Във великата песен на Серж Танкиан (легендарният вокалист на System of a down, краен левичар и радикал) „Borders are” можем да открием следните жестоки думи:
Corprotocracy, what a hypocrisy Aristocrasy versus democracy
Което преведено на приличен подуянски ще рече горе-долу следното:
Корпоратокрацията, какво лицемерие, аристокрацията срещу демокрацията
Танкиан е гневен на това, че един самозабравен и богат елит напълно е подменил ценностите, в които ни карат да вярваме. Демокрацията се крепи на разбирането, че има пълна свобода на изразяване, че всички сме равни пред закона, че богатите и бедните са с еднакви права, че имаш право да смениш системата, ако тя не ти харесва, че няма да се образуват елитарни групи, които да узурпират всички кинти и да започнат да диктуват правилата. Да, ама никъде по света не виждаме това. Виждаме точно обратното - една плутокрация, която вече си въобразява, че живее поднебесен живот и огромно количество бесни и ядосани хора, които не знаят как да изразят гнева си, защото са били лишени от езика на протеста, от културата на бунта, от осъзнаването къде принадлежат, към какво принадлежат.
В това, което разбира под демокрация, вече растат ракови образувания, които се опитват да минат за част от демокрацията, но съвсем очевидно не са. Един кротък български пример. Банковите лобисти в парламента прокараха набързо да може да има бързо производство по събирането на задълженията към държавата, общините и (забележете) банките. Ясно е, че стабилните банки са нещо важно за финансовата и социална система, но списъкът, формулиран по този начин - държава, общини, банки, е леко плашещ. Защото хората имат право на глас, когато избират държавата и общините. Ама изборът на банкови ръководство е тъмна мистерия, непрозрачна корпоративна магия, която стои далече от очите на обикновените хора. Приравняването на банките с държавата бе затвърдено от Конституционния съд, който отряза едно искане на омбудсмана тази разпоредба да бъде обявена за противоконституционна.
Банковият терор в България е закрепен със закон, защото банките са приравнени с държавата, въпреки че доколкото си спомняме у нас държавни банки няма. В момента в който обаче това се случи България заживя в нещо като тотална банкокрация, където хиляди хора изгоряха от това, че банките самоволно започнаха да им повишат лихвените проценти, сякаш те (хората) нямат никакво право на участие в този процес. След като изчетох поне 200 казуса по разни случаи на банкови терори ми направи впечатления изящният аргумент на повечето банки: "Ами, криза е!". Това е великолепен аргумент. Хората може да са в криза и трябва да страдат, но банките не. В България банките се превърнаха в идеалния инструмент за изсмукване на всички социални сили на хората, защото в момента, в който задлъжнееш към банка, тя започва да се отнася към теб като към крепостен селянин. А това, извинете, има малко общо с демокрацията.
Наясно съм, че хората, които теглят заеми, трябва да ги погасяват. Иначе нищо няма да сработи. Но, когато постоянно променяш правилата на играта в движение и най-съвестният потребител няма да успее да се добере до победата. Банките обаче у нас живеят с чувството за всепозволеност, защото тяхното лоби работи всеки ден. В момента, в който някой дори за момент се опита да изрази съмнение в действията на някои от тези финансови институции, веднага го погват гневни банкери, които по сутрешните блокове почват да обясняват колко са гадни тези, които говорят така, как лихвите били като времето, тоест не можели да се променят току-така, как всеки, който тръгне срещу банковата система, подкопавал нейната стабилност.
И заради това банковата система се обръща срещу хората - изкарва виновни тях за своите безчестия и престъпвания на обикновените закони. Но те са поставени над закона. Те са наравно с държавата, дори стоят над нея. Видяхме това и в целия свят. Когато банките изпищяха, правителствата наляха в тях милиарди, за да ги спасят от собствените им демони и призрачни операции. А защо никой никога не спасява обикновените хора? Струва си да се помисли.
Вероятно заради това хората стават все по-бесни от ден на ден. Финансовата аристокрация живее така, сякаш е открила лек за безсмъртие и изобщо не й пука за всички вреди, които нанася. Ето защо винаги съм се удивлявал, че банкерите у нас не са притеснени. А би трябвало. Когато един ден точката на кипене стигна до кърваво-червено, веднага след Министерския съвет, хората ще нахлуят в банките. Бъдете убедени, че точна така ще стане. Неотменимо е като лихва по депозит в съзнанието на изперкал неолиберал.
