Съвсем наскоро попаднах на статията на руската журналистка Маша Гесен „Да ти се обади Путин по телефона”. Тази статия, написана за „Ню Йорк Таймс”, предизвика доста голям интерес в Русия и в Европа, а наскоро бе преведена и на български.
Предисторията на тази статия е интересна и си струва да бъде разказана, за да се схване целия контекст на събитието.
Маша Гесен е популярна руска журналистка, която пише и за американската преса, жена със собствено мнение, ЛГБТ-активистка, силен опозиционер на Путин. За руския президент тя написа и острокритична книга на английски през 2011 година, озаглавена „Човекът без лице: невероятният възход на Владимир Путин”. В Русия тя съвсем доскоро беше главен редактор на знаменитото списание „Вокруг света” и то, въпреки че из руските форуми имаше доста голямо недоволство от нея, че тя се опитва да политизира едно списание, което е създадено изцяло с научно-популярна цел.
В началото на септември на целия свят станаха известни снимките, на които Путин с делтпланер се включи в една акция на руските орнитолози за защита на рядък вид жерави. Въпреки че „Вокруг света” е списание, което е създадено за да отразява именно подобна акции, Гесен отказва да прати репортери на събитието. В резултат на това издателят на списанието (то е изцяло в частни ръце и не е собственост на държавата) я уволнява от поста й.
Седмица след това й се обажда лично Путин и кани на среща в Кремъл. Именно този разговор Гесен описва в своята статия.
Какво се случва в кабинета на руския президент?
Там, заедно с нея се появява и издателят на списанието. Путин казва на Гесен, че според него тя е направила грешка като не е изпратила репортери на събитието, но на издателят споделя, че е било също голяма грешка да уволнява главна редакторка за нещо подобно. И предлага на Гесен да бъде върната на работа.
Всичко останало от разговора са описания на руския президент за това защо се включва в такива проекти – за защита на жеравите, на леопардите и за други екологични каузи.
В този разговор лично аз не видях нито една осъдителна дума на ръководителя на Руската федерация. Може да се поспори дали е много демократично един президент да има такова влияние върху частните издатели на медии, но аз съм от България (страна, която минава за демокрация и е член на ЕС), а тук премиерът не само би преследвал всеки журналист, който може да уволни, но и никога не би го върнал на работа. Така че – нека, който е безгрешен, пръв да хвърли камък. Аз обаче съм от държава – грешник, така че камъните ще си стоят на земята.
Описаният в тази статия образ на Путин е толкова далеч от диктатора, че чак изглежда странно. Контрастът става още по-очевиден от факта, че Гесен е написала статията в опозиционен, недоволен, критичен тон, но нито едно от нещата, които руския президент и казва, не е скандално, брутално или измислено. Журналистката описва една съвсем нормална случка, но с такъв осъдителен патос, че човек започва да се замисля какво точно цели с него.
Защото описаната ситуация представя Путин като нещо, което може да бъде наречено обратно на диктатор. Той предлага на своя отявлена критичка да бъде върната на работа. Дори признава, че неволно може да е станал причина за нейното уволнение, което очевидно му е неприятно. „Диктаторът” прави усилие да върне на работа жена, за която знае, че е готова да обърне даже танк срещу него.
Именно това прави статията на Гесен леко смешна и сюрреалистична. Самата тя си дава сметка за парадокса и стига до изключително абсурден извод: че Путин изобщо не е подозирал, че тя е негов критик и заради това незнание решава да й предложи работата обратно.
Журналистката има право да бъде гневна и истерична, но страничния наблюдател няма как да не се разсмее над нейния извод. Трудно е да си представим, че руският президент ще приеме в кабинета си човек, за когото изобщо не подозира какъв е. Ако приемем това за достоверно и Путин наистина е такъв отявлен идиот, то веднага трябва да се попитаме каква е тази опозиция в страната му, която не може да свали един пълен глупак от властта.
Но Гесен се нуждае от този литературен образ на тъпия злодей, защото той върши работа в набирането на популярност пред западната публика. Интересни са и нейните коментари на екологическите каузи на Путин – тя изобщо не признава, че той може да е загрижен за природата, въпреки че именно под неговото управление Русия започна да отделя пари за екология, а твърди, че той се интересувал от биологичните видове, които можели да символизират неговата власт. Да, няма начин да не е така – жеравите от столетия символизират властта, хаха (това е шега в случай, че не съм преценил правилно нивото на ирония).
В крайна сметка Гесен отказва предложението да се върне на работа, защото щяла да стане длъжница на Кремъл. Това също е нейно съчинение по темата, защото Путин нищо подобно не й предлага. Но в крайна сметка – отказът й е морален, тя постъпва доблестно, трябва да й се признае.
Единственото, което не схванах, е защо тази статия минава за критика на Путин. Пак ще повторя – в неговите думи няма нищо, което вероятно не би казал и американския президент. В един спор във Фейсбук развихрен български критик на руския президент ми обясни, че това бил организиран пиар от страна на Кремъл, защото „диктатора” знаел, че тази случка ще се разчуе. Не ми стигнаха силите да обяснявам очевидно, че ако това е било пиар, то значи идиотът в разговора е била Маша Гесен, която е написала статията, след като коварните планове на Кремъл са били именно такива. Но, ако се замислите, цялата западна критика срещу Путин е изпълнена с такива логически противоречия, между които би могъл спокойно да мине самолетоносач.
Спрях се изключително подробно на статията на Гесен, защото тя показва една много важна черта на западния поглед към Путин, дори и когато той се формира от руснаци – те анализират руския президент по зададена схема от клишета. И заради това можеш с дни да гледаш западни телевизии, но изобщо да не разбереш какво точно става в Русия, защото специално по тази тема медиите забравят всякаква обективност и се превръщат във фабрики за дива пропаганда.
