Сериалът „Великолепният век” очаквано стана обект на лют исторически спор, политически клетви, обществени обсъждания и осъждания и на засилен зрителски интерес.

Това, което не очаквах обаче е този сериал да доведе до надцакване в еротичната сфера, но както винаги реалността се оказа по-знаменита и непознаваема от киното.

Преди да стигнем до темата обаче нека да кажем няколко думи. „Великолепният век” описва времето, епохата и живота на султан Сюлейман Великолепни, управлявал Османската империя от 1520 до 1566 година и при когото, така твърдят историците, Империята е достигнала своя апогей. Сюлейман Великолепни влиза в историята с това, че една украинка (по-правилно е май да се каже рускиня, защото по онова време и помен от Украйна няма) Роксолана (Александра Лисовска) му взима акъла, той се жени за нея, а тя се сдобива с невероятна политическа власт и влияние в огромната страна. Очевидно още от едно време украинките са владеели черното изкуство да свеждат мъжете единствено до изплезен език и никаква мисъл в главата. За живота на Роксолана украинецът Павло Загребелни е написал жесток роман, който може да бъде намерен на български и си струва да бъде прочетен от кора до кора.

Ще призная честно, че по никакъв начин не мога да разбера възмущението от „Великолепния век”. Турците са създали от своята история една красива приказка, една романтична фантазия, да не говорим за това, че основните сюжетни линии на сериала се въртят около отношенията на султана с харема и стоят толкова далече от политиката, колкото манекенка от шведска маса. Всеки народ има правото да героизира своята история и да фантазира мащабно за нея. Историята обикновено съществува, за да хвърля човечеството в мрачни размисли и хронична депресия. Заради това към нея е необходим творчески подход – освобождаваме се от ненужните факти, неудобните истини, дразнещите подробности и тя е готова за истинско романтично преживяване.

Защото дори и да приемем, че в този сериал има идеология, тя не е непременно лоша. Турците изкривяват историята и я превръщат в романтична приказка, но пък показват, че искат да бъдат по-хубава и модерна страна, а в това нищо лошо не виждам.

Но сега да се върнем на истинската тема. Едно от нещата, които трайно ме приковаха в пиратстването на този турски сериал е красотата на актрисите и деколтетата на историческите рокли. Много учени веднага възразиха и яростно опровергаха този исторически факт – никога не е имало начин в Османската империя жените да носят такива рокли. Учените са прави, но в случая мога само да им помахам с ръка за сбогом. Пред женската голота историята изглежда нелепа и смешна, а и еротичната битка на Балканите е много по-тежка, отколкото сухарите на фактите предполагат.

Защото турската индустрия на сериалите ни засегна по най-болното място. Настъпи ни по мазола на нашата основна гордост – българките. Еротичното визуално надмощие на турската визия за историята се оказа кръстопътя на великата битка. И в този труден миг, в този миг на отчаяние, в този миг, в който българските исторически бюстове започнаха тъжно да въздишат, че са останали в мъглата на миналото, невъзпяти, неоткрити, неописани, с гръм и трясък на еротичната сцена се появи вечния титан на митологията, повелителят на вампирите, откривателят на мощите Божидар Димитров.

В едно разтърсващо интервю пред „Всеки ден” господарят на историческата фантазия гръмовно обяви: „Шопкиня е била първата жена на внука на Сюлейман”.

Ето как българките отново изплуваха на историческата сцена.

Като видях заглавието веднага се зачудих. Какво идва да ни каже това с шопкинята? Да не би Божидар Димитров да сменя внезапно курса и да твърди, че от един момент нататък османското иго се е превърнало в шопско робство?

Версията на Димитров обаче е по-развихрена. Значи древни венециански източници твърдели, че султан Мурад (внукът на Сюлейман) много обичал секса и го правел с трите си жени, но най-много го кефела първата от тях. А първата всъщност е тази митологична шопкиня, родом от някакво село край София.

Тия древните владетели са били отворени пичове да ви кажа. Идва някакъв отворко от Венеция и какво се оказва – че султанът веднага му споделя цялото си сексуално битие. Ехааа! Това идва да покаже, че мъжете не са се променили много от епохата на Османската империя насам.

Значи шопкинята държи за топките съдбата на цялата империя. Ето това, ако не е власт, кое е власт изобщо? Нещо повече – българката веднага уредила и брат си за велик везир. Това вече е сериозно доказателство на моята теза, че с едни голи гърди може да бъде превзета цяла една империя. Особено, ако гърдите са големи.

Разбира се историческата атака срещу еротичните посегателства на „Великолепния век” не спират дотук. Тя историята тепърва започва. Сексуалният маниак Мурад, освен под контрола на първата си жена – шопкиня, бил и под чехъла на майка си. Ето как внезапно и посред най-тъмните епохи е бил установен един нелегален матриархат в най-патриархалното общество на земята. Това бие „Шифърът на Леонардо” с три обиколки поне.

За съжаление Божидар Димитров още не е доизмислил частта с това как матриархатът е бил свален и така ни оставя да чакаме за втора част на този исторически блокбастър: „Шопкинята отвръща на удара”.

Но турците все пак са на две крачки пред нас. Те правят филми от своите фантазии, а ние само си ги разказваме. Те визуализират бюстовете от миналото, а ние трябва да си ги представяме. Не е честно. Не съм наясно защо в България всеки филм трябва да бъде криминален, а всеки сериал също да се върти около убийства и мрак, но е съвсем очевидно, че обществото е зажадняло за някоя красива историческа приказка. И изобщо не се бъркайте с филмите от миналото. „Златният век” вече не върши работа. Ако ще правим филм за Симеон, той трябва да се казва поне: „Тайната държанка на Златния цар”. Гарантирам ви публика.

Ясно е, че Балканите никога няма да постигнат консенсус по историческите въпроси. Тук сме нагъсто и все си пречим. Заради това трябва да се конкурираме на онова поприще, на което всички се смятаме за незаменими – еротичното.

Вижте какво направиха съседите. Заложиха на деколтетата и сега никой не може да обвини древната Османска империя в закостенялост. Дори и историята е безсилна пред тази гледка. Фактите се изпаряват, когато еротиката говори.

От всичко казано дотук аз си правя един радикален извод.

Цялото човечество има проблем. Досега сме оставяли историята да бъде писана от мъжете, а те, бедните, си падат предимно по битки и епични схватки. А така се изтърва същината на историята – сексът, харемите, оргиите и другите еротични наслади. Ако жените пишеха историята, тя нямаше да е милитаризирана и тъпа, а чувствена, розова и съвсем леко интригантска.

Очевидно човечеството изживява тежки времена. Никой не иска да знае историята такава, каквато тя е била наистина. Историята трябва да се поднася с бюстове и деколтета. Вече възкресихме една шопкиня от миналото.

Кога ще дойде време и на останалите бюстове?