. Няма нормален българин, който да не е протестър по дух. Количеството обаче не излезе по улиците, защото разбра, че Качеството е най-глупавата част от днешна България. Дори и да предположим, че Качеството има светли мотиви, изящна мисия и съвършено безкористни пориви, това няма как да скрие, че зад това Качество се крият повече тъмни сенки, отколкото в роман на Стивън Кинг. Дори само дивата омраза към Количеството, която се лее вече 102 дни, подсказва, че там имаме сбор на достатъчно нечисти страсти, за да може от тях Джон Карпентър, гуруто на хорър-вълната, да снима поне трилогия.
Тези тъмни сенки не попречиха на Качеството от 100 дни да твърди, че то е небесно, а всички останали са лузъри, тъпанари, изостанали хора. Протестърските бардове направиха и невъзможното да опишат случващото се на улицата като някакъв триумф на бъдещето, все едно сред нас са се появили представители на деветата раса с по-еволюирали мозъци. Никой от тях обаче не обясни как така Качеството не роди дори един нормален позитивен лозунг, а все вадеше демонична омраза от прашасалия гардероб на историята и окултно възкреси призрака на 90-те години, защото само там то се чувства у дома си.
Всесилната злоба на младите и красиви начерта огнен кръг около тях, защото те така и не допуснаха за миг, че са част от един народ, който е по-голям от самите тях. Нямаше как да допуснат. Те нито познават, нито разбират, нито обичат този народ. Ако го обичаха, поне за миг щяха да го пощадят от гадните си филипики, от воплите на своето отвращение от него, от постоянният си опит да натикат главите на всички, които не мислят като тях, в блатото.
Мислите, че не съм прав!? Давам ви пример. На честването на Независимостта във Велико Търново Протестната мрежа, да припомним, че тя е софткор вариант на РъБъ, трябваше да командирова хора от София, за да викат срещу правителството. Нима не успяха да намерят местни, които да им свършат работата? Не успяха. Не, че във Велико Търново всички обичат кабинета. Много по-вероятното е обратното - повечето да не могат да го дишат. Но пък Количеството не е глупаво. То знае, че Качеството е най-продажното нещо в тази държава и е готово за два бляскави погледа от чуждестранен посланик да се напикае от кеф. И Количеството заради това не вика заедно с Качеството. Тъпо е да викаш с тези, които те мразят толкова много, че не могат да ти посветят дори една дума с човешко отношение. Качеството обича единствено друго Качество. Те са като митологичния Нарцис - запленен от собствения си образ до смърт от удавяне. Заради това Качеството постоянно си умира от любов по себе си като си повтаря колко е бляскаво, тържествено, благо, добро, небесно. А лозунгът им как беше? Ах, момент - беше: "Мразя ви безплатно".
Повярвайте, това не се отнасяше единствено до властта. Количеството инстинктивно го разбра.
Заради това на 102 ден от протестите трябва да осъзнаем, че това са били 102 дни на самота. Имаше вероятно няколко красиви летни дни, когато не беше така. Но самотата на Качеството би трябвало да ги е ужасила досега. Това е безпределна, непреодолима самота, защото, самозатворени в техния свят от стъкло, те просто не могат да чуят нищо. Народът не може да бъде описан с думата "Оставка" или с въпроса "Кой". Те можеха да задават тези въпроси, когато не бяха самотни, сега, останали в самота, те трябва да задават въпроси единствено на себе си.
Качеството яко прецака нещата за различна България. Защото не може да защити дори една кауза без да потъне в блатото на собствения си нарцисизъм и отвращение към всички останали.
А истината е, че ние не притежаваме много неща в този свят. Притежаваме общо-взето едно малко парче земя, наречено България и това е най-хубавото нещо, което ни се е случвало. Този народ е удрян от историята, мачкан е, тъпкан, убиван, но винаги е намирал начин да оцелява. Толкова наши съседи по история са потънали в мрака, а ние стоим. Малки, дребни, но сме тук. Нашата независимост е във факта, че оцеляхме. И колкото повече мисля за това, толкова повече разбирам, че този народ заслужава само преклонение и възхищение. Тази държава заслужава различен живот. Но ерзацът на живот, който ни предлага Качеството или пък политическата подмяна, която представлява властта. Трябва ни нещо друго, нещо смислено, нещо отвъд клишетата, истериите и постоянния нарцисизъм на самоназначилия се елит - политически и културен.
Да живее Количеството! В него ни е надеждата.
Очевидно ще трябва да се справяме без Качеството.
То предпочете да живее в самота.
