Малко преди Втората световна война един странен български поет написва едно от най-недооценените стихотворения в нашата литература. Поетът е Александър Вутимски, а стихотворението се казва "Европа-хищница". То е пълно с гняв, отчаяние, мъка и безнадеждност. В него Европа е сравнена с вещица.
Поетичните сетива на Вутимски много преди войната усещат, че Стара Европа се задъхва, нещо в нея зловещо клокочи, че призраците на всичките и жертви се завръщат обратно, за да я тормозят.
И вярвам, вече ти агонизираш.
Не връз трупа на своите работници
ще свършиш свойто поприще на хищница.
"Светът гърми", твърди Вутимски и от тези гърмежи всички са оглушали, а бъдещето започва да изглежда все по-неясно и мъгливо. Тази поема е нещо уникално в нашата литература. Често я чета след 2008 година насам, защото днес отново тя звучи не само актуално, тя звучи плашещо. Все едно един човек от миналото е втренчил светъл литературен поглед в бъдещето и говори за всичко, което може да се случи, когато Европа престане да бъде място на култура и възход и се превърне в място на съскане, интриги, криза и хора, които повтарят едни и същи, изпразнени от съдържание клишета.
Тази, новата Европа, тези дни получи Нобелова награда за мир.
Само година преди наградата няколко от най-големите европейски страни пратиха самолети над Либия, за да докарат демокрацията там. Демокрацията тържествуваше, разцъфтя и то така, че само година по-късно гневни демонстранти убиха американския консул в Бенгази. Може би демокрацията не обича да идва на крилата на бомбардировачи?
Тази Европа, която получи Нобеловата награда за мир, системно пуска полиция срещу гневните тълпи, които заливат европейските улици. Обикновените хора в Европа никога не са били толкова гневни. Те виждат как стандартът им на живот изчезва, как техните пари се използват за спасяването на алчните задници на 200 банкера от Стария континент. Те чуват постоянно, че парите им трябва да бъдат рязани, че социалната държава е останала в миналото, че бюджетните ограничения са единственият начин за икономически просперитет. И нобелистката за мир, Европа, предпочете да не чува хората, а да праща полиция срещу тях, защото така правят истинските миротворци. Те не създават мир.
Те мироналагат.
Когато някъде в началото на 90-те години на миналия век разбрах какво е това Европейски съюз, аз станах изключителен фен на обединена Европа. Не знаех много за света, но усещах, че в идеята за един обединен континент има много истина и свежест. Бях убеден и радостно вярвах, че това е цел, която не може да бъде разрушена, че социална Европа може да е отговорът на един свят, който хронично решава да бъде жесток. И си останах фен на идеята за Европа някъде докъм края на 2008 година.
Тогава обаче започнах отново да чета Вутимски.
А самата Европа полудя. Кризата изкара най-лошото от нея. Идеята за обединението отиде на кино и остана единствено идеята за колективно спасяване на банките, които като октоподи бяха пуснали своите пипала толкова далече, че вече не можеха дори да мръднат от алчност. Точно тази Европа бих предпочел никога да не я виждам. Тази Европа напомняше за старата хищница на Вутимски, континентът, който може да събуди единствено злоба и желание да бъде разрушен.
Но точно тази Европа получи Нобела за мир.
Къде го видяха?
Какво е направила Европа за мира в света?
Това, че европейски страни участваха в операцията в Ирак ли е големият мир?
Това, че Европа колективно се опитва да удуши Гърция ли е нейното миротворчество?
В древгръцката митология Европа е била красива девойка, прелестна и невинна. Веднъж отишла с приятелки на брега на морето. Точно от този морски бряг я похищава самият Зевс, превъплатил се в бял бик. Той я отвежда на остров, превръща се в прелестен младеж и я обладава (историята мълчи в какви точно пози се е осъществил този акт). Днешната Европа още носи чертите на прелъстената мадама. Европа е красива. Идеята за Европа е прелестна. Но самата Европа бе отвлечена от тлъстите бикове на банките и борсовата търговия с бъдеще.
Нима е случайно, че пред борсите по света стоят статуи на бикове?
Брокерите ще ви задънят ушите с обяснения за "бикове" и "мечки" (това е част от капиталистическия шаманизъм), но всъщност обяснението най-вероятно се крие в древната митология.
Европа стана жертва на големите пари. А големите пари могат да бъдат наречени миролюбиви, колкото може да определим като невинна някоя порноактриса.
А истината е, че Европа можеше да бъде по-различна.
Вероятно още може. Още не е пропилян различния шанс.
Но тази Европа, този ЕС не заслужава Нобелова награда. Тъжно, но факт. Щом ЕС получи наградата тази година, няма да се учудя, ако другата година я дадат на НАТО. Този Нобел за мир се обезцени страхотно.
Жалко е, че Вутимски днес не може да види това. Да види как светът за малко отрече неговата поема, но после литературата тържествува в своите изводи:
Аз не презирам твоите народи.
И вярвам, вече ти агонизираш.
Не връз трупа на своите работници
ще свършиш свойто поприще на хищница.
Ръцете, що изграждат, ще рушат
и цялата земя ще стане друга.
Пред поезията би трябвало и Нобеловския комитет да мълчи...
