Забелязах, че хвалебствената нотка за президента Росен Плевнелиев достигна до мелодраматично кресчендо по интернет-форумите и по виртуалните стени на политически активните потребители във Фейсбук. България си пада по ефектните жестове, радикалния обществен театър, позьорството пред фотографи и политическото разчекване, изведено като основен принцип на перманентното шоу.
Точно на това заложиха ГЕРБ в своята санитарна акция за почивстване на местопрестъплението, наречена "Плевнелиев бламира Венета Марковска". С богословски блясък в очите и треперлив гласец държавният глава обяви, че нямало да присъства на клетвата на Марковска като конституционен съдия, защото не можел да допусне превръщането на КС в заложник на лични интереси. А после си тръгна, придружен от фотосветкавици, медийна глъчка и журналистически интерес.
Казусът "Марковска" се оказа руската рулетка на ГЕРБ, защото те по никакъв начин не очакваха вълната от обществено възмущение срещу нея и по начина, по който управляващите се опитаха да възседнат съдебната власт в страната. Заради това позицията на Плевнелиев щеше да е много чиста, ясна и морално неукорима, ако я бе изказал още в мига, в който Марковска се появи на юридическия небосклон като астероид, който заплашва да взриви цяла планета. Президентът обаче си мълча и гледаше благосклонно как висшата партийна върхушка на ГЕРБ се упражнява в създаването на ореол около Марковска и как заплашва, че авторите на "доноси" срещу нея ще бъдат издирени. Защо тогава никой не чу президента да се обади и да постави проблема на масата? Къде беше Плевнелиев, когато ГЕРБ се опитваха да се измъкнат от блатото с цинична смесица от заплахи, лъжи, интриги и измиване на ръцете?
Опитът на властта да институционализира Марковска като конституционен фактор продължи толкова много време, че страната заживя с усещането за нещо изключително странно и шантаво. Но пък именно тази упоритост им изигра лоша шега, защото те неизбежно доведоха до момента, в който единствено нещо терористично можеше да ги отърве от извършеното от тях престъпление. И в тази роля в КС бе пратен Плевнелиев, който като камикадзе трябваше да гръмне Марковска, за да може да се изкара лице на непорочно чистата власт. За целта обаче гражданинът президент така мощно погази Конституцията, че след подобна стъпка изобщо не е ясно дали в България вече съществува елементарна законодателна основа.
Президентът не е момиче на повикване, което да стои в компанията само докато и е интересно и да си тръгва, когато му скимне. Плевнелиев няма абсолютно никакво право да прави това, което направи и вероятно за първи път в историята на страната имаме президент, който целенасочено погази конституцията.
Заради това нека да обясня. Имаме два проблема.
Единият е Марковска - очевидно нагла кариеристка, съмнителна магистратка и приближена на ГЕРБ, която бе пусната на бързата писта към КС по изключително странен начин, чрез предложение на независими депутати. Марковска по никакъв начин не трябваше да става конституционен съдия, защото това щеше да подрие и без това малкото останала нормалност в българското обществено пространство.
Вторият проблем обаче се нарича Росен Плевнелиев. Не можеш да си вестител на доброто като използваш оръжие за масово поразяване. А спектакълът, който организира върхушката на ГЕРБ, беше точно това. Погази конституцията, за да прикрият себе си. Това беше политическа пиротехника от майстори.
И заради това не приемам обожествяването на Плевнелиев. Той просто получи роля и я изпълни вдъхновено. След това получи и потупване по гръбчето: "Това е изключително мъдър и добър ход на президента, след като аз три пъти помолих г-жа Марковска и тя не разбра, че България трябва да спазва това, което е поела като ангажименти за максимална прозрачност в съдебната система". Това са думи на Бойко Борисов.
От тях веднага си проличава поръчителят на Големия Съдебен Театър. Всъщност само Бойко Борисов и неговият екип могат да разбират политиката като подобен тип истерична клоунада, която замаскира с цирк абсолютното безумие.
Всъщност опитът за героизация на президента, който извърши чудовищно посегателство на законите, май трябваше да прикрие като димна завеса всички въпроси, които се нароиха около Марковска. Защото, ако погледнете сигнала срещу приятеля и Георги Георгиев, изведнъж Красьо Черничкия ще ви се види като бял херувим.
Театърът беше необходим, за да може нивото на шум и шоу да притъпи усещането, че всички сме били потопени в един мазен спектакъл, в някаква безкрайна имитация на живот, в отвратително подобие на политика, в някакво политическо шоу "Невада", което трябва да замести реалното усещане, че е възможно да се направи нещо смислено в тази страна.
Плевнелиев беше просто един клоун. Той изкара 11 месеца като абсолютен клоун. Сега обаче клоунът свали маската. Под нея не се показа нищо смешно. Там се видя един вреден човек, който не е способен на самостоятелно политическо действие. В името на любовта си към ГЕРБ той им поднесе трупът на конституцията като я погази пред очите на всички.
И вече не е смешно.
После установих, че не е било смешно от първия ден.
Вицът през цялото време е бил кошмар.
