Най-великият роман на земята започва с невероятна сцена. Двама мъже се разхождат край Патриаршеските езера в Москва в средата на 30-те години на миналия век. Единият е висшия литературен началник Берлиоз, а другият е поета Иван Бездомни. Берлиоз хока поета идеологически - литераторът написал стихотворение за Христос, но от него излизало, че Христос, въпреки че е описан като неприятен и гаден човек, е съществувал, а голямата идея било да се покаже, че никога не го е имало на този свят. Тогава в Москва, насред пролетната жега, се появява самият Сатана - професор Воланд, който се намесва в разговора на двамата. Изключително удивление в него предизвиква фактът, че събеседниците му са атеисти. И така започва един от най-удивителните разговори в цялата световна литература. А в този разговор, разбира се, има особено култов момент. Сатаната казва на Берлиоз, че ще умре същата вечер. Берлиоз, убеден в своята началническа правота, опонира, че това е невъзможно, че има заседание, което трябва да води. И тогава Воланд произнася прословутата си реплика, че няма начин Берлиоз да не умре, защото "Анушка вече разля олиото". Младата и прилежна комсомолка Анушка разлива олиото точно на трамвайна релса, по-късно Берлиоз се подхлъзва на него, пада и един трамвай му отрязва главата....

В годините, след излизането на този роман (добре де, досега трябва да сте разбрали, че става дума за "Майстора и Маргарита"), тази сцена, разговор и героите многократно са били обсъждани. Някои виждат в нея разказ за неотменимостта на съдбата. Други виждат черната ирония, която трябва да потвърди думите на Воланд, че човек не само е смъртен, а внезапно смъртен и това като цяло винаги ще му пречи да бъде господар на Вселената. Сцената може да бъде разгледана в религиозен, в ироничен, дори в естетически план. Това е коварството на гения на Булгаков - нито един от отговорите не е лесен. Разлятото на релсите олио може да бъде разгледано дори като лирична метафора за човешкия живот. В мига, в който си въобразиш, че познаваш света, той ти поднася един забързан трамвай и от теб остава една глава, която се търкаля по московския паваж, за да влезе завинаги в културното мислене на човечеството.

Тези дни си мисля, че БСП прилича на тази част от "Майстора и Маргарита". Просто днес всички ние вече окончателно виждаме ефекта от разлятото олио по трамвайната релса. "СПИН-скандалът", който разтресе за пореден път партията, е като сцена от Булгаков. Този скандал се роди от въображението на човек, който напълно си е повярвал, че разбира партийната игра или че вече така се е сраснал с апарата на партията, че може да си позволи да говори всичко.

Нещо повече - аз съм убеден, че казвайки това за СПИН, Антон Кутев изобщо не е искал да обиди никого, а просто е разчитал на полета на своето въображение и зараждащото се усещане за оригиналност.

Но пътят към ада е постлан с добри намерения, нали така?

Защото, в желанието си да замаже своя гаф, Кутев започна да се държи като Берлиоз при разговора му с Воланд. Започна да отрича всичко, да напада, да заплашва със СРС-та и да намесва децата на свои колежки в разговора. Не се прави така! Ама наистина не се прави така!

Защото обвинението към медийния секретар не е родено в някоя подмолна лаборатория, него го обвиняват собствените му думи. В крайна сметка, не Корнелия Нинова сравни социализма със СПИН.

И беше съвсем нормално, ама наистина съвсем нормално, още при първия порив за гняв, Антон Кутев да излезе и по човешки да заяви, че е сбъркал със своята шега, че е направил грешка. БСП има силите да прости това. Божичко, БСП прости толкова поредни загуби, че една черна и цинична шегичка ли ще остави неопростена?

Гафът дойде именно от реакцията на Кутев. Вместо да се извини, той нападна. Вместо да се разкае, той заплаши. Вместо просто да каже "съжалявам", БСП пусна изявления, че Кутев е честен, чист човек и атаките срещу него са замисъл. Никой не се съмнява в чистота на Кутев. Всички оспорват не нравствените му характеристики, а неговия речник. Защото цинизмът на думите се прояви и като лек цинизъм на характера.

А това превърна лятната буря, в торнадо...

Казвам ви - всичко е от разлятото преди години олио. Никога няма да разбера защо в БСП изведнъж идеите престанаха да бъдат важни. Когато заговориш за идеи, които те вълнуват, веднага ще се намери някой, който да ти каже: "добреее деее, разбрахме те, ти сега кажи нещо друго, нещо практическо". Ако една партия изпитва скука от своите идеи, значи олиото е на релсите. Ако една партия предпочита с виц да замести идеите, значи олиото е разлято. Ако една партия не може да обясни самата себе си без крилати фрази и оригиналничене, значи не само олиото е разлято, но и трамваят наближава в далечината. Това е.

Тоест, думите на Кутев не са началото, а край на промяната в БСП. Днес в БСП разговорите за идеи дотягат и заради това БСП търси шоу-акции, за да печели внимание, вместо да се опита да възпламени хората с идеи. Но видяхме, по-скоро прочетохме - идеите изобщо не съществуват в модела за ставане на социалист, който ни е описан. Те са липсващото звено. Там ги няма споменати. Ставаш социалист, ако баща ти е такъв. Това е характеристика на елитарна дясна партия, но никога не може да бъде описание на една истинска масова левица. Или вече се боим да наречем левицата масова. Вярно е - с резултат от 17 процента трудно ще твърдим, че народът е с нас. Народът е прав. От СПИН трябва да се пазиш. Поне така казват по рекламите.

Заради това никога няма да спра да се чудя - защо никой никога не видя разлятото олио по релсите?

Защо?

Анушка разля олиото, др. Кутев.

Дано трамваят да е милостив към вас.