Още на първия ден от Евро 2012 година ми направи впечатление, че началните мачове едно към едно копират политическата ситуация на Стария континент. Футболът се оказа продължение на политиката, но с други средства. А вероятно винаги е било така, а днес просто кризата вече ни помага да го видим ясно като бюста на абитуриентка, облечена в свръхлиберална рокля. Европейското първенство разигра минивариант на всички страсти, които разкъсват континента и го превръщат в сапунен сериал с порочен неолиберален привкус.
Първият мач Полша - Гърция почна съвсем логично. Веднага се забеляза високомерието на Полша като страна, която изобщо не е влизала в криза. Поляците играха нахъсано и агресивно, точно като хора, които искат основната част от еврофондовете да са за тях. Тоест, те имаха какво да доказват - превъзходството на европейската нация, която обаче трайно е влюбена в собствените си лудости, все още несанкционирани от ръководството на ЕС. Високомерието се оказа добра краткосрочна инвестиция - поляците вкараха гол и повярваха, че тяхното превъзходство вече е официално благословено и от боговете на политиката и футбола. Като бонус към това, че са връзкари и домакини, те елегантно бяха подпряни и от съдията, който побърза пресилено да изгони грък към края на първото полувреме. Нали знаете как е - гърците днес вече са виновни за всичко. Пък подозрението, че те колективно ще гласуват за СИРИЗА ги прави още по-виновни в очите на правоверните европейци. И така единият грък се насочи към съблекалните, а пък поляците почнаха като аристократи да се разхождат по терена със самочувствието на хора, за които Меркел не е казвала, че са мързеливи и че не си плащат данъците.
Това, което всички пропускат обаче е, че гърците не са ходещи лузъри, те са активна нация, която знае как да се организира в миговете, в които изглежда, че светът се разпада и повече никакви изходи не са останали. Заради това поляците останаха като гръмнати, когато в 51 минута гърците възкръснаха като Зевс, който се е насочил в акция по прелъстяването на някоя нимфа, изравниха резултата и мащабно се върнаха в мача. На поляците това им подейства като изборът на президент-социалист насред неолиберален вихър - все едно някой ги поля с ледена вода на собствен терен. Това всъщност е символ на кризата на Европа - Европа просто не може да се променя бързо, не е повратлива като гръцки нападател, бюрокрацията я е лишила от енергия и я е подчинила на диктата на политическите клишета.
И така мачът се изравни...
Самите гърци обаче също имат проблем. Те все още не могат да си повярват достъчно. Не искат да схванат, че днес като никога (или пък както и било винаги) съдбата на Европа е в техни ръце. Не е нужно да си с капацитета на Славой Жижек, за да стигнеш до този извод. Именно протестната енергия на Гърция е великият резервоар за обновление на ЕС, защото бунтът има склонност да се мултиплицира като фейсбук статус, посветен на кончината на някой певец. Но самите гърци още не го осъзнават и заради това точно, когато трябваше да размахат крила и да скрият топката на поляците, те се издъниха като европейски финансов министър, спипан да проявява милост.
Капитанът на гърците изпусна дузпа, защото така и не успя да се убеди, че победата е възможна. Той би тази дузпа точно като нещо, което сякаш се случва насън. И съвсем логично не я вкара. А те почти успяха да обърнат мача. Дори съдията се стресна и изгони вратаря на поляците. Усети се, че иначе дори и в правоверна Европа няма да го гледат с добро око, ако се държи като немски евродепутат в емоционална криза.
Но след това мачът зацикли като Еврокомисията върху директива за дълговата криза и така и не успя да излъчи победител.
Идеално геополитическо отражение на ступора в цяла Европа.
Русия – Чехия пък беше пир за сетивата, дори и за човек като мен, който се сеща за футбол един път на четири години. Руснаците като страна, която винаги е била с единия крак в Европа, а с другия в Азия, винаги гледана подозрително от цялата западна преса и олигархия, успяха по култов начин да приспят чехите и 14-15 минути им дадоха да се правят на футболисти от европейска класа. После обаче изригнаха като ракета „земя – въздух”. Унищожиха чехите точно, както „Южен поток” е на път завинаги да унищожи „Набуко” – вкараха им два гола с такъв невиждан политически финес, че чехите започнаха да се държат като герои на Достоевски, наказани от съдбата, но неизвестно защо.
Ако се замислите – картината в политическо отношение е аналогична. Европа си въобразява, че познава Русия, държи се като някакъв ментор с нея, но на практика си няма дори и най-малка представа какво се случва там и защо се случва това. Европа обича да обяснява Русия с клишета, а руснаците това ги устройва жестоко, защото точно клишетата не ги ловят по никакъв начин.
Руснаците играха като страна в подем, с толкова хъс и амбиция, че чехите не успяха да се върнат в мача, дори и когато намалиха за малко разликата.
Всъщност, ако трябва да критикуваме Сборная, трябва да споделим, че тяхното усещане за превъзходство за малко щеше да ги унищожи. Но пък вероятно заради това, без капчица милост порязаха всякакви амбиции на чехите да си въобразяват за нещо като победа и вкараха още два гола, при това като на шега.
Всички десни анализатори и блогъри на свободна практика с американски хонорари сигурно са гледали с ужас тази футболна среща, защото тя великолепно потвърждава всичките им подозрения – Русия е държава на скорост, която гази като танк по време на Втората световна война. И Европа трябва да излиза срещу нея подготвена, ако изобщо вече знае как...
Евро 2012 започна като истинска политическа битка. Вероятно заради това на това първенство възнамерявам да подкрепям всички политически аутсайдери, защото мразя банките да ми казват коя страна е готина и коя не.
Футболът е запазил своята драматична страна и това е прекрасно. Ако политиката малко повече приличаше на футбол – сега целият политически елит на ЕС щеше да е на резервната скамейка.
Не пречи да помечтаем малко, нали?
