(не се подвеждайте по заглавието – текстът ми е срещу виртуалните лудости)

Вече знам как може да бъде събудена виртуалната българска общност. Не, нея не я вбесяват реалните проблеми – екзекуторската цена на тока, замразените доходи, абсолютната липса на визия за развитие на страната, арогантния речник на премиера и психопатичните души на десните икономисти. Българската виртуална общност дава признаци на живот единствено при измислени проблеми. Ако те звучат супер абсурдно и нелепо(например: искат в училище да не се учи таблицата за умножение, а от утре 2 плюс 2 вече ще е равно на пет или – искат да сменят възклицанието „О, Шипка” на „У, Шипка” в „Епопея на забравените”), тогава бъдете убедени, че няма да има съвестен виртуален българин, който да не вземе отношение по темата и да не прокълне всички врагове на държавата, които се опитват да пречупят непоклатимият български дух, железните основи на нашата образователна система и историческите ни корени, древни като мустака на Аспарух.

Това е само кратко въведение към поредната колективна лудост, която обзе виртуалния народ. Последните дни беше невъзможно да влезеш във Фейсбук, без да налетиш на следната снимка.

Страничният наблюдател на процесите няма да разбере нищо от този текст. Той е боен, настъпателен, призоваващ, но е стъпил върху основа от въздух.

Цялата драматургия на сюжета започна от един глупав доклад на Комисията за защита от дискриминация за стереотипите и предразсъдъците в училищните учебници. Това беше просто поредното глупаво проучване, платено със западни пари, което трябваше да отчете някаква високоинтелектуална дейност и да се опита за пореден път да имплантира на българска почва измислените клишета на политкоректността на новата епоха. Вероятно дори и самите автори на изследването не са го взели много насериозно, въпреки впечатляващото количество глупости, които са изписали в него. И там се поставяше въпроса, че част от учебниците насаждали етническа нетолерантност, нищо повече. В доклада няма никаква препоръка за махането на Ботев от учебниците, да не говорим, че той е много повече фиксиран в насаждането на сексуални стереотипи, отколкото в историческите такива. Сред очебийните идиотщини беше тезата, че учебниците внушавали, че сексът може да е само между мъж и жена, а това било дискриминация. Еротоманът в мен не издържа и написа: „ако пропускането на факта, че сексът може да не е само между мъж и жена се възприема като стереотип, то вероятно като стереотип трябва да броим и липсата на информация за това, че сексуалното общуване става в различни пози” (яя, колко е хубаво да се самоцитираш).

След няколко дни шефката на издателство „Просвета” Йоана Томова написа удивително добро писмо, в което жестоко иронизира импотентните усилия на КЗД и риторично попита: „Или да вземем да изхвърлим Ботев от учебниците и от учебните програми, понеже е описал точно истинската ситуация в България?”

Писмото й беше точно, хубаво и публицистично, а у нас доста рядко има такива текстове, така че то беше пир за ума – интелигентна критика на поредния идиотизъм.

В България обаче нито един дебат не може да остане на интелектуално ниво. О, не. Защото обществеността има свойството на цунами – в началото леко се пени, а след това изригва мощно като позабравен и труднопроизносим вулкан. И така от една публицистична фигура народът си направи извод, че вече има демоничен план Ботев да отпадне от учебниците. А подобна измислена дилема винаги е в състояние да възпламени българите по-качествено от това, че министри назначават на най-отговорните постове хора с основно образование, например.

Аз всъщност разбирам хората. За 23 години преход те нито веднъж не видяха обществено действие в тяхна полза. Народът свикна да разбира преходът като гигантска конспирация срещу неговия собствен живот и ей-богу в това си предположение е кристално прав.

Но никой никога няма да може да свали Ботев от учебниците. Нали разбирате колко е абсурдно това? Това е все едно сам да се лоботомираш. Кой би поел отговорността да премахне стиховете му от учебниците? Че това е все едно да заредиш взрив в ядрен реактор. Това е невъзможно да се случи, дори и Бойко Борисов да спечели още три мандата подред, а Симеон Дянков да бъде провъзгласен за патриарх.

Самата идея, че това е възможно, е израз на огромен проблем в обществото. Заради това буйната реакция ме стресна. Радвам се, че българите намират сила да защитят своята литературна памет, но ми е чудно защо винаги я събуждат по най-измислените поводи. Това говори за тежък проблем. България няма настояще. Единственото настояще, което ни е останало, е нашата история, заради това ние не сме в състояние да водим исторически спорове, а те приличат на шамански заклинания. И отново заради това всички чакаме в обсада отнякъде да се появи едва ли не тъмна сила, която да ни унищожи паметта. Странно разбиране.

Има и нещо друго. Заради това ме е яд на КЗД, защото събудиха отново демоните, които смятах, че малко са позаглъхнали. Турците са само бележка под линия в творчеството на Ботев. В негово лице ние имаме съвсем неординерен поет за времето. Неговото основно недоволство и гняв е прицелено в сънародниците му. Той е безпощаден към себе си и към всички останали българи. Заради това така рязко пише за всички онези душевни качества, които държат народа ни без свобода. И познавайки новата природа на виртуалното общуване(снимки с надписи: „Сподели това, ако си горд, че си българин”, „Сподели това, ако знаеш, че Бог пази България”)съм наясно, че ако Ботев бе жив днес и пишеше това, което е писал, той щеше да е обект на яростна хейтърска атака. Камък под камък нямаше да оставят от него. Щяха да го обвиняват, че е дошъл да мъти българското съзнание, че е майкопродавец, който не уважава народа си и само търси начини да го хули. Ботев не е патриотар, той е идеолог на душевната свобода в българската литература, която малцина след него постигнаха.

Но никой днес няма нужда от истинския Ботев. Хората във Фейсбук споделят снимки на историческия мит. Някои от споделящите, убеден съм, не биха могли да рецитират повече от едно негово стихотворение. Просто, защото България си гради империя от митове и заради това реагира болезнено, ако някой се опита дори и за миг да поставя странични въпроси по нея.

Парадоксалното е, че ние имаме дълга история, но изобщо не знаем да дебатираме по нея. В България историята е бреме, защото, ако се появи различно мнение, то веднага бива унищожаване с гневен виртуален патос.

Именно нашето неумение да говорим за историята травматизира и отношението ни към света. Не е само Ботев, който може да събуди гнева. Преди време колективна истерия беше предизвикала една постмодерна инсталация на художника Давид Черни, в която той изобрази България като тоалетна. Черни беше безпощаден към цяла Европа, но единствено ние реагирахме така, все едно краят на света е дошъл. Европа ни мисли за кенеф, как ще живеем оттук-нататък, леле, светът свърши!

Сега една нова холандска реклама се върти из интернет, а под нея яростни българи са оплюли всичко, което видят в Холандия. Какво ви пука, че някаква си там Холандия ни мрази? Какво от това? Преживейте го, голяма работа! Мислят си, че са по-добри от нас, ами тяхно право е. Пет пари не давам какво мислят холандците. Пет пари не давам за доклада на КЗД и анализа му на българската литература. Това, че 15 маниака са изкарали добри кинти от западен проект, не е причина колективно да изпадаме в истерия и да унищожаваме образа на Ботев чрез неговата свръхупотреба в неправилни ситуации.

Както беше казал Пелевин за Русия: „Заговор срещу Русия има естествено. Проблемът е, че в него участват всички пълнолетни руснаци”. Същото важи и за България. Заговор срещу нас има.

Готови ли сте да си признаете за него, а?