Най-големият проблем на всяко българско честване на важна дата е клишетата, с които говорим за нея. Всеки празник е политически триумф на клишето. Всички употребяват фрази, изпразнени от съдържание, банални като мисъл на депутат от мнозинството, нищонеозначаващи като присъствието на премиера в сутрешен блок.
Заради това трябва да имаш особен талант, странна ментална нагласа и светоглед, който се родее със сюрреализма, за да успееш да бомбардираш с клишета, които на всичкото отгоре са абсолютно неверни. Господарят на тази роля в съвременния български политически живот е президентът Росен Плевнелиев. Неговият език е в абсолютно пълно противоречие с официалната му биография. Изкарваха го разкрепостен, модерен, развдвижен човек. И заради това голямата загадка е как този така описван човек е в състояние да говори с клишета, огромни като жълто паве от центъра на София.
На честването на Паисий преди няколко дни Плевналиев отново прояви поетичната си душа. Според президента авторът на "История славянобългарска" ни е оставил един завет - да бъдем достойни българи и толерантни европейци.
Как успява да ги ражда такива?
Ако отворите книгата "История славянобългарска", моралното и обществено завещание, което ни оставя Паисий, ще срещнете три или четири пъти споменаването на Европа. Думата "европеец" обаче абсолютно отсъства от текста. И това е съвсем нормално. Времената, в които твори Паисий, не са били времена на общностно осъзнаване на цял континент, а на яростна битка за запазване на национална идентичност. Паисий не би разбрал и приел думата "европеец", независимо какво може да си мисил по този повод Плевнелиев.
Системната злоупотреба с понятието "Европа" в България вече носи своите тъмни следи. Хората станаха резистентни към тази дума, дори я посрещат с тих ропот и гневен блясък в очите. Но апотеозът на грандиозната измама е да обявим Паисий едва ли не за родоначалник на Евросъюза. Как ли пък и този шантав монах от миналото не се сети да кръсти книгата си "История европобългарска"? Толкова ли не е намерил сили в себе си да предвиди, че един ден европейските банки ще искат да си имат общност, където да спасяват закъсали държави с жестоки лихви и постоянно дране? И как е могъл да не напише изречението: "О, неразумний и юроде. Поради что се срамиш да се наречеш толерантен европеец и Барозу не смееш да славиш?"
Злоупотребата с клишета обикновено води до мощен приток на черен хумор. А всичко това, украсено с един президент, който постоянно се опитва да пренапише историята ни по "европейски" начин е перфектната рецепта за дълга обществена лудост.
Да пренаписваме историята със задна дата и с толерантно европейски привкус е признак за исторически комплекс. Комплекс, който Паисий никога не е имал. Защото е бил независим, горд и мъдър човек.
Нещо, което толерантният европеец Плевнeлиев никога, ама никога няма да бъде.
