Боже, колко историческа мъка има по този свят, боже!
Единствено този вопъл може да се изтръгне от сърцето на човек, който е видял как 30 души се опитват да провалят конференция в СУ, посветена на Людмила Живкова. Да превърнеш в своя кауза това да прекъснеш конференция за нея, е супер отчаяно. Странното е, че тези 30 души се обявяват за носители на демокрацията, европейските ценности и световния дух.
Как става така, че тези, които трябва да са най-големите демократи, най-много обичат да забраняват? Това е парадоксът на българската душевност - десницата е в състояние да се бори единствено с призраците от миналото, защото е безпомощна в настоящето. Нека да се занимават колкото искат с Людмила Живкова, ама от това резултатът им трудно ще мръдне от 1 процент.
И още нещо. Това, че някой умишлено насажда носталгия, е сравнимо като идея с разбирането, че има световно правителство. Носталгията е страничен ефект на отчаянието.
Хората са толкова отвратени от това, което им предложиха за 20 години, че единственото им спасение от вечния ужас остана в кротката прелест на миналото. Това не е реставрация на миналото, а негов пълен триумф.
Десницата нито един път, ама нито един път не успя да си зададе правилния въпрос. Защото правилният въпрос не е "кой реставрира миналото", а "защо хората не искат да приемат настоящето". Десницата никога не си зададе този въпрос, защото тя носи епохална вина за отвращението, което се насложи у хората.
За тях е много по-лесно да воюват с миналото, вместо да се подложат на собствения си съд. Именно те, силата, която предполагаше, че трябва да е морална и възвисена, се оказа проядена до дъното на историческия си гръбначен мозък. И забележете само - техният най-голям враг се оказа Людмила Живкова! Навремето Калигула праща римската армия да се бие с Нептун, като ги е карал да секат вълните. После обявил велика победа над морското божество, защото била осигурена без нито една жертва, а само двама войници били нахапани от медузи. Същото правят и тези 30 души в СУ - бият се с вълните, защото срещу историята няма измислени оръжия.
Да не говорим за друго. Точно хората, които реабилитираха фашистките чудовища на България, хората като Богдан Филов и Александър Цанков нямат никакво право да говорят за реабилитация и реставрация. Те реставрираха ужаса и сега ще трябва да живеят в свят, който не им е по мярка. Изобщо проблемът на десните с историята е твърде голям, понеже биографиите на всички са измислени и нагласени. Повечето от тях имат соцбиография, толково далеч от дисидентската, колкото Бойко Борисов от книгите за антична философия. Историческият ужас идва оттук. От абсолютната липса на автентичност. Човек може да е толкова злобен към миналото, единствено ако не е в мир със себе си. Заради това хулиганската акция намирисва не на протест, а на опит за ексорсизъм. Те се опитват да изтръгнат собственото си минало от тъканта на вселената. Няма как да се случи обаче. Това е тъжното и за тях, а и за всички.
Фактът, че десницата определи цялата история за свой враг е интересен. Той доказва, че те просто не се чувстват от това време и място. Колкото и удивителни да сложат в своите възклицания, с колкото и хълцания да акомпанират гневните си трели, това, което направиха, е продукт повече на ужас, отколкото на гняв.
Те са наясно, че никой никога няма да изпита носталгия за тях.
