Социологическите изследвания приличат на заря по случай Деня на победата. Цифрите бляскат като фойерверки, прогнозите за изборите избухват като ракети с конфети, процентите на одобрение са като искри в нощното небе. С други думи, ако човек се занимава единствено със социологически проучвания и следи като фен всяка промяна на анализи, настроения и очаквания, има голяма вероятност да изтърве истината и да остане пленник завинаги на медийния свят. Защото проследяването на логиката на всяко социологическо проучване е непосилно за отделния ум, понеже разликите варират до 10 процента. В България социологията вместо да разяснява, по-често действа като димна завеса, която може да те вкара в лабиринт от грешки и досадна самоувереност.
Последната отчетена обществена тенденция не може да не радва - в началото на четвъртата си година на власт ГЕРБ се сриват като доверие, възможности и одобрение и в момента става ясно, че на следващите избори ще има една основна битка - БСП срещу управляващата партията. Алтернативите са ясни, позициите са осветени, екшънът предстои.
БСП обаче ще направи грешка, ако се предовери твърде много на обществените тенденции. Срещу социалистите стои партия, чиято естествена среда е интригата, а компроматът начин на политически живот. ГЕРБ няма да са безпомощен удавник, който потъва към дъното с примирение, а ще се опитат да унищожат всичко, до което се докоснат. Те са партия с усет за това, как да развалят нормалния климат и да предизвикат всеобща погнуса от всичко, което политиката представлява.
Ето защо в случая социологическите проучвания са нещо като емоционална примамка. Няма нужда някой да се лови на краткия блясък на успеха и да разчита, че от само себе си той ще продължи до неизбежния хепиенд. БСП в момента има превъзходство, но трябва да го материализира не чрез постоянно викане срещу ГЕРБ, а с нови идеи (левицата се справя добре по този показател) и чрез нови хора (тук нещата вече куцат).
Всеобщото недоверие към политиката днес може да бъде преодоляно трудно. Хората вече изпитват инстинктивно подозрение към идеите, не вярват, че партиите ги предлагат с цел да ги осъществят и са склонни да си представят управланието като игра на рулетка, насочена срещу обществото. Това прави новите лица толкова важни. Трябват хора, които да символизират идеите. Които да убедят обществото, че тези идеи са осъществими, че те ще накарат хората да забряват недоверието и да отидат да пуснат бюлетини.
Социологията не може да замени новите хора. Проучванията не могат да печелят избори. Рейтингите имат досадната склонност да се променят много бързо. В България една седмица е като 10 години от друга епоха - всичко се променя, а мнението на премиера поне седем пъти. В такава среда трудно се печелят избори, ама победата на левицата просто няма алтернатива.
Защото още един мандат на ГЕРБ и ще можем да закрием социологията като наука.
Кой би правил проучвания в държава, в която е останал единствено един премиер?
