Тези дни под напора на много политически събития се наложи отново да се върна към уникалния роман на Булгаков "Майстора и Маргарита". После обаче реших да видя какво има в Ю Тюб като изпишеш името на книгата. Така попаднах на една беседа на руския богослов и публицист дякон Андрей Кураев, а после открих в мрежата изключителен негов текст.

Кураев е един от най-вдъхновените млади християнски мислители, страхотен оратор, невероятен ерудит, човек с респектиращ интелект, развито въображение и много добра харизма. Вероятно именно това го прави един от най-популярните свещеници в Русия, чест гост на много телевизионни предавания, човек, който пътува из цялата страна, за да се среща с хора и да беседва с тях.

Беседата, на която попаднах, засягаше точно "Майстора и Маргарита".

Нека първо да уточним няколко неща.

Няма начин църквата като институция да няма доктринален проблем с книга, в която един от главните герои е Сатаната, а този Сатана в крайна сметка се оказва донякъде положителен герой. Говорим за роман, в който има друг роман и то за живота на Христос, наречен там Йешуа Ха-Ноцри, и то Христос, представен като много светъл, но съвсем обикновен човек.

Трябва да припомним и друго - Булгаков е много добър познавач на християнството и неговите традиции. Тоест няма как да говорим за човек, който е написал нещо от религиозно невежество, бащата на писателя се казва Афанасий Булгаков и е бил професор по богословие в Духовната академия.

Кураев, обаче, е склонен да води битка за правоверния християнски смисъл на "Майстора и Маргарита" и излиза с теория, която е достойна за възхищение.

Първо, казва Кураев, трябва да си дадем ясна сметка кога се развива действието на романа, особено на събитията в Москва. Те се развиват по време на Страстната седмица, което, между другото, лесно може да се установи, ако човек се зачете в описанията.

След това Кураев се спира на въвеждащия разговор в книгата - разговорът между Берлиоз и поетът Иван Бездомни. Според дякона, Булгаков описва кратката пародия на двете школи в съветския атеизъм - "историческата", която твърди, че Христос е съществувал, но не е бил бог и "митологическата", която настоява, че Христос никога не се е появявал на този свят.

От този разговор отецът прави изключително силен ход като заявява, че авторът на романа, тоест Булгаков, започвайки да пише текста за Христос в книгата си, всъщност играе театър с властите. По същество той се съгласява с една от школите на атеизма (историческата) и следва нейните правила – представя Христос като обикновен човек. Заради това Кураев задава и централният въпрос в своето криминално разследване за смисъла на "Майстора и Маргарита" - кой е авторът на евангелието за Христос в книгата?

Тук трябва да отклоним за малко поглед от напора на събитията и да обясним нещо. В книгата ясно е казано, че автор на романа за Христос е Майстора.

Той е централният образ, писателят, който твърдо е решен да напише този текст, да го довърши, да разкаже истинската история. Майстора е носител и на основните послания в книгата, към които ще се върнем накрая. Той е толкова централен персонаж, че това, което Кураев твърди, е леко стряскащо.

Защото дякона казва, че всъщност текста за Йешуа се пише от професор Воланд, тоест от Сатаната. Ако приемем това за вярно, то тогава и цялата постановка на Кураев също трябва да е вярна. А отецът казва, че след като Сатаната пише Евангелието в книгата, всъщност Булгаков изключително иронично намеква, че целият съветски атеизъм всъщност е мутирала форма на сатанизма.

С подобно заключение целият роман може да бъде обявен за християнски и за подправки да се сложат още няколко религиозни подробности от книгата.

Кураев добавя и друго. Той припомня, че един от първоначалните варианти за заглавие на романа е "Черният богослов", което вече го кара да обяви текста за Христос за класическо Евангелие на Сатаната.

Теорията е невероятна.

Звучи логично, понеже дяконът е много убедителен, за няколко секунди почти му повярвах.

Но, колкото и да искам, няма как да се съглася с него. Основната постановка на неговата теза е измислена и няма как да мине.

По логиката, по която Кураев обявява Воланд за автор на книгата на Христос, спокойно можем да твърдим, че не Майстора, а всъщност Маргарита пише частите за Йешуа.