В това няма нищо лошо, но западните общества са на път да повярват в собствената си лъжа за Русия, а това ще е лошо за тях, понеже ще са обречени никога да не разберат процесите, които протичат там.
Наскоро си говорихме с един приятел и той сподели нещо, върху което не бях се замислял. Думите му гласяха: „Видиш ли, че Западът критикува някой руски президент, значи той прави нещо както трябва”.
Това, което никога няма да видите по екраните на западните медии е, че Русия е страна в икономически подем. Вярно е, за този подем изключително много помагат нейните неизчерпаеми природни ресурси, но пък на страниците на руските вестници видях доста смислени дискусии за това как държавата да създаде икономика, която не се опира единствено на износа на енергоизточници. Изобщо Русия винаги е много по-различна и сложна от това, което сме готови да мислим наготово за нея. А за Путин това важи с двойна сила. Защото не съм срещал логично обяснение за това защо протестите срещу властта са само в Москва или пък след като е диктатор, защо Путин има такава голяма обществена подкрепа. Единствено Валери Найденов бе самотният глас на истината, който каза това, което целият свят не иска да признае – че Путин е част от прозападния елит на Русия (истинската му опозиция, не тази медийната, а тази, която има реално влияние пет пари не дава за Европа), но този елит бе прелъстен и изоставен от Европа и САЩ и то след като направиха чудовищна приватизация, която потопи в бедност три-четвърти от страната. Днес Русия излиза от тази дупка, намерила е политическа стабилност, постигна темпове на растеж, които са за завиждане и вероятно голяма част от Западния свят не иска да приеме точно това.
Но фактът, че искаш светът да е място пълно с феи и еднорози, не прави от реалността вълшебна приказка.
С което не казвам, че у Путин няма проблеми като политически персонаж. Но те съвсем не са проблемите, които има у един диктатор. Това са проблемите, които можем да намерим у всеки един държавник, който стои начело на страна с размер, почти непостижим за отделния човешки ум. Русия е страна в такъв мащаб, че три живота не стигат, за да можеш да направиш нещо, което радикално да я промени. Във филма на Кончаловски „Сибириада” има един забележителен момент, който е исторически потвърден – 4 години са необходими, за да стигне новината, че е имало Октомврийска революция до най-отдалечените краища на Сибир. Ето за какво пространство говорим.
Вероятно такъв мащаб на идеите опиянява ума и понякога замъглява душата. Да не говорим, че около всеки голям (използвам думата в смисъл на това, че ръководи голяма територия) държавник винаги се появяват хора, които са готови да го боготворят.
От миналата година в Русия, например, по нервите на опозицията лази младият певец от ТаджикистанТолибджон Курбанханов, който записа песента „ВВП” във възхвала на Путин. Заглавието на тази песен е лека игра на думи, защото ВВП може да означава както Владимир Владимирович Путин, така и Валовой внутренний продукт (брутен вътрешен продукт). В нея Путин е изкаран направо божи пратеник по земите руски. Курбанханов тези дни отново предизвика бурна вълна от реакции като пусна нова песен, посветена на юбилея на Путин (на 7.10 2012 година той става на 60 години) – „С юбилеем, господин Президент”.
Добро впечатление ми направи това, че дори и подръжници на Путин не харесват песните на младия таджикистанец, което говори, че руснаците съвсем не са хора, които са си загубили акъла.
Не съм наясно каква е реакцията на Путин. Дори и да е харесал тези песни, той по никакъв начин не го е показал. Поне не са го видели на концерт на Курбанханов и да му връчва цветя и венци, както става в някои страни членки на ЕС...
И още нещо, което трябва да кажа като социалист. Аз си давам сметка, че Путин е на съвсем различен политически полюс от този, който харесвам аз. Той просто е последният автентичен десен политик в Европа. Но тук трябва да говорим за онази десница, меланхоличната такава, която съществуваше в следвоенните години в Западна Европа, десницата, която не беше влязла в психиатрия с дрогата на неолиберализма. Само трябва да стъпите в Русия, за да видите, че бизнес-средата е доста по-добра от българската, например. Икономическата му политика по никакъв начин не се различава от пазарната икономика, на която западния свят толкова държи.
И тук отново се връщаме към въпроса от началото. Защо Западът държи да се самоизлъже за характера на путиновата власт? Защото тя съвсем не е толкова еднозначна, колкото се опитват да я изкарат. Путин е разнообразен персонаж, който обаче винаги е изкарван черен, а това е лошо за цяла Европа. Защото руснаците все повече виждат контраста западни новини/реалност. А Русия е последната държава, в която е гордост да кажеш, че си от Европа. Това лъжливо и неистинско отношение към Русия ще тласне тази държава в съвсем различна посока, което един ден ще бъде окачествено като чудовищна грешка. Но те пък чудовищните грешки са коварни, защото винаги са видими от историческа перспектива.
Европа просто е избрала позата на Маша Гесен – да е сляпа за истинския характер на случващото се и да си обяснява с небивалици всички действия на Русия. Всъщност – това си е избор на Европа. Но лошото качество на политическите анализи за тази страна вече реално започва да пречи. И ще ви дам конкретен пример с България.
Покрай изборите в Русия ни я описваха като едва ли не разпадаща се държава, страна, която едвам се крепи на пропастта на политическата криза, слаба, омаломощена и тъжна. И изведнъж тази „слаба” страна се появи пред България с иск за компенсации за 1 милиард евро, без да й мигне окото. Изобщо не тържествувам, това си е диво извиване на ръцете. Ама как така една слаба държава ни го причини, а?
Ние избрахме да сме слепи за Русия и Путин, така че поне две-трети от вината си е наша собствена.
И то не само на България. На цяла Европа също.
