Меглена Кунева никога няма да заеме първо място в класацията на ангелите в България, каквото й да говорят нейните последователи, но едно нещо никой не може да й отрече - съвсем доскоро тя беше един от последователните критици на Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ. Това е един от най-важните симптоми за нормалност в обществения организъм на страната. В момента, в който си в състояние поне да познаеш кой е тумора, това говори, че независимо от временните политически пируети, нарцистични пози и обикновено позьорство, все пак си наясно кое е блатото, в което никой нормален човек не може да стъпва. Кунева единствена от Реформаторския блок излезе с ясна позиция за парламентарните циркове на Бойко Борисов, нещо, което трябва да бъде уважавано, въпреки торнадото на разделението в страната.

Вчера, обаче, се случи нещо, което заличи тези дълги години на политически труд. Казано по подуенски - Меглена Кунева така рязко обърна палачинката, че дори изпечени майстори на този похват в политиката можеха да изсъскат от завист и да позеленеят от яд. В радиоинтервю новоизпечената реформаторка рязко стопли тона към ГЕРБ и дори го обърна на флирт, като обяви палаво, че ако ГЕРБ се отърве от лошити се привички, тогава можело да се разговаря с тях. Това прозвуча, простете за цинизма, като мисъл на гимназистка, която споделя с приятелки, че ако другарчето й по чин се научи да не й бърка грубо под полата, тя ще се съгласи да се понатиска с него в някоя дискотека.

"Говоря за отърваване от лошите привички, не говоря за хора", подчерта Кунева. Тази фраза се нуждае от превод. Кунева казва, че ако ГЕРБ се отърве от оръжието на масовото убийство, например, могат да си запазят убийците и с тях да се говори, важното е да няма доказателства за престъплението като политически изстъпления, цинизми и други неща.

Точно този палав театър показва, че отношенията между това, което наричаме "традиционна" десница и ГЕРБ не могат, а и не бива да бъдат описвани с политически термини. Това е флирт в стил "Космополитън" и вероятно трябва да привлечем като политически коментатори няколко гимназистки, които по-добре от нас могат да видят, опишат и разберат цялата логика на тази политическа свалка.

Още откакто лидерът на ДСБ Радан Кънев обяви, че оставя вратата към ГЕРБ леко открехната, стана ясно, че се намираме на територията на софтпорно филм, който отчаяно не иска да си признае, че е циничен и брутален. Поведението на старата десница към ГЕРБ е като на жена, която отчаяно иска да бъде прелъстена и бурно превзета, но се страхува от това какво ще си кажат хората, които ще чуят звуците от това политическо удоволствие. Едно не може да се отрече на Борисов - той е нещо като секссимвол в десницата. Всяка от десните партии участва в съревнование коя по-бързо ще се съблече и ще се мушне под юргана с ГЕРБ. Сега към групата на прелъстените се присъедини и Меглена Кунева. Всички искат от ГЕРБ, обаче, да бъде нежен и предсказуем любовник, а не ненаситно чудовище, което ги изгаря от страст, защото очевидно партиите от ЕНП са в тази част на еротичния спектър, където не се гледа с добро око на свалките.

Отношенията между ГЕРБ и традиционната десницата са като флирт, който никога не е спирал. Трябва ли да напомняме, че в името на любовта през 2006 година ГЕРБ не издигнаха кандидат-президент. Те толкова искаха да се домогнат до сърцето на десните, че подкрепиха техния кандидат Неделчо Беронов. Неуспехът на изборите временно раздели младите влюбени. През 2007 година Борисов каза тежки думи за тях. Нарече СДС "троянски кон", очевидно неуспехът на флирта го бе обезкуражил. ДСБ играеха пък като опърничава мацка. Бяха решили да дават Борисов на главния прокурор, защото в техните очи ухажорът бе добил демонични краски на срастване между престъпност и политика. Разбира се, само година по-късно, когато ухажорът спечели парламетарните избори, традиционната десница с еротична радост гласува за кабинета на Бойко Борисов, което в политически смисъл се равнява на това, млада девойка да ти покаже презрамката на сутиена си - тоест тя е готова да легне, стига да намериш точните думи и подходящата почерпка. В онзи период, обаче, Борисов нещо се беше разлютил и така не успя да покани в подходящия момент на блус десницата, а пък през май тя така безнадеждно закъсня за влака на парламента, че в един момент изглеждаше, че любовта е невъзможна и безвъзвратно загубена.

Сега, обаче, протестната епоха възпламени отново тази връзка. Старата десница и ГЕРБ пак почнаха да се гледат с любовен блясък в очите и с неизтощимо желание в явните действия. Борисов им направи комплимент, десните почти се разтопиха от кеф и заради това се стигна до прословутата открехната врата, която води към спалнята, където трябва да спрем с описанията, за да не изгубим невръстната политическа аудитория.

Десницата, обаче, така и не разбра основния урок. Танцът с ГЕРБ е като танц с Дракула. Той изглежда забавен и магнетичен, но неговата цел е да ти изпие кръвта и да остави от теб един бездушен и ненужен труп, който се самозаблуждава, че е жив, както преди. Въпросът е, че вампирът изглежда витален, мощен и силен, а най-голямата еротична мания на десницата е силата, защото тя нейната я пропиля някъде в мъгливите години на прехода и повече никога не я откри.

Десницата в България е опиянена от образа на силата. Както левицата е фетишизирала "единството", така десницата не може да издържи възбудата си при вида на грубата мачо-сила. И винаги стига до момента, в който оставя отворена вратата на спалнята или пък призовава мачото да се откаже от лошите навици преди да му се отдаде напълно и безпаметно като героиня от английски готически роман.

История за любов, страст, еротика, вампири и още нещо...

А после се чудят защо заседна в социологическите проучвания и вече не вдигат проценти. Всичко е заради тази любов.

Оценката за нея не съм я дал аз, а анонимните писачи на графити в Белград.

Един графит най-добре описва драмата на Реформаторския блок. Той гласи: "Който заседне в любовта, запазва сърцето си, но си съсипва дупето".