Интересно е и друго - ако Сатаната е автор на религиозните части, защо те са фокусирани основно върху Пилат и върху неговото страдание, а в крайна сметка и до достигането на прошка. Защото това, което Кураев не иска да признае, че Дяволът в тази книга по никакъв начин не прилича на традиционният богословски Дявол. Черната сила тук в крайна сметка се оказва, че извършва добри дела, защото успява не да корумпира със зло всички, а да разграничи добрите от лошите.

Кураев не може, не иска и не е способен да приеме тази идея. Той много рязко пише: "Не трябва да се позори руската литература и да се приравнява позицията на Булгаков с позиция на Воланд. Ако се смята, че чрез Воланд Булгаков е изразил именно своите мисли за Христос и Евангелието, то изводът, който можем да направим, е доста страшен. Ако великият руски писател е направил Сатаната положителен и творчески образ в своя роман, значи Руската литература е загинала. Останало е само журналистика, в която може да се учи единствено владеенето на езика"

Не се наемам да твърдя, че има пълно съответствие между Воланд и Булгаков - това би било унижение за самата литература като цяло, а и издава твърде примитивно културно мислене.

Това, което обаче трябва да се признае е, че описаният от Булгаков Сатана не е отрицателен герой. Дори самият параграф от Фауст "аз съм силата, която зло желае, но все добро твори", с който започва романа, е изключителен пътеводител в тази посока.

Още при първото ми четене на "Майстора и Маргарита" бях поразен от една реплика на Воланд, която никъде не открих в размислите на отеца. В последната сцена, в която се раздавата светлина и изкупление, Маргарита иска милост за Пилат. И тогава Воланд и казва: "Всичко ще бъде справедливо, върху това се крепи светът". Това не е глас на демонична сила. Това е глас на жестока, наказваща, но все пак сила, която изчиства света.

Дяволът тук няма нищо общо с Дявола от религията. Ако приемем, че моралният патос на Булгаков е насочен срещу Воланд, то това веднага унищожава всеки смисъл от написването на романа.

Кураев просто прави една трогателна грешка. Той е склонен да чете "Майстора и Маргарита" през биографията на самия Булгаков, което никога не е добра идея, когато говорим за литература. Защото думите имат собствен смисъл и не зависят от биографията на техния творец. С други думи, днес не само е трудно да възстановим Булгаков обратно от неговия роман, но и няма смисъл да го правим, защото това вече прилича на литературно шаманство.

"Майстора и Маргарита" е сложен, религиозен роман, но в никакъв случай не е верен на обичайния християнски канон. Кураев изтърва, вероятно нарочно, цялата масонска символика, с която е изпъстрена книгата - започвайки от името на главния герой и се стигне до идеята за стъпаловидното възкачване към истината. С което става ясно друго - Булгаков се опитва да систематизира на едно място всичките си размисли върху света и да ги положи върху ясна нравствена, а това след време означава и религиозна основа.

Но тази нравственост прилича на християнството само бегло. Тя е много по-безмилостна в някои от своите проявления. Майстора например не получава светлина, а само покой заради това, че се отказва от основната си мисия - да допише романа за Христос. Булгаков е безмилостен към твореца на думи и не е склонен да оправдае неговото малодушие с някакви социални условия. Очевидно е, че за него изворът на добро и зло са в душата на човек, а той не допуска, че тя може да се влияе от нещо друго.

Смятам, че опитът "Майстора и Маргарита" да бъде изкаран изцяло християнско четиво не вършат добра работата на литературата. Литературата е това, което е. Тя е като кръстопът и оставя читателите сами да изберат в коя посока да тръгнат. Кураев е прочел „Майстора и Маргарита” като християнска пародия на атеизма. И има основания за това. Но книгата на Булгаков може да бъде прочетена и като невероятен сатиричен роман, без човек да познава изобщо религиозните търсения в него.

Защото Булгаков е успял да сътвори най-главното - роман, който да разтревожи съзнанието, книга, към която да се връщаш отново и отново, докато не изровиш и последния смисъл за себе си от нея.

А това вече може да бъде религия. Но не задължително канонична.

Тоест Руската литература не само не е загинала при романа за добрия Дявол. Тя е погледнала много по-напред, отколкото религията някога е успявала.

А нима в това има нещо лошо?