Така се случи, че снощи емигрирах за около 3 часа от фейсбук. В държавата на лорд Зукърбърг обаче 3 часа са около 200 века историческо време, през което са ставали истерии, преврати, революции, били са пуснати 2 милиона снимки с кученца и котенца, докато случайният гражданин в есенната нощ абсолютно нищо не подозира. След моето виртуално изгнаничество отворих ФБ-то и се оказах в някакво различно времепространство, все едно, докато ме е нямало, Земята се е бухнала в някаква черна дупка и се е озовала в алтернативна вселена.
От всеки втори статус, протестен вопъл или линк ме гледаше лицето на Иван Костов. Тъкмо бях сметнал за себе си, че една от добрите черти на постизборната ера през 2013 година е това, че Костов най-накрая се махна от общественото пространство и общо-взето човек не е задължен да наблюдава всекидневните ритуали на сектата му пред неговия портрет или безкрайните мантри как той е бил изпратен лично от Бога на земята, за да отвори очите на простолюдието и да разпродаде за жълти стотинки държавните предприятия.
В алтернативната вселена, обаче, изведнъж се оказа, че Костов ги е бърборил едни приказки, които са предизвикали цяла серия от гадене в собствената му секта. Пенсионираният Командир, вероятно освободен от бремето да изглежда величествено недосегаем в непоклатимия си десен блясък, обявил, че Делян Пеевски е демонизиран и костовистите от последния ден се разкрякаха из виртуалното пространство като хора видели наближаващия апокалипсис. Това е характерно за всеки сектант по земята - той чува отделни думи и никога не разпознава контекста. Подобен тип интелектуално-екстремистка заплаха винаги е бил котела с подпален катран, който е цъкал като бомба под краката на традиционната десница, но за първи път в своята история раздавачите на присъди из фейсбук-пространството се принудиха да топнат своите глезени в него. И го направиха в името Костово и заради името Костово.
Всъщност установих, че аз съм съгласен и много несъгласен с Костов. Убеден съм, че Делян Пеевски е умишлено демонизиран. Това е стар олигархичен трик. Изкарваме една изкупителна жертва пред всички, овъргалваме я солидно с катран и после подскачаме около нея в танца на отмъщението. Същевременно, обаче, Пеевски съвсем не може да бъде наречен ангел. Тоест фактът, че е демонизиран, съвсем не отменя факта, че тоя образ стана метафора за пукнатините в нашия живот. Пеевски е нещо като политически тумор, който очевидно не може да бъде отстранен без огромни поражения за всички органи, а на всичкото отгоре се загнездва все по-дълбоко и дълбоко в плътта. Демонизацията му обаче служи успешно за това, хората да не си дадат сметка, че Пеевски е малко туморче, в сравнение с много други, които са три пъти по-големи гадове и в момента са се заели с мащабна операция по това да се изкарат чисти, невинни, светли, бляскави и целомъдрени. Аз така разбирам думите на Костов за демонизацията.
Същевременно съм наясно, че Костов не би казал тази фраза, ако нямаше нещо друго предвид. На стария сатана едно не можем да отречем - рядко изпуска дума, която не е премислил. Всъщност чрез Пеевски Костов се опитва да изпере постфактум своята прогнила управленска биография. Толкова е лесно - КГБ и ДС сатанизират всички и старите ченгета от скука и от други вътрешни дивотии сатанизирали и него. Тази линия на обяснения на процесите я знаем от книгите за световната конспирация - вечно има някакви външни сили, които са виновни за провала на нашия вътрешен свят. В този смисъл Костов изобщо не се е солидаризирал с мнението на управляващите. Костов е от типа хора, които вече искат да градят легенда за себе си. Този пич ни говори от алтернативна вселена и в нея няма място за много хора, освен за самия него.
Обръщайки се срещу демонизацията, Костов всъщност бяга от своята историческа отговорност за нея. Защото политическата линия, която той символизира, беше триумф на демонизацията, апотеоз на хейта, тя подготви почвата за това, радикалното разделение на българския народ никога да не бъде преодоляно. Заради това се учудих, че неговата сектичка не го разбра. А тя не го разбра, защото очевидно не схвана, че Божеството им иска да се оттегля в небесните измерения, където до него няма да достига презряната реалност. Умишлено преувеличавам тук, но понеже съвсем рядко се случва такова радикално разделение между Политическо божество и неговите адепти - длъжни сме да изследваме процеса докрай.
От позицията на същество от различна вселена, Командирът най-накрая признава нещо, което знаем отдавна - че десницата няма друга политика, освен временния хейт по определени теми. Което е самоубийствено и драматично тъпо. Те демонизират, защото нямат представа какво да правят, ако не демонизират.
Всъщност в интервюто на Костов видях едно-единствено мъдро нещо. И това е предупреждението му към Реформаторския блок да има ясно отношение към ръководството на ГЕРБ. Очевидно, от време на време, някоя и друга новина прескача през небесните стени и достига до царството костово. ГЕРБ е слабото място на традиционната десница и всички го знаем. Открехната врата означава да дадеш възможност на вампира в съседство да влиза, когато си иска. И ако си открехнал вратата към ГЕРБ, това не означава ли, че си открехнал вратата и към Пеевски. Защото Пеевски и ГЕРБ дълго време си бяха първи дружки. Дали пък Костов не е искал да каже и това - не демонизирайки човека, който ще ви даде вестници един ден, за да можете да се отдадете на любимото си удоволствие и да демонизирате когото искате.
Кой ли вече може да каже какво е нивото на мислене в алтернативната вселена?
Най-вероятно е твърде демонично.
