Светът с право се вълнува от изборите в Америка. За земното кълбо е от изключителна важност кой точно управлява най-мощната страната на планетата, защото от този избор зависят повече неща, отколкото статистиката и геополитическия хаос може да предвиди. В серията от зализани репортажи за победата на Барак Обама (признавам си, от двамата кандидати той ми беше по-симпатичен) обаче никъде не видях една информация. Тя (тази информация) не се появи почти никъде, въпреки че е от изключителна важност да знаем как точно са протекли изборите в САЩ и дали при тях не е имало нарушения. Америка е модел за демокрация и ако има гръмотевици в рая, е необходимо да го научим предварително, нали? И не за да злорадстваме над тази демократична страна, която преди около 12 години назначи своя президент със съдебно решение, а просто да видим дали има някаква база за усъвършенстване на модела, който ни представят за съвършен като диамант от рудник в Сиера Леоне.

Ето каква е информацията. Според доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа близо 50 милиона от общо 237 милиона избиратели не са имали възможност да дадат гласа си, защото не са били включени в избирателните списъци. Също така международните наблюдатели не са били допуснати до секциите в много щати. В доклада на ОССЕ се прави извода, че кампаниите са били финансирани непрозрачно и че заради децентрализирания начин, по който се правят изборите, много от правилата до последния момент не са били изяснени.

Хубаво е тези фактаи за страната на свободата да бъдат чути. САЩ гласуват по модел от 18 век, не допускат избиратели до гласуване, кандидатите се тъпчат с тъмни кинти, но в края на деня Русия е диктатурата, а САЩ са люлката на демокрацията. Всъщност няма смисъл да сравняваме тези две страни. Проблемът тук не се отнася за Русия. Използвам тази страна като пример за прегледност, защото всички нарушения на изборния процес в Русия ни се поднасят във всяка новинарска емисия като основен акцент. За САЩ основен акцент в новините беше как демократите запазвали Сената, а републиканците Конгреса.

На каква цена обаче?

Очевидно е, че политическият модел на САЩ в този вид вече страда от повече дефекти, отколкото иска да признае. Една голяма част от американците се чувстват непредставени и отвратени. Те, в голямата си част, гласуваха за Обама, защото Републиканската партия вече е заприличила на църква, която е минала на тежки наркотици. Обама беше по-малкото зло, защото той поне не твърди, че Бог го е накарал да се кандидатира за президент и че лично Исус ръководи неговите действия. Републиканската партия днес прилича на нещо извадено от средновековието, което е толкова тесногръдо, параноично, мизогинично и ограничено, че прилича на персонаж от картина на Йеронимус Бош.

Демократите не са нещо много различно, но поне социалните им послания са нормални. Икономическите схеми на двете партии обаче са като сиамски близнаци, с тази разлика, че Обама поне изглеждаше загрижен, докато Мит Ромни, с типичната си кариера на пазарен лешояд, прояви елитарното си отношение към света с прословутата си реплика, че 47% от американците са измет, която, разбирате ли, искала държавата да им осигури жилище и храна.

При партии, които могат да изразяват интереса на все по-стесняващ се кръг от хора, Америка е пред доста сериозно предизвикателство в своята история. Засега обаче тя го решава като касапин. Просто не пуска хората да гласуват. Очевидно демокрацията им съвсем спокойно допуска това.

Само че това е анимационен начин за справяне с проблема. Американската политическа класа прилича на онова шантаво животинче от филма „Ледена епоха”, която се опитва да спре с ръце пробойните в леда. С едната ръка запушва първата, с другата – втората, но в един момент целият лед се напуква с трясък и става мазало.

Как пък не чухме поне един загрижен глас у нас по темата?

Поне един.

Вместо това един образ ме тормози от няколко дни и не мога да го изкарам от главата си. В деня на изборите американското посолство у нас беше организирало прием и гледах телевизионен репортаж от него. Синдикалисти, политици, банкери, гневни интелектуалци, събрани на по чаша вино от американската посланичка Марси Райс. Гледах как й ръкопляскат. И после как дават изявления, че Америка е велика. Че тя ще води света още много години. Че всичко в САЩ е готино. Че, когато американците ни махнат визите, ние вече тотално ще заживеем в комунизма, ох, пардон в съвършената демокрация. Елитът пиеше американското вино и гледаше с блясък в очите своята нова господарка...

И сега не мога да спра да се чудя - какво ли биха казала тези 50 милиона американци, лишени от глас, за това наше българско лакейско шоу?