Навремето Дзига Вертов мечтаеше да снима филм за един ден на света. Той е развихрен левичарски модернист - неговата фантазия не признаваше граници и чертаеше картината на това как филмът почва с изгрева на слънцето в Токио, после с работниците по индийските пристанища, как фабриките в Европа се будят със звъна на сирени в Северна Америка - целият свят за един ден. Това наистина е радикална утопия - през фигурите на работниците (класата, която трябва да щурмува хоризонтите), Вертов искаше да опише онова бъдеще, което тази планета очаква - бляскаво, прогресивно, революционно, утопично и ставащо идеално за филм.
Една вечер обаче, докато се прибирах към меланхолично-богословското Подуяне, където звездите капят в студената есен като малки комети и прелитат световните самолети, се замислих дали пък не може да се снима точно обратен на Вертов филм - "Една нощ на света". Сега епохата е мрачна, унила, от нея изчезнаха светлите настроения, а политолозите с камшици обявиха, че не бива да се надяваме на радостно бъдеще. Нощта е новият символ. Тя бележи не само залезът на цивилизацията, а и тихата меланхолия на геополитическия хаос. Нощта е спасение от проблемите, защото ги отлага с няколко часа.
А бягството за няколко часа от нещо е най-добрият възможен вариант, който 21 век може да предложи на световния електорат.
Нощ.
Фабриките, където ги има, затварят врати. Кръчмите блясват и се напълват с народ. В Източна Европа народът пие по всеки повод, а краят на деня е най-красивият повод от всички. Пролетариатът навдига чашите, за да може още за кратко да не мисли за своето положение.
Светват уличните лампи в Западна Европа. Проститутките излизат по улиците. Попзвездите тръгват към дискотеките. По булевардите колите намаляват, а дори и политиците отиват или на благотворителни коктейли с пиячка, или просто да подремнат в световната нощ.
Революционерите в арабския свят напускат площадите и отиват да сънуват различни сънища за света. Камилите в пустинята прилягат на пясъка, а дори и в Дарфур насилието спира.
В Северна Америка борсите затварят, индексът "Дау Джоунс" се оттегля във ваканция, брокерите си пият хапчетата за сън или смъркат кокаин, стриптизьорките тръгват по адреси, в Холивуд започват бляскавите партита, а нелегалните емигранти в тихата световна нощ се опитват да измамят граничната полиция, защото и те искат част от мечтите.
Фермерите, които берат кока в Южна Америка, се прибират при семействата си, бунтовниците свиват за малко червените знамена, вълните на океаните се огряват от вълнуваща и знаменита луна, над Андите кондорите притихват, а дори и призракът на древните маи престава да вълнува някого.
Изгрява луната и в Делхи, за да освети гърбовете на преживящите свещени крави, сиянието се вижда чак до Пекин, където китайците се готвят за купон и сън, и спират войната си за островите с Япония. Японците отчитат още един ден, в който не ги е посетила Годзила и тръгват да вършат нещата, които вършат, когато трябва да си почиват.
Световната нощ се разхожда по булевардите.
В София тръгват колите за разчистване на контейнерите за боклук или на камионите, с които се мият нощните есенни улици. Една цяла част от тази столица никога не заспива. София си има нощни стражи, цяла вечерна обществена инфраструктура, която бди да си свърши работата или да вземе подкуп. Лампите примигват леко, трагично и поетично. Ченгетата хъркат в колите си. Денонощните магазинчета за цигари чакат заблудени и пияни клиенти. Светът е потънал в нощта, избягал е от себе си и нищо повече не му трябва.
След няколко часа отново ще дойде денят.
Слънцето ще се покаже.
Това е почти 99 процента сигурно.
Но всяка нощ има 1 процент шанс тази нощ да е последната нощ на Земята изобщо. Точно това иска да ни подскаже постоянстващия мрак, това искат да ни намекнат звездите, това ни казват ветровете, които са минали през всяка нощ по планетата.
Всяка нощ е репетиция за апокалипсис.
Меланхоличен апокалипсис.
И когато слънцето изгрее, това е чудо на чудесата. Дори и когато пролетариатът го мрази, защото трябва да ходи на работа. Слънцето се е появило отново. Това е бил мощният резервоар на възторг на Дзига Вертов. На човек не му трябва нищо друго за нова промяна, освен да се наслади на сутрешното слънце. Вдишваш с пълни гърди след световната нощ.
И започваш да си мислиш за революция...
