Целият Европейски съюз всяка година изхвърля 90 милиона тона храни. Само България изхвърля 400 хиляди тона храни годишно или 1095 тона на ден. Светът консумира хищно. Още по-хищно изхвърля.
На този фон изключително нелепо звучи поредната научна идея за справяне с глада чрез консумацията на насекоми. Планетата едва ли се нуждае от блюдо с пържени оси, които да заместят наденичките или пък панирани скакалци, които да ни решат проблема с недостига на протеини.
Менюто от насекоми е просто комедиен подход. По-същата логика може да се препоръча на хората да ядат пръст. Андрей Платонов в романа "Чевенгур" има един такъв герой, който опиянен от революцията, казва, че ще оцелява само с пръст, защото цялата храна идва оттам. В литературния свят на Платонов героят му успяваше да преживее. Опасявам се обаче, че в Африка никой няма да оцени питателните качества на пръстта.
Сигурно няма да е далеч денят, в който някой учен ще предложи като борба с глада, откриването на начин хората да фотосинтезират. Тогава всички ще бъдат нахранени, доволни, слънчеви...
Но тези идеи прикриват големия проблем сега.
Проблемът никога не е бил в липсата на храна,
проблемът на света винаги е бил неравенството.
Едни държави изпадат в свръхконсумация, други се чудят как постоянно да пробиват дупки в коланите си. Светът е дисбалансиран по изключително гаден начин. И едната част от него изобщо не иска да поеме отговорност за другата. Въпреки че рогът на изобилието се изсипва при нея.
Богатата част изхвърля храна, умишлено не я произвежда, за да държи пазарите в добра кондиция, а цените високи, докато всички останали стенат от глад. Насекомите няма да решат този проблем.
Но пък хората рано или късно ще намерят своя начин за справедливост.
