Тези дни видях, че цялата дясна икономическо-фентъзи мисъл колективно си падна по идеята на Симеон Дянков за различен размер на минималната работна заплата по региони. Вицепремиерът изцяло в стила на този кабинет пусна тази муха като медийна бомба в един вестник, за да провери каква точно ще е обществената реакция. И тя (реакцията), разбира се, беше изключително негативна, защото тази идея е икономическото подобие на руската рулетка – слагаме патрон в барабана, въртим го на сляпо и после стреляме в слепоочието с тайната надежда, че вселената работи в твоя полза.
Дянков изрече идеята, защото е фабрика за глупости, но десните мозъци побързаха да я разпространят със скоростта, с която Айн Ранд е плюела по държавното осигуряване, малко преди всъщност да подаде документи за пенсия. Синтез на яростната пропаганда на това предложение стана набързо написаната статия на Лъчезар Богданов: „Минимална заплата по региони ще намали безработните”. Непосилно е за отделен човешки организъм да следи цялата пропагандна машина на дясната идеология, защото срещу статии на конвейр никой не може да се противопостави. Но все пак си струва да се задълбочим в аргументацията на Богданов.
Според този кадър, това е оригинална идея, която би спомогнала за бърз икономически растеж. Минималната работна заплата (това отдавна е трън в очите на десните фабрики за сатанизъм) обаче ограничавала високоблагородните работодатели да създават работни места. В този случай – твърди Богданов – МРЗ била ненужна защита на работника. А според него било по-добре работникът да е нископлатен, отколкото да взима социални помощи.
По-същата логика обаче инжекцията със смъртоносна отрова също е добро решение на проблема с безработицата - безработният си отива, статистиката се изчиства. Ние сме свикнали да поставяме безработицата като основен и огромен проблем, и той е такъв, но защо поне от икономически срам Богданов не бе поставил и проблема за работещите бедни. Ако средствата, които получаваш от труд, не стигат за издръжката ти на живот, какъв е смисълът от това да работиш, след като трайно ще затъваш все повече в блатото. Изобщо проблемът не е само в липсата на работа, а в нивото на доходите и защо цената на труда в България е така жестоко подценена. Но това е тема, която десен икономист никога няма да повдигне, защото след това ще трябва да отиде и да се гръмне.
Нека за удобство обаче да приемем тезата, че е добре заплатата да бъде диференцирана по региони. Ако приемем тази идея, веднага следва другото питане. А защо и цените да не се формират по региони – цената на тока например. В градовете с голяма безработица цената да е с 50 на сто по-ниска? Не е ли това естествено продължение на лансираната идея? Тогава да вземем и да диференцираме данъците. След като едни региони ще се радват на големи заплати, другите да плащат два пъти по-нисък данък? Ако ще правим радикални революции в мисленето, трябва да ги правим докрай.
Минималната работна заплата не съществува като измислица на държавата да спира предприемаческите пориви на бизнеса. Това е идея, родена, за да защити обикновените хора от често появяващите се работодателски жилания, че работниците могат спокойно да карат и с по 80 лева на месец. Защото в малък район с висока безработица утре като нищо някой ще реши, че може да плаща на хората по 20 стотинки на час и да обяви това като загриженост за общността бизнес. Това ли ще е нашият начин да правим България конкурентноспособна държава – с ниски доходи и перспектива за суетшопове?
Защо Дянков не се откаже от министерската си заплата, след като е толкова загрижен за развитието на страната и на отделните региони? Или пък някой десен икономист да се пресели да живее във Видин и да опита прелестите на нископлатения труд, който е толкова по-добър от социалните помощи?
Ясно е, че тази идея няма да мине. Проблемът обаче е друг. Покрай нея ясно се вижда, че тези, които трябва да са експерти и да дават независими оценки на икономическите ситуации, са просто едни талибански идеологизирани зомбита. Това не е експертиза, а политика. И е крайно време обикновените хора в България да разберат, че срещу себе си имат мощна и организирана армия, която работи изцяло в тяхна вреда. Забравете идеята, че те мислят за вашето добро. Тях ги интересува как да си защитят кинтите, които изкарват. За целта дори са готови да пренебрегнат понякога дори и мощните си идеологически убеждения.
Ако приемем, че минималната работна заплата е държавна регулация, то диференцираната МРЗ е регулация на квадрат. Да, ама в този случай десните зомбита я приемат, защото те винаги се кефят, когато го отнасят обикновените хора. А сега пробвайте пред някой от тях да поискате държавата да финансира и регионално диференциране на цените. Ще чуете вой – все едно Бойко Борисов е разбрал, че някой е свил асфалт за 500 метра от магистрала „Тракия”.
Това е кротката рекапитулация на една смотана идея. Проблемът е, че в България тези идеи се налагат от най-високо място. Или както каза един приятел във Фейсбук: „Когато Дянков пръдне, неолибералните "мозъчни" тръстове веднага включват вентилатора, за да се разнесе миризмата навред”.
