/Поглед.инфо/ Неделните телевизионни зрители обикновено са абсолютно беззащитни срещу медийните чудовища, които са решили да ги атакуват в почивните дни от малкия екран. Този интелектуален терор остава практически ненаказан и един ден неговите автори със сигурност ще се пържат в най-нагорещените казани на ада. Но до мига на разплатата е добре да проследим какво ни каза един от най-честите наемни убийци на мозъчки клетки Петър Москов в своето последно телевизионно турне като министър на здравеопазването в оставка.
С блеснал от химически светлини поглед, отлъченият от ДСБ Москов се ожали, че имало политически гадове, които поставяли въпроса дали сътрудничеството между десницата и ГЕРБ е било полезно. Съмняващите се всъщност не схващат, че този въпрос е като удар с дървен кол в сърцето на Москов, защото хвърлят бомба върху неговото министерстване. Ако резултатът от сътрудничеството между РБ и ГЕРБ е катастрофален, то и неговото присъствие във властта трябва да бъде оценено така. Всъщност как по друг начин да оцениш министър, който моментално стана клиент на прокуратурата?
Въпреки това обаче в лицето на Москов не се видя дори елементарно разкаяние. Напротив - той разви обстойно идеята, че дясноцентристката коалиция трябва да продължи. С други думи - здравният министър в оставка вече се вижда в трайна връзка с ГЕРБ, коалиционен паразит, който трябва да бъде мъкнат на гръб до края на времената, че и отвъд тях. Което издава радикалната идеологическа мизерия на десницата. Тя знае да съществува в две състояние - или като политическа кръпка на чуждо управление, или в екстаза на абсолютната невинност, тоест, когато след голямото омазване всички плъхове напускат кораба и си правят нов сал, с който да оцелеят в бурните води.
Това, което имаме като остатъчен Реформаторски блок обаче, май вече е напълно лишено от възможност за самостоятелно съществуване и заради това екзалтацията на Москов, Кунева и сие оттук-нататък ще се върти единствено около ГЕРБ и проваленото им управление. Ето как се раждат партиите-зомби в българския политически модел. Когато една партия остане без идеи, цел и смисъл, но продължи да съществува, за да участва във властта, тя прилича на някаква жертва на вуду-ритуал.
И заради това в неделя си е истинско божие наказание да виждаш медийните гърчове на зомбитата. Могат да ни ги спестят.
На никого не са интересни вече.
Дума
