Как Яне Янев стана Черната Златка на българската политика
Да обявим Яне Янев за борец срещу корупцията е все едно да приемем педофил да пише закон за детската безопасност. Или пък да сме убедени, че прословутата Черна Златка трябва да напише предговор към атласа със страните по света. Самата идея за това е толкова абсурдна, че човек по-скоро ще повярва, че Искра Фидосова може да подмине шведска маса без да се отбие, отколкото, че Яне Янев не е любимата секскукла на властта.
Един от страничните дефекти на безкрайния български преход беше това, че той се превърна във фабрика за политически маниаци, които системно се добираха до парламента, за да го използват като инкубатор на нечистите си игри и подмолни схеми. Яне Янев е типичен продукт на прехода, човек без морал, идеи и съвест, полуфабрикат за бърза употреба, медиен интригант на повикване, политическо животно без никакъв гръбнак, плейметката на властта.
Политическите пируети на Янев са така смайващи, че човек започва да се чувства като читател на сюрреалистично стихотворение. Той започна кариерата си като бодър земеделец, опитващ се да се изявява като младия Ленин и да вдига хората на бунтове. След като видя, че земеделското пространство е свръхзадръстено от исторически останки, млади кариеристи като него и хора, които делят електорат от 0,4 процента, Янев се преориентира стратегически. Стана коалиционен партньор на СДС и с тяхната листа влезе в парламента през 2005 година, за радост на всички журналисти, които установиха, че в негово лице ще имат извор на безкрайни забавления и карнавали. После Янев стана създател на партия, наречена "Ред, законност и справедливост" и самоопредели като консервативна. Което е интересно явление, защото, както доказа по-късно историята, за Янев политическите послания нямат никакъв смисъл, освен прякото еротично обслужване на властта, особено, ако в това има някакъв стратегически интерес.
Периодът 2009 - 2011 година е сред политическите екзотики в биографията на Черната Златка на българската политика. Защото тогава Янев бе решил да се прави на опозиционер, въпреки че при всички важни гласувания на практика подкрепяше ГЕРБ. Патосът на неговото развихряне стигна дотам, че нямаше сутрешен блок, в който да не обяви, че Бойко Борисов е кукла на конци на олигархията, а и че лично той ще го уволни. Изборите минаха, но изведнъж се оказа, че страстта на Янев не е била опозиционна, а чисто еротична. С погледа на безумец от роман на Достоевски той се закле в любов към властта и от този миг стана най-големият подръжник на Борисов и стигна дотам, че да го сравнява с Ботев и Левски и да сумти ядовито, ако някоя медия си позволи да оплюе божеството му.
Тази любов между Янев и ГЕРБ съвсем естествено трябваше да роди плод, защото голямата еротика изисква резултати, както би ви казал всеки съвестен читател на "Кама сутра". И детето на любовта получи шантаво име: "за проучване на случаи, при които има факти, данни и документално аргументирани публични разследвания, включително и на прекратени дела и преписки, за корупция по високите етажи на властта, довела до лично облагодетелстване на определени лица, ощетяване и значителни вредни последици за държавата" (последният да затвори вратата и да купи бира за всички!)
Смисълът от тази комисия е ясен, ГЕРБ чрез своята медийна фабрика за интриги, която може да бъде изразена с формулата: "Депутат от ГЕРБ - репортер на ТВ7 - сутрешен блок на Бареков - лична ода за премиера от Бареков - коментар на самото Божество" ще се опита в годината до изборите да отрови пространството от поредната свръхдоза манипулации и интриги за предишното управление. Нека само да припомним, защото в България нищо не е така нетрайно като паметта, че в началото на 41-ото Народно събрание бе направена една комисия, кръстена на името на нейния председател "Мавродиев", която трябваше да разследва управлението на Тройната коалиция. Тази комисия унищожи много хартия и държавна пара, провеждаше заседания въз основа на изрезки от вестници, произведе един доклад, който никой не прочете и всичко спря дотам. Бъдете убедени, че незаконното отроче на Яне Янев и ГЕРБ (кой ли е мъжа и коя ли е жената в тази връзка) ще направи абсолютно същото.
Не е ясно обаче дали ГЕРБ съзнават кого точно пускат да изпълнява техните мъчни поръчки. Както на Черната Златка й бе трудно да назове столицата на Сърбия, така и Яне Янев би имал проблем да открие думата "етика" в речника и нейното значение.
Всъщност Янев е изключителен символ на тази власт, въпреки че партийно не й принадлежи. Това е управление на плейметките, но като психология на политиците. Те се интересуват единствено от силикона (имидж, присъствие във вестници, покани от журналистки за кафе), а не от нещо реално и истинско като как да направят живота на хората поносим. Това не е точно управленско мнозинство, а суетлива сбирщина от кандидат-миски, които могат да превърнат в трагеди счупването на маникюра на някоя или бримка в чорапогащника, но нямат никаква интелектуална възможност да схванат същината на истинските проблеми.
Тях ги интересува как да си намерят богат любовник (в случая американския посланик или някой друг задграничен садо-мазо господар), а не как да се справят реално с живота. Ние нямаме срещу себе си реална политическа сила, а имаме брой на "Плейбой", който си е въобразил, че е роман на Толстой.
Управлението се интересува повече от светските новини, отколкото от социалните теми, защото истинската плейметка иска да е в час само с хайлайфа, а не с голтаците и бедняците, които постоянно пискат за по-високи заплати.
Заради това всички правят грешка като разглеждат ГЕРБ като някаква реална политическа сила. Това е колективно съзнание на плейметките, чиято единствена потребност е повърхностен, медиен живот.
Нека да бъдем честни обаче. Плейметките все пак са безобидни. ГЕРБ не е. Те са плейметки край ядрена бомба, която удрят с чукове и се чудят защо не пуска музика.
А Черната им Златка, Яне Янев, гледа влюбено техния танц и се чуди как точно да им помогне...
