Тези дни предприех едно ново приключение в моя обществен живот. Приех да стана медиен секретар на Младежкото обединение на БСП. Това е дейност,от която нищо не разбирам, винаги съм се стремял между мен и всякакъв вид досадна организационна работа да стои поне една магистрала "Тракия". Сега приех, защото за първи път видях възможност да осъществя една моя стара мечта - да накарам много млади социалисти да заяват политическо присъствие, да се научат да приказват мощно по обществени теми и да бъдат горди с идеите, които ги движат напред. Младежкото обединение, въпреки интригите, които го разтърсваха доскоро, е най-невинната и искрена част от БСП. А в политиката трябва да заемаме страната на невинноста, защото другият избор е твърдемрачен, за да бъде описан с думи.

Преди да приема поста се попитах ще изменя ли на себе си, ако се впусна в това приключение. Не мисля, че си дадох конкретен отговор на този въпрос. Моята красива утопия се състои в това, че имам много приятели, много ФБ-познати, които биха ме наритали като досаден гербаджия, ако видят, че се променям, ако усетят дори за миг, че не съм искрен, ако доловят у мен угасването на бохемския пламък и избуяването на някакво друго партийно-админстративно същество. Та заради това реших да приема. Човек трябва да е лоялен към своите идеи. Но единствено и само към тях.

Всяка друга лоялност е предателство. Ако не подмениш идеите си, значи си оцелял. Започнеш ли с компромисите - очевидно ти е дошло времето за ФБ-ритници.

Заради това няма да издържа на изкушението и да не коментирам едно кратко ФБ-есе на моя партиен другар по Национален съвет на Младежкото обединение Трендафил Величков, в което той със страстта на политически неофит и на шаман от племе, което злоупотребява с мескалина, е започнал да громи на едро:

"Избрахме си (те де) ОБ – според мен „Ликвидационен съвет”като ,някой щрихи не могат да останат не забелязани"

Тук ще спрем малкото темпото, за да коментираме.

Значи според др. Величков всяко ОБ, в което лъчезарната му персона не присъства, е ликвидационен съвет. Мнението е изключително силно, особено като се вземе предвид, че преди да се преоткрие като опозиционер, в мига, в който му подхвърлиха морковчето, че може да стане председател, той абсолютно никога не си е позволявал такива мнения. Тогава момчето си взимаше заплатата от "Позитано", обикаляше етажите на партийна централа, подмазваше се на Станишев, за да получи увеличение на кинтите, а Фейсбукът му беше скучен като мозъкът на депутат от ГЕРБ.

В мига, в който усети политическия адреналин на опозицията и мощен, но друг гръб зад себе си, др. Величков събуди в генетичната си памет някаква протоформа на Сталин. Само по този начин можем да си обясним тези нетърпящи възражение фрази, от които е изтъкана новооткритата му журналистическа словесност. А тя се лее като тъмно пиво в зимен ден:

"1.Имаме си дружина – в ролята вече зам.председател Делибалтова – ресора и е странен – контрол,но и аз не знам на какво – качеството, хората или може би за проверка на пътниците без билет – явно всички в МО сме гратис ....

2.Висота постигнахме и при националите политики от Драго Стойнев, дръпнахме рязко с Андрюхата Вълчев ...красота ,Иво Лилов ще ни социализира това е добра новина (честно) ще видите свят ще ви се завие от младежка политика (това дето Балабанов го писа -закон,управленски проект и т.н., ще ни се види като жалък опит за политика).

3.Медиите бяха поверени на отявленият противник на др.Ибришимов (който е в същото бюро)– неподкупното и остро перо на Сашо Симов …(дано Първан Дангов не чете), макар че е ясно, че всъщност лявото крило вече е левия тестис на статуквото в БСП..

4.Днес разбрах че за МО в ИБ не отговарял Гечев(той бил свръзка), а Тони Кутев и Станката от Перник като отговорник за младежката политика на партията – скромен въпрос – вие за какво точно

сте там др. председател и т.н.?"

Този текст ще е смъртоносен капан за всеки, който не познава вътрешните интриги на БСП. Което подсказва само едно - целта му не е да разясняват позиция, а да подсилват приятелския огън.

Донякъде завиждам на др. Величков, вероятно за първи път през живота си той усеща какво е да говориш неща, които мислиш и сега се чувства като древно хипи, прекалило с тревата по време на "Уудсток". Има една малка разлика обаче - др. Величков....(оф, не издържах на изкушението и аз да използвам тези коварни многоточия, с които е изпълнена неговата словесност) се събуди като опозиционер, но по команда. Това е все едно да участваш в порнофилм - трябва да имитираш оргазъм, дори и мацката да не те кефи много. И заради това сме заляти с обилността от сравнения, прилагателни и оценки. Защото др. Величков е във вътрешен драматизъм - той трябва да обясни първо на себе си, а след това и на света, защо не се осмели да каже тези неща в очите на своите колеги от НС. Никога нямаше да имам проблем с неговото мнение, моята закваска е опозиционна, но само ако др. Величков имаше поне грам доблест да изрази тази позиция и пред всички. Нека след това да я напише във Фейсбук. Много по-готино е, когато говориш това, което мислиш пред всички. Това е като истински оргазъм, а не имитиран като този на младото социалистче.

Най-ужасното от всичко, разбира се е, че заради др. Величков аз трябва да се изживявам като защитник на ръководството на МО. Аз си мисля, че те имат достатъчно възможности да се защитят сами. Пиша този текст обаче единствено от моя гледна точка, за да обясня защо никога няма да приема акъл от човек, който с години беше основен крепител на статуквото в БСП, който беше основен държач на папките на Кирил Добрев, който не е формулирал собствена идея в близката петилетка, а днес единственото му занимание е да са изживява като революционер на свободна

практика, но само чрез Фейсбук, защото по останалите линии, разбираш ли, много боли.

Краят на статуса е особено съдържателен и направо напомня за поезия:

"Днес им пожелах попътен вятър .... дано духат по силно .........ветровете".

Първо една забележка: др. Величков правописните норми на българския език повеляват да има едно палаво тиренце между думите „по” и „най”. Казвам това не като злобно заяждане, а защото не искате, освен като политически, да ви възприемат и като граматически терорист, нали? Първото може да ви бъде простено, но заради второто целият ФБ ще въстане срещу ви.

Не знам защо винаги се получава така, но когато някой заговори за духане...на ветрове, винаги започвам да подозирам остър хормонален недостиг или поне недостиг на друго поле за изява.

Нереализираният потенциал на др. Величков като повелител на ветровете за духане очевидно е бил в капан в МО и сега се е отприщил като апетита на Искра Фидосова.

В едни по-добри времена, когато в БСП цареше мир и любов, др. Величков много се хвалеше, че бил единственият в партията, който можел да победи на канадска борба Бойко Борисов. Сега разбирам

защо е така, защото и двамата много си приличат. Те са символи на подмяната. Единият подмени държавата със своята олигархия. А другият направи така, че да те е срам да кажеш, че си опозиционер в БСП, защото това означава, че ще те наредят до него.

Когато на опозиция се правят основните стълбове на мрачното статукво, човек има два изхода - или да прекали с бирата или да си купи мачете.

Аз съм социалист, откакто съм съзнателно същество. За мен това винаги ще остане най-важното. Изградил съм възглед върху света, опирайки се на тези идеи. Заради това мога да живея в собствената си кожа, дори и когато някой се опитва да си прави упражнения по стилистика на мой гръб.

Това също е като оргазъм. Изобщо, както казваше Вилхем Райх, човекът е оргазмено същество.

Колко жалко, че др. Величков никога няма да разбере това.