Всички толкова много се прехласнаха по думите на Бойко Борисов, че България е нещо като осъществена утопия на свободното слово в тази част на Млечния път, че всички пропуснаха в своите анализи една друга новина, която премиерът произведе в своя собствен стил - пред журналисти, микрофони, блясъци на светкавици и репортерки, които го гледат влюбено. Министър-председателят обяви, че ще даде на СДС да излъчи конституционен съдия и увери (очевидно опиянието от свободата, която е създал, му действа озониращо), че ГЕРБ ще подкрепят всяко име, което сините им предложат. До тази идея Борисов бил стигнал след специален разговор с лидера на СДС Емил Кабаиванов, което като минимум означава, че когато замирише на висши позиции, кресливите седесари изведнъж захвърлят позата на опозиция и веднага се прегръщат любовно с властта, която иначе така яростно мразят, когато трябва да дават интервюта.

След краха "Марковска" и водевилната сценка с конституционно нарушение "Росен Плевнелиев съска и си тръгва", сега ГЕРБ са обърнали похотлив поглед към останките от онова дясно, което се самотитулува с прилагателното "традиционно", за да покажат за пореден път, че политиката в България наистина е театър с налудничави обществени пируети.

Ако СДС наистина не бяха бледо зомби на предишната партия, трябваше не само да оставят Бойко Борисов сам да се удави в това юридическо цунами, но дори и да му стъпят на главата, докато гордо припяват "Седем души в ковчега на мъртвеца, йо-хо-хо и бутилка ром". СДС обаче е като вампир, който жадува за кръв, пардон за власт и заради това тази политическа формация е готова на всичко, за да заяви каквато й да е форма на обществено присъствие.

Отношенията ГЕРБ - СДС винаги са били като неразбрана любов в сапунен сериал. Когато през 2005 година Бойко Борисов стана кмет на София, първи сините му протегнаха ръка, заработиха с него, посветиха го в безкрайната омерта на висшата корупция, а след като Борисов създаде своята партия, която стана член на ЕНП, двете формации бяха обявили, че ще работят заедно и на хоризонта започна да се мержелее бъдещата коалиция. Обаче като във всеки сапунен сериал и тук се появиха странични фактори. СДС беше партия в махмурлийски залез, а ГЕРБ приличаха на изгряваща порнозвезда, чийто политически оргии предстоят и заради това любовта не тръгна по никакъв начин. Стигна се дотам, че през далечната 2007 година Борисов обяви, че СДС може да се окаже "троянски кон". Но още тогава бъдещият премиер ясно заяви своето отношение към сините: "Много разчитам на здравите кадри в СДС, много разчитам на марката СДС". Между другото това май е от разбиранията му, което не е било променяно през годините, защото, когато обяви, че дава на СДС правото да посочат конституционен съдия, той пак каза, че избрал сините, защото това била "най-старата демократична партия след промените в България".

Всъщност Борисов е обсебен от марката и не дава пет пари за съдържанието. Той е като рекламист в екстаз, който вероятно си представя как на следващите избори ще използва СДС като начин да се обяви за носител на демокрацията, на ценностите, в коите старите седесари си мислеха, че вярват и разбира се, погазиха в момента, в който се видяха в министерските кабинети.

Ходът на Борисов е добре изигран, сиренцето в капана беше лъскаво и сладко, а премалялото от идеологически глад и парламентарни диети СДС веднага налапа с настървението на пациент, пуснат в градска отпуска от дебелариум на доктор Емилова.

Само че СДС вече наистина не съществува като реален фактор в обществения живот. Това е тъжната истина за 23 години преход. Марката е останала, но фабриките не произвеждат нищо. Нека да припомним - на президентските избори миналата година кандидатът на СДС Румен Христов получи резултат от 1,95 %. СДС съществува единство по силата на консервативни политически навици и умението си да съществува в постоянна прединфарктна истерия. Но нищо повече там не е останало.

За това свидетелства и фактът, че двете имена, които тръгнаха като слух за бъдещи техни предложения за конституционни съдии, са Йордан Соколов и Петър Стоянов.

Йордан Соколов е призрак от близкото минало на СДС, нелепа фигура, бивш вътрешен министър, абсолютно предсказуем кариерист, посредствен юрист, картонен тигър от добрите години на сините, съвсем заслужено потънал в пълна забрава.

Петър Стоянов е също медиен мехур, човек без реална преценка за самия себе си, политик, който дължи кариерата си на това, че е бил посочен, бракоразводен адвокат от близкото минало, държавен глава, който си повярва, че е незаменим и вечен, безкрайна фабрика за производство на клишета.

Ако това са топ-имената на СДС, то значи сините не са в криза. Те вече отдавна са прекрачили зоната на здрача там, откъдето партиите не се връщат никога. За да намерят работа на своите зомбита от миналото, те са готови да погазят дори последното нещо, което можеше да ги закрепи - тяхната новооткрита опозиционност.

Ходът на Борисов този път е изичслен, защото ако СДС поставят свой човек в КС, това ще минира и техните отношения с ДСБ и все по-трудно дишащата Синя коалиция също ще бъде разпарчетосана. Това на практика ще освободи повече пространство за ГЕРБ, защото десницата е пренаселена с фантоми. Така единствените реални партии в дясно ще останат ГЕРБ и България на гражданите, а всички знаем, че десницата е силна на клетви на пресконференции, но реално между тези две формации няма нито една пречка за бъдеща коалиция или съвместно правителство. И всъщност ходът на Борисов е силно предизборен - прибира марката, разчиства си място, осигурява си пространство и сега му трябва единствено да разпредели правилно парите, с които да си купи гласове.

Това, което СДС прави с факта, че се съгласявя с театъра на Борисов, вече е окончателна диагноза за несъществуване. ГЕРБ окончателно заявиха своето желание напълно да разбият политическото пространство, защото само в среда без ясни граници те могат да минат за нещо, което е добро, приемливо или пък допустимо. Но десницата окончателно стана интелектуалното гето на България. Там в момента не само няма идеи, но очевидно (простете за израза) няма и топки, за да могат да се опълчат срещу силата на ГЕРБ, която носи със себе си мирисът на авторитаризъм и абсолютен произвол.

Иронията е, че десните се считаха за демократи.

А първи предадоха демокрацията